Лесотехнически университет
| Лесотехнически университет | |
 |
|
| Основаване | 1953 |
|---|---|
| Вид | Държавен |
| Ректор | Веселин Брезин |
| Местоположение | София, България |
| Уебсайт | http://www.ltu.bg/ |
Лесотехническият университет (ЛТУ) е висше учебно заведение с шест факултета и 30 катедри. Основните сгради на университета се намират в жк. „Студентски град” в София в близост до Техническия университет и Химикотехнологичния и металургичен университет. Университетът разполага със следните учебни центъра: две учебно-опитни горски стопанства - едното в близост до с. Юндола в зоната на иглолистните гори, а другото до с. Бързия в зоната на широколистните гори, с Учебно-опитното стопанство „Враждебна” в покрайнините на София и с Учебно-спортния лагер в с. Равда.
Вече над 80 години ЛТУ е единственият университет в България, в който се предоставя обучение в областта на горското стопанство, горската промишленост и озеленяването (сега преименувано на ландшафтна архитектура). През 90-те години на 20 в. кръгът от научни области на университета се разширява и допълва с екология, агрономство, ветеринарна медицина и стопанско управление.
В средата на 90-те години в университета беше въведена тристепенната форма на обучение: „Бакалавър”, „Магистър” и „Доктор”. В университета също така беше утвърдена Европейската система за трансфер на кредити.
Девизът на университета е: „С български традиции и Европейски стандарти в образованието”. Стремежът на ЛТУ при обучението на студентите е да създаде академична среда, в която се набляга на ценности като професионализъм, свобода на словото и мисленето, хуманизъм, сътрудничество и толерантност.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Важни факти
През 1923 г. към Агрономическия факултет на Софийския университет (СУ) се открива катедра „Частно лесовъдство” като така се подготвя създаването на Лесовъдния отдел в СУ, от който води началото си Лесотехническият университет. Две години по-късно, през 1925 г., в СУ този отдел се обособява като самостоятелен и на 20 февруари 1925 г. Академичният съвет на СУ взема решение занятията в Лесовъдния отдел да започнат веднага като за обучение са приети 10 студенти.
През 1947 г. Лесовъдният отдел към СУ се обединява с Лесовъдния отдел към Пловдивския университет и се създава Лесовъдският факултет към СУ. Този факултет е един от 4 факултета, които са в основата на създаването на Селскостопанската академия през 1947 г. С Указ на Президиума на Народното събрание от 12 януари 1953 г. Селскостопанската академия се преструктурира и се обособяват три самостоятелни висши учебни заведения: Селскостопанската академия „Георги Димитров", Висшият ветеринарно-медицински институт и Висшият лесотехнически институт.
Висшият лесотехнически институт (ВЛТИ) се преименува на Лесотехнически университет с Указ на Народното събрание на Република България от 27 юли 1995 г.
[редактиране] Ректори
От създаването на Лесовъдния факултет към Софийския университет през 1947 г., до обособяването на ВЛТИ през 1953 г., декани на факултета са били:
- проф. Б. Стефанов (1947/1948);
- проф. П. Петков (1948-1951);
- доц. Цв. Христов (1951);
- проф. М. Венедиков (1952-1953).
След 1953 г. ректори на Лесотехнически университет са били:
- акад. Борис Стефанов (1953-1957);
- проф. Димитър Стефанов (1957-1960);
- проф. Асен Биолчев (1960-1966);
- проф. Стоичко Христов (1966-1968);
- проф. Христо Сираков (1968-1972);
- проф. Александър Илиев (1972-1979);
- проф. Тачо Илиев (1979-1984);
- проф. Никола Ботев (1984-1989);
- проф. Виктор Донов (1989-1991);
- проф. Андрей Райчев (1991-1994);
- проф. Димитър Коларов (1994-1999);
- проф. Димитър Коларов (1999-2003);
- проф. Нино Нинов (2003-2007).
- проф. Нино Нинов (2007-2011).
От 2011 г. Ректор на ЛТУ е проф. Веселин Брезин, със зам. ректори: проф. Румен Томов и доц. Петър Желев.
[редактиране] Учебна и научноизследователска структура
[редактиране] Факултети
В ЛТУ има следните факултети и катедри.
- Факултет „Горско стопанство" е приемник на открития през 1925 г. Лесовъдски отдел на Агрономо-лесовъдния факултет при Софийския университет. Оттогава факултетът е единственият в страната, където се обучават специалисти с висше образование по специалност „Горско стопанство”. Факултетът има шест катедри - „Дендрология", „Почвознание", „Ловно стопанство", „Лесовъдство", „Лесоустройство" и „Технологии и механизация на горското стопанство".
