Техеран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Техеран
на персийски: تهران Tehrān
— град —
Tehran view from lavizan park I.jpg
Техеран (Иран)
Red pog.png
Техеран
Страна Флаг на Иран Иран
Провинция Техеран
Площ 707 km²
Надм. височина 1191 m
Население (2012) Повишение 8 778 535 души
Основаване 6 хилядолетие пр.н.е.
Пощенски код 13ххх-15ххх
Телефонен код +98
Официален сайт http://www.tehran.ir/
Техеран в Общомедия

Техеран (на персийски: تهران ) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция. Градът е най-големият в страната, един от най-големите в Азия и заема 19-о място по този показател в света. Заедно с това е и политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Иран. В южната част на града се намира петролна рафинерия.[1]

Разположен е в северната част на страната — в подножието на Елбурс и на около 90 км южно от брега на Каспийско море. Градът се простира на около 40-50 км в посока запад-изток. Северната част (Шемиран) е разположен на 2000 м надморска височина, а южните предградия Рей и Султанабад са в непосредствена близост с пустинята Дащ е Кявир.

Заедно с предградията си населението му наброява 13 млн. души. През XX век Техеран е обект на масови миграции от цялата страна. Отличава се с голямо етническо, религиозно и езиково разнообразие. Основната религия е ислямът. Отличителна черта са множеството джамии, църкви и зороастрийски храмове с културно-историческо значение.

През 2009 г. Техеран заема 33-о място в класацията за най-скъп град.[2] По брой на населението е на 19-о място[3], а по БВП — 56-о място.

Произход на името[редактиране | edit source]

Съществуват няколко версии за произхода на името „Техеран“ (на персийски: تهران):

Според официалния сайт на града, названието му произлиза от „дъно“ (تهтех) и остарялата форма за „склон“ (رانран). Така думата Техеран може да бъде разшифрована като техран — „подножие на планински склон“, тоест „Техеран“ — град в подножието на планински склон. Тази теория не е лишена от основание, тъй като Техеран действително е разположен на южния склон на планината Точал[4].

Според друга теория името на Техеран идва от названието на партския град Тиран, намирал се недалеч от днешната столица на Иран. Самото име Тиран се превежда като „Обител на Тир“ (бог на дъжда в зороастрийската митология). Недалеч от Тиран е съществувал и град с името Мехран — „Обител на Мехра“ (бог на водата), който днес е жилищен район в покрайнините на Техеран. В далечно минало тези два града стават част от гр. Рей, който днес е предградие на Техеран[4][5].

Според трета теория Техеран означава „топло място“, в противоположност на „студеното място“ Шемиран — район в северната част на днешния град[6].

История[редактиране | edit source]

От древността до XIX век[редактиране | edit source]

„Ъгълът на Карим хан" (Халват е Карим хан) в двореца Голестан, 1759 г.

Според археологическите разкопки на мястото на съвременния Техеран съществува селище още през 6 хил. пр. н. е. Преселници идват към склоновете на Елбурс, спасявайки се от зноя на солните пустини на юг. В самото начало Техеран е село, намиращо се на няколко километра северозападно от Рей — един от най-древните ирански градове. Жителите на това село се занимават основно с производството на плодове и зеленчуци.

Тласък за възхода на Иран като политически център е унищожаването от монголците на град Рей през 1228 г. Жителите на разрушения град се устремяват към почти недокоснатия от Чингис хан Техеран. Известно е, че в писанията си, отнасящи се към 1275 г., Мохамад Закария Газвини описва Техеран като „важен търговски град“. По това време, градът е разделен на 12 района (махале), която се управляват от военни. През 13 век, градското застрояване е от глина или от издълбани в скалите жилища. Подобен тип населени места могат да се видят в северната част на съвременен Ирак. През 1340 г., Техеран е описан от Мустафа Хамдули като един от четирите района на Варамин и по това време най-големият град в местната монголска провинция на Илханидите. Възстановяването на Рей преминава под контрола на властта в Техеран.

През юли 1404 г., испанският пътешественик Руй Гонсалес де Клавихо, по време на пътуването си до Самарканд, става вероятно първия европеец, посетил Техеран. Той го описва като голям град, на север от когото е разположена резиденция на Тимуридите, а Рей — като изоставено селище. Планът на Техеран от началото на 15 век е възстановен благодарение на определеното разположение на мемориалните храмове имамзаде: така например, имамзаде Сайед Исмаил (най-стария архитектурен паметник в Техеран) тогава се е намирал на южния край на града. Северозападният край на Техеран се е простирал до съвременния район на двореца Голестан. От началото на 15 век, Техеран започва активно да се разраства на север в търсене на прохладни места и питейни източници, и градски квартали се появяват на склоновете на хребета Точал.

През 15531554 г, шах Тахмасп I, вторият владетел от династията на Сефевидите, построява в Техеран базар, както и градски стени със 114 (по броя на сурите на Корана) оръдейни кули. Сефевидите избират Техеран за един от главните си бастиони, тъй като, от една страна, в Рей се намира гробницата на основателя на династията Сайед Хамзи, а от друга — Техеран по това време се превръща в традиционно убежище за шиитските бежанци (Сефевидите са първата шиитска династия в управлението на Иран). Преди това, Тахмасп е принуден да премести столицата на държавата от Табриз в Газвин (на 150 км на запад от Техеран), във връзка със заплахата от превземането на Табриз от турците. Тахмасп разглежда Техеран като своя възможна резиденция в случай на непосредствена заплаха за Газвин. Европейски пътешественици споменават, че градските стени са непропорционално мощни за неголемия провинциален град. Дължината им е 8 км, като те обхващат територия от 4,5 км², докато в това време населението на Техеран не превишава 20 хиляди души.

Постоянна резиденция в Техеран, наречена Chahar baq („Четири градини“), построява Абас II. По заповед на Сюлейман I, в града започва да се строи дворец (Диванхане), в който през 1721 г., в навечерието на нахлуването на афганците в Иран, последния шах на Сефевидите предава властта на османския султан Ахмед III.

Бумът на строителството в Техеран започва в началото на 18 век. Владетелите от династията на Зендите, сменили Сефевидите, започват активно да застрояват правителствения квартал. Карим Хан заповядва да се построи в Техеран дворец, гара и резиденция за държавните учреждения. Вероятно той е имал намерение да пренесе столицата в Техеран, но по-късно функциите на столица са предадени на Шираз (древна столица на Персия). Със смъртта на Карим Хан, за Техеран започва борба между лоялния на Зендите Гафур Хан и Мохамед Хан Каджар. На 12 март 1786 г., Мохамед Хан влиза в Техеран и окончателно пренася столицата на държавата в града. За това решение влияние оказва удачното стратегическо положение на Техеран на кръстопътя на търговските пътища, както и заплахата за северните провинции от страна на Руската империя.

Столица на Иран[редактиране | edit source]

Фетх Али-шах, племенник на Мохамед Каджара, има най-значим принос в строителството на Техеран. В периода на неговото управление, в Техеран са построени Мраморