Изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Изкуство.

Изкуството в най-общ смисъл представлява използване на впечатления, знания и умения за творческа изява на субективните представи на твореца за себе си и за света. То е умението за представяне на определена информация на зрителя или слушателя посредством една от формите на естетическо възприятие и възпроизвеждане на света. То е също така форма на обществено съзнание и съставна част от културата на човечеството. Продукт е на различни човешки дейности като например живопис, графика, музика, кинематография, театър, балет, опера, литература и други. Клонът на философията, който се занимава с изкуството, се нарича естетика. Енциклопедия Британика дава следното определение на изкуство:"Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други". Лев Толстой определя изкуството като средство за комуникация между хората.

Иван Мърквичка „Ръченица“

Терминът изкуство може да се употребява в различен смисъл: като процес на използването на таланта, да обозначи произведението на надарен майстор, потреблението от аудиторията, а също така и изучаването на изкуството (изкуствознание). Обектите (произведения на изкуството), създадени от творци или майстори (изкуството като дейност), предизвикват отклик, настроение, предават символика и друга информация на публиката (изкуството като потребление). Произведенията на изкуството се създават чрез целенасочена талантлива интерпретация на неограничено множество концепции и идеи с цел да бъдат предадени на околните. Изкуството стимулира мислите, чувствата, представите и идеите чрез възприятията. То изразява идеи, приема най-разнообразни форми и служи на най-различни цели.

История на изкуството[редактиране | edit source]

Древно изкуство[редактиране | edit source]

Най-старите форми на изкуство, достигнали до наше време са малки статуетки и рисунки по камъни и пещери от времето на Палеолита, преди около 40 000 години. Те представляват предимно ловни сцени и сцени от ежедневието. Тъй като отсъстват писмени документи от това време, е трудно да се дефинира и интерпретира значението на този вид изкуство.

Антично изкуство[редактиране | edit source]

Периодът на античното изкуство включва изкуството на 6-те велики цивилизации: Египет, Месопотамия, Гърция, Рим, Индия и Китай. Всяка една от тях разработва свой уникален стил. Много от тези произведения са се запазили до наши дни. Също така поради съществуването на писменост в този период, за първи път е документирано как работят артистите.

Египет[редактиране | edit source]

Рисунка на фараон, Древен Египет

Поради силно религиозната същност на древноегипетското изкуство, то представя основно богове, богини и фараони (които също са се считали за богове).[1]. То се характеризира със строг ред. Линиите са ясни и обикновени, а формите изчистени и прости. Използват се хоризонтални и вертикални линии за да се постигнат верните пропорции и ред. За отбелязване на социалната йерархия се използва размера на фигурите, те са по-големи за стоящите по-високо в йерархията. Изкуството на Египет употребява също така символизъм, особено в цветовете. Синьото и зеленото символизират река Нил и живота. Жълтото е за Ра- богът на слънцето, а червеното е олицетворение на власт и сила. Освен това лицата на мъжете са се изобразявали с по-тъмен цвят, а на жените с по-светъл. Цветовете са се запазили значително добре през вековете поради сухия климат на Египет. Животните също имат символично значение.

Месопотамия[редактиране | edit source]

Месопотамия много често е считана за люлка на цивилизацията. В нейните граници се раждат и развиват едни от най-известните антични цивилизации, оставили писменост и изкуство. Шумерите например (считани за една от първите цивилизации) се занимават с грънчарство и бижутерия. Във Вавилон започват да използват плочки и тухли като градивен материал най-вече поради изобилието на глина. Асирийците изработват изящна бижутерия от мед и злато, както и различни статуетки и съдове от порцелан и стъкло. Персийците строят най-вече палати и предмети, изработени от метал.

Индия[редактиране | edit source]

Планирането и строежа на градовете е свидетелство за силно развита култура и дълбоко разбиране на понятието пространство в архитектурата. Различни предмети на изкуството показват, че индийците са познавали анатомията на човешкото тяло. Индийското изкуство е много своеобразно и специфично.

Китай[редактиране | edit source]

През бронзовата епоха са изработени множество артистични предмети от бронз за практически нужди, но също така и за религиозни ритуали. Китайското изкуство и промените в него се свързват с царуването на отделните династии. Една от най-големите забележителности на древен Китай остава Теракотената армия, която представлява ансамбъл от 8 099 индивидуални статуи в действителен размер. Освен статуи на войни могат да се видят такива и на коне, карети, лъкове.

Гърция[редактиране | edit source]

Една от най-древните цивилизации е Минойската цивилизация, зародила се на остров Крит. Хората от тази епоха са изработвали красива керамика и стенописи. Известни са и с маските от злато. Находките от Микена свидетелстват, че голяма част от това изкуство е взаимствано от Минойското. Ярък пример е известната маска на Агамемнон.

Принципно, античното гръцко изкуство се състои от 3 периода: архаичен период, класика и елинизъм. Това, което е достигнало до нас са различните видове глинени съдове, архитектурни забележителности и статуи.

Рим[редактиране | edit source]

Древноримското изкуство започва като имитация на древногръцкото. Основните форми са архитектура, рисуване, скулптура и мозайка. Много от техните красиви мозайки са се запазили и до днес. Те също така изработват бижутерия и малки фигурки от стъкло и глина.[2]

Западно изкуство[редактиране | edit source]

Западно изкуство се нарича изкуството основно на Европа и някои други части на света с предимно европейско влияние. То обхваща огромен период от време и много различни жанрове - музика, литература, живопис, скулптура, архитектура, балет, театър, кино. Във византийското и готическото изкуство на средновековието влиянието на църквата, която настоява на изображението на библейската истина. Не се счита за нужно да се изобразява действителността и материалния свят. Лицата по рисунките обикновено са бледи, изпити, неизразителни. С раждането на Ренесанса изкуството се връща към живот с пространствени фигури и пейзажи. Разделя се на няколко основни периода, макар те да се припокриват и смесват един с друг в много от случаите.[3]

Източно изкуство[редактиране | edit source]

Голямата вълна на Конагава

Под източно изкуство се разбира изкуството на Далечния изток, по-специално Китай, Индия, Япония, Лаос, Виетнам и Корея. То е повлияно от голямо разнообразие на култури и религии.

Източното изкуство като правило е близко до средновековното западно изкуство. То е израз на стремежа за красота и вътрешния ритъм на живот. От трите основни метода на художествен израз - линия, форма и маса - източното изкуство използва предимно масата.[4]. Характерно за това изкуство е че използва контури (нещо подобно на анимацията в наше време) и не отразява играта, пречупването и отражението на светлината. Обикновено основният цвят е монотонен, без нюанси и светлосенки. Но от друга страна то държи първенство по богатство и разнообразие от орнаменти. Колоритът в източното изкуство е условен, а в западното - естествен.

Съвременно изкуство[редактиране | edit source]

Съвременно изкуство е изкуството, което се прави в настоящето. Разбира се, с течение на времето настоящето става минало и с това се променя съдържанието на думата съвременно изкуство. Някои считат за съвременно изкуството след Втората световна война, но други считат, че това определение е остаряло и за съвременно трябва да се счита изкуството след 1970 година. Седемдесетте години на ХХ век са избрани за отправна точка поради драстичните промени в културния и политически живот и възникването на постмодернизма.

Изящно изкуство и пластично изкуство[редактиране | edit source]

Разграничението на изящно и пластично изкуство се установява окончателно в средата на 18 век. Изящното изкуство обхваща графиката, скулптурата и живописта от изобразителните изкуства, а в общ изкуствоведски план — още музиката, поезията, красноречието и танца. Пластичното изкуство обхваща архитектурата, приложното изкуство, декоративното изкуство, дизайна и неконвенционалните форми на изкуство.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://findarticles.com/p/articles/mi_m1026/is_n3_v154/ai_21146424
  2. Toynbee, J. M. C.. Roman Art. // The Classical Review 21 (3). December 1971. с. 439-442.
  3. James J. Sheehan, "Art and Its Publics, c. 1800," United and Diversity in European Culture c. 1800, ed. Tim Blanning and Hagen Schulze (New York: Oxford University Press, 2006), 5-18.
  4. Източно и западно изкуство Николай Райнов