- Факултет „Горска промишленост" е създаден като самостоятелна научно-преподавателска структура през 1974 г. След промените в учебните планове от 1995 г. във факултета се обучават студенти по две специалности: „Дървообработване и производство на мебели” и „Инженерен дизайн”. Факултетът има шест катедри - „Механична технология на дървесината", „Производство на мебели", „Интериор и дизайн на мебели", „Дървообработващи машини", „Машинознание и автоматизация на производството" и „Математика и физика".
- Факултет „Екология и ландшафтна архитектура" е създаден през 1994 г. за обучение на студенти по специалностите „Екология и опазване на околната среда” и „Ландшафтна архитектура”. В него има четири катедри - „Екология, опазване и възстановяване на околната среда", "Парково и ландшафтно проектиране", "Парково и ландшафтно строителство" и „Патология на растенията и химия".
- Факултет „Ветеринарна медицина" е създаден през 1994 г. и в него се обучават студенти по специалността „Ветеринарна медицина” в съответствие с държавните изисквания за нея. Факултетът има пет катедри - „Анатомия, хистология и физиология", „Животновъдни науки", „Вътрешни незаразни болести, патология и фармакология", „Хирургия, рентгенология, акушерство, гинекология и репродуктивна биотехнология", „Инфекциозна патология, ветеринарно-санитарна експертиза и технология на продуктите от животински произход и управление на ветеринарно-медицинската дейност".
- Агрономическият факултет е включен в структурата на ЛТУ с решение на Академичния съвет от 14.09.1994 г. Студентите в Агрономическия факултет се обучават в две специалности за степен бакалавър: „Агрономство” и „Растителна защита”. През 2011 е акредитирана специалността "Планинско и полупланинско земеделие", обучението по която започва през учебната 2012/2013. За степен магистър, факултетът обучава по специалностите "Селекция и семепроизводство на културните растения", "Растителна защита", "Трайни насаждения и градинарство" и "Почвознание". Факултетът има четири катедри - „Растителна защита", „Трайни насаждения и градинарство", „Общо земеделие" и „Физическо възпитание и спорт".
- Факултет „Стопанско управление" е отделен като самостоятелен факултет за обучение на студенти по специалността „Стопанско управление” през 1995 г. От академичната 2009/2010 г. се очаква във факултета да започне обучение по нова акредидирана специалност - „Алтернативен туризъм”. Факултетът разполага с пет катедри - „Управление на ресурсите и природоползването", „Маркетинг и управление на производството", „Икономика", „Компютърни системи и информатика" и „Чужди езици и педагогика".
[редактиране] Учебно-опитни центъра
- Учебно-опитно горско стопанство „Г. Ст. Аврамов", с. Юндола
Учебно-опитното горско стопанство „Г. Ст. Аврамов" е разположено на 15 км от гр. Велинград на границата между планините Рила и Западни Родопи. Насажденията на територията на стопанството с площ 5190 хектара са основно от иглолистни видове, включващи бял бор (40%), обикновен смърч (30%) и обикновена ела (26%), а делът на бука и другите широколистните е 4%.
- Учебно-опитно горско стопанство „Петрохан", с. Бързия
Учебно-опитното горско стопанство „Петрохан" се намира от североизточната страна на прохода Петрохан в Западна Стара планина. То се простира на площ от 7192 хектара. Основен дървесен вид е букът, който заема 82% от залесената площ на стопанството. Останалите дървесни видове са: бял бор - 6%, обикновен смърч - 4%, обикновен габър - 4% и други широколистни - 4%.
- Учебно-опитно стопанство „Враждебна"
Учебно-опитното стопанство „Враждебна" е предназначено за извършване на учебна, научноизследователска и производствено-земеделска дейност. В него се обучават студентите от Агрономическия факултет и факултета “Ветеринарна медицина”, които използват създадените трайни насаждения, ниви с полски и зеленчукови култури, лозя, оранжерии, декоративен разсадник и животновъдна ферма.
- Учебно-спортен лагер, с. Равда
[редактиране] Помощни звена
- Център за следдипломно обучение и квалификация
- Център за кариерно развитие
- Библиотека
- Университетската клиника за дребни животни
- Ботаническа градина
- Издателска къща
- Университетски компютърен център
