Персеполис
Вижте пояснителната страница за други значения на Персеполис.
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|
|||||||
| Общ изглед от останките на Персеполис
|
|||||||
| Държава | |||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | i, iii, vi | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Азия и Океания | ||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1979 (3та сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса, една от столиците на Персийската империя.
Останките му са разположени на 70 km североизточно от град Шираз в Иран. Предполага се, че строителството на града е започнато около 515 пр.н.е. от цар Дарий I. Персеполис е опожарен от Александър Македонски през 330 пр.н.е. И след това градът продължава да служи за столица на провинция Персия, но скоро е изоставен и центърът на областта е пренесен в съседния Истахр. През 1979 останките на Персеполис са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Разкриването на Персеполис [редактиране]
Разкриването на Персеполис започва едва през 1930-те год. Археологическа експедиция от САЩ разкопава монументалното стълбище към залата за приеми, наричана ападана, под осемметров слой от пепел — свидетелство че градът бил опожарен от Александър Велики. По-късно с помощта на самолетни снимки били регистрирани повече от 40 постройки. В съкровищницата на двореца е открит архив от глинени плочки с клинопис, по които историците възстановили уредбата и начина на управление на Персийската империя. Забележителни съоръжения на двореца са стоколонната зала за приеми, носена от 72 колони, високи по 20 м., която побирала 10 000 души.
Вижте също [редактиране]