Борис Шатц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Шатц
литовски скулптор
Борис Шатц 
Роден: 20 юни 1866
Ворно, Литва
Починал: 22 март 1932
Ню Йорк, САЩ

Борис Цемах Шатц (на литовски език Boris Schatz, правопис на книжовен български Шац) е литовски скулптор от еврейски произход, художествен педагог, един от основоположниците на скулптурното изкуство в Следосвобожденска България, наред с Жеко Спиридонов и Марин Василев.

Биография[редактиране | edit source]

Борис Шатц е роден през 1866 г. в литовското с. Ворно, близо до Каунас.

Получава художествено образование във филиала в Каунас на Санкт-Петербургската художествена академия. Продължава образованието си във Варшава и Париж при известния руски скулптор Марк Антоколски. Още през 1895 г. получава творческо признание за монумента си „Макавей“, който е смятан за един от шедьоврите му.

През същата 1895 г. се установява в България и влиза в контакт с художниците Иван Мърквичка и Антон Митов. В новооснованото Рисувателно училище) е първият преподавател по моделиране (1896-1900).

През 1900 г. участва със скулптурата си „Гайдар“ в Парижкото световно изложение, откъдето се връща със сребърен медал. През същата година взима участие в организацията на международния конкурс за изработката на Паметника на Освободителите в София. Сам участва в конкурса и получава похвален отзив.

През 1905 г., след 10-годишен престой в България, заминава за Ерусалим и там основава художественото училище „Бецалел“. Създава семейство, раждат му се 2 деца: дъщеря Захара (1916–1999) и син Бецалел (1912–1978).

Умира през 1932 г. по време на престоя си в Ню Йорк, където събира средства за художествената школа.

Творчество[редактиране | edit source]

Мотивите от древните еврейски предания заемат специфично място в творчеството на Шатц. Сред творбите му на тази тема са „Макавей“ и „Майката на Мойсей“, както и сериите „Знаменитите евреи“, „Еврейски празници“ и „Народни еврейски типове“.

По време на престоя си в България, извайва бюстове на Иван Вазов, Тодор Кирков, Карл Маркс, Луи Пастьор и Теодор Херцел; серия барелефи с характерни селски образи, които са притежание на Националната художествена галерия: „Турчин“, „Дървар“, „Дядо“, „Вещица“, „Клетник“, „Смеещ се циганин“, „Селянка на пазар“ и известния бюст на селянин-шоп „Свирчо“.

Занимава се и с приложно изкуство: проектира медальони, полилеи и декоративни предмети в български стил.

Източници[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. III, Издателство на БАН, София, 2006