Национална художествена академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Национална художествена академия
Academy of Arts Sofia.JPG
Основаване 1896
Вид Държавен
Ректор Светослав Кокалов
Студенти 1 165
Местоположение София, България
Уебсайт http://www.nha.bg/
Национална художествена академия в Общомедия

Националната художествена академия е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта изящните и приложните изкуства.

История[редактиране | edit source]

Академията е основана през 1896 г. от от известните художници и общественици Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов, които изработват законопроект за създаването на Държавно рисувално училище. Първите преподаватели в нея са чехите Мърквичка и Ярослав Вешин. Сградата на училището на улица „Шипка“ №1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. - в Художествена академия, през 1951 г. - във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович", а през 1995 г. - в Национална художествена академия.

От 2007 година ректор е проф. Светослав Кокалов[1]

Факултети и специалности[редактиране | edit source]

Националната художествена академия се състои от 2 факултета:

  • Факултет за изящни изкуства и
  • Факултет за приложни изкуства.

Съществуват следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър:

Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
Факултет за приложни изкуства (ФПИ)

Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства Интердисциплинарна магистърска програма Фотография

Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“, „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.

Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на кадедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.

Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалностите Изкуствознание и Реставрация, които предлагат само магистърски програми, с 5 годишен курс на обучение).

Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.

Академията е издател на Изкуство и критика - единственото специализирано списание за изкуство в България за момента (2012 г.).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Проф. Светослав Кокалов бе преизбран за ректор на Националната художествена академия, статия в Дневник.БГ от 30 ноември 2011