Ренесансова архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Темпието ди Сан Пиетро в Монторио, Рим, 1502 година, от Браманте. Този малък храм показва мястото на смъртта на свети Петър.
Храмът на Веста, Рим, 205 година. Като един от важните храмове на Древен Рим става модел за Темпието на Браманте
Теми

Архитектура
Танц
Литература
Музика
Живопис
Философия
Наука
Технология

Страни

Англия
Франция
Германия
Италия
Холандия
Северна Европа
Испания

Ренесансова архитектура се нарича архитектурата в периода от началото на XV век до края на XVI и началото на XVII век. Стилът се наблюдава в различни региони на Европа, където е имало осъзнато използване и развитие на елементи от материалната култура и начина на мислене характерни за древногръцкия и древноримски периоди. Хронологично, ренесансовата архитектура е продължение на готическата и е последвана от бароковата архитектура.

Ренесансовият стил поставя ударение на симетрията, пропорциите, геометрията и равномерната повтаряемост на определени части, както е прилагано в архитектурата на класическата античност и по-специално архитектурата на Древен Рим от която са запазени значителен брой примери. Систематичното и равномерно разполагане на колони, пиластри и щурцове също както и използването на полукръгли арки, куполи, ниши и едикули, заменят по-усложнената пропорционална система и несиметричните профили и силуети на средновековните сгради.

Развит първоначално във Флоренция, с Филипо Брунелески начело на движението, стилът бързо се разпространява и в другите италиански градове, а впоследствие и във Франция, Германия, Англия и други държави.

Историография[редактиране | edit source]

Думата "ренесанс" произхожда от термина "la rinascita" (прероден), който се появява за първи път в трудът на Джорджо Вазари - Vasari's Vite de' più eccellenti architetti, pittori, et scultori Italiani (Биографии на видните архитекти, скулптори и живописци на Италия, 1550–68 година).

Въпреки че, вече като определящ за стил термин "ренесанс" е използван първоначално от френския историк Жул Мишел, думата като вид стил, получава най-ясна и дълготрайна дефиниция от шведския историк Якоб Буркхард, чиято книга Die Kultur der Renaissance in Italien от 1860 година,[1] оказва голямо влияние при развитието на съвременната интерпретация за процесите от италианския ренесанс.

Албумът с подбрани чертежи и рисунки — Édifices de Rome moderne; ou, Recueil des palais, maisons, églises, couvents et autres monuments (Сградите на модерен Рим), публикуван през 1840 година от Пол Летароуили, също изиграва важна роля във възраждане на интереса към този период.[2]

Ренесансовият стил е наричан от съвременниците си с термина "all'antica" или "по древен маниер".

Основни фази[редактиране | edit source]

Санта Мария дел Фиоре, Флоренция - Филипо Брунелески

Въпреки, че в други направления на изкуството се говори за "предренесанс", като период от втората половина на XIV век, това обикновено не се отнася до архитектурата. Суровите икономически условия през този период не дават резултат в построяването на сгради, които могат да се определят като ренесансови.

С термина "ренесанс" в историята на архитектурата се обозначава периода от 1400 година до 1525 година за Италия, като ренесансът за останалите европейски региони се определя до 1600 година, което се обяснява и с по-късното му започване там. Дефинирани са три подпериода:

Куатроченто
През Куатрочентото, концепциите за архитектурния ордер се проучват и се дефинират правила за прилагането им. Изучаването на класическата античност довеждат до възприемане на класическия детайл и орнаменти. Пространството, като елемент от архитектурното произведение, е утилизирано по различен начин от предходното Средновековие. Организира се по логиката на пропорцията — формата и ритъмът са въпрос на геометрия вместо създаваните повече интуитивно средновековни сгради. Водещ пример за това е базиликата Сан Лоренцо (1419-1459) във Флоренция от архитекта Филипо Брунелески.

Висок ренесанс
Усвоените антични концепции се прилагат с пълна увереност. Най-изявен сред архитектите е Браманте, който разширява простото прилагане на класическите принципи в осъвременена архитектура. Неговата творба Темпието ди Сан Пиетро е директно взаимствана от кръглите древноримски храмове, без да робува буквално на класическата форма. Влиянието на стилът му ще доминира в италианската архитектура през целия XVI век.

Маниеризъм

Купола на катедралата Свети Петър в Рим по проект на Микеланджело. Преход от маниеризма към бароковия стил

През този период, архитектите използват уголемени солидни форми за подчертаване на монументалността и пространствените връзки. Ренесансовият идеал за хармоничност отстъпва пред по-свободни и експресивни ритми. Характерни за стила са работите в архитектурата на Микеланджело, на който се приписва изобретяването на "гигантския ордер" - огромни пиластри, изтеглени от основата до горния край на фасадата. Той използва тези похвати при проектите си за Капитолий в Рим.

Преход към барок
Като нов архитектурен стил, разпространен и извън границите на Италия, много от другите страни развиват вид от проторенесансов стил преди построяването на напълно формулираните ренесансови сгради. Всяка страна прибавя собствините си традиции към новия стил, така че се получава разнообразие в архитектурата на различните региони.

В Италия, еволюцията на ренесансовата архитектура достигнала до маниеризма с работите на Микеланджело, Гуилио Романо и Андреа Паладио, довежда до развитието на бароковия стил в който същият архитектурен речник е използван в различна реторика.

В другите европейски страни бароковата архитектура става по-широко разпространена и развита от предхождащият ренесансов стил. Това довежда до създаването на значими произведения и извън пределите на континента.

Характеристики[редактиране | edit source]

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. The Civilization of the Renaissance in Italy, 1860, English translation, by SGC Middlemore, in 2 vols., London, 1878)
  2. Erwin Panofsky, Renaissance and Renascences in Western Art, (New York: Harper and Row, 1960)

Външни препратки[редактиране | edit source]