Колона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Колоната е вертикален конструктивен елемент, който пренася, основно чрез натиск, натоварванията от конструкцията над него към конструктивните елементи под него. Колоните често се използват, за да поддържат греди или арки, върху които лежат тавани или стени. Възможно е колоната да няма само носеща роля, а да изпълнява декоративна или триумфална функция (да поддържа статуя).

История[редактиране | edit source]

В древен Египет, около 2600 пр. Хр., архитектът Имхотеп използва каменни колони в пирамидата на Джосер, чиито повърхност е изсечена в органични форми - на снопове тръстика. Те нямат носеща функция, а само декоративна – вградени в стените, те допринасят за внушителна здравина.

В по-късната египетска архитектура шлифованите цилиндри били често срещани. В храма на Амон-Ра в Карнак колоните са максимално разгънати и имат база, тяло, капител и абак. Капителите по това време имат растителен характер (лотос, палма, папирус).

Едни от най-сложните колони в древността били тези в древна Персия, по-конкретно масивните каменни колони в Персеполис. Те включвали структури от два бика в техните капители – характерен белег за капителите в Месопотамия били животинските орнаменти. Месопотамските дворци имат и най-високите колони. Ярък пример на персийската архитектура е залата на стоте колони в Персеполис, заемаща площ от 1400 квадратни метра, построена от ахаменидския цар Артаксеркс I (465 - 424 г. пр. Хр.).

Интересен пример са колоните, които биват създавани на остров Крит – противно на традицията, колоните биват издигани с по-широката си част нагоре (обърнат пресечен конус) и биват оцветени по различни начини. Впоследствие, в древна Гърция се оформят трите ордера (организационни системи) на класическата архитектура, а именно дорийският, йонийският и коринтският. По-късно италианската теория и практика добавя през 16 век тосканския и композирания, които са съответно опростен вариант на дорийския и по-обогатена разновидност на коринтския стил.

Капител от антична колона (Археологически музей на Филипи)

Конструкция на колоните[редактиране | edit source]

Колоните могат да имат различна конструкция. Някои се създават изцяло от един камък, обикновено чрез въртене на апарат, подобен на грънчарско колело. Подобни колони са едни от най-тежките камъни, използвани в архитектурата. Други колони се сглобяват от няколко каменни части, споени с хоросан, олово или сухо-свързани. На много класически строежи колоните биват издялани с дупка или вдлъбнатина в средата, за да могат да бъдат вклинени една в друга посредством каменни или метални спойки. По-напред във времето, колоните се конструират чрез изливане на цимент, или биват иззиждани и облицовани с камък.

Дизайнът на повечето декоративни колони използва ентазия, планирано намаляване на диаметъра с увеличаването на височината на колоната, така че горния диаметър е 83% от долния. Този похват имитира паралаксовите ефекти, които окото очаква да види и кара колоните да изглеждат по-дълги, и евентуално по-прави, отколкото всъщност са.

Съвременните колони най-често са конструирани от стомана или стоманобетон. После те се облицоват с декоративно покритие (или облицовка) или се оставят в суров вид.

Елементи на декоративните колони[редактиране | edit source]

База

База се нарича основата, долната опорна част от колоната. Върху базата стъпва и се издига тялото на колоната, което най-горе завършва с капител. В различните времена и стилове базата има различна форма - цилиндрична, във форма на паралелепипед, на пресечен конус и други. Дорийската колона стъпва направо върху подножието - без база. Йонийската база се състои от 3- до 7- стененен крепсис и пета. Петата бива атическа (степени: торус, трохилос, торус) и азийска (абак, трохилос, торус). Коринтската база е като йонийската атическа, като при нея в основата на петата се добавя и абак. В римското изкуство като се използва коринтската база.

Тяло
Капител

Капителът е горната уширена част на колоната. Оформянето на капитела в античната архитектура зависи от вида на класическия архитектурен ред.