Италиански ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Италианският ренесанс е най-ранното проявление на общия Европейски Ренесанс, период на голяма културна промяна и постижения, започнал в Италия през 14-ти век и продължил до 16-ти век, който обозначава прехода между Средновековна и Ранна модерна Европа. Терминът Ренесанс влиза в употреба през 19-ти век в произведенията на историци като Жул Мишле и Якоб Буркхард. Макар че зараждането на подобно движение датира от началото на 14-ти век, то остава ограничено до образованите хора, посветили се на интелектуални усилия и покровителстващи изкуствата, а много други аспекти на италианската култура и общество в голямата си част не се променят и до края на века Ренесансът не успява да достигне апогея си. Думата „ренесанс“ (Rinascimento на италиански) означава „възраждане“ и епохата е известна с подновения интерес към културата на класическата Античност след периода от Средновековието, който ренесансовите хуманисти означават като Тъмни векове. Тези промени, макар и значителни, са концентрирани в елита, а животът на мнозинството от населението се променя малко в сравнение със Средновековието.

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Italian Renaissance“ в Уикипедия на английски (автори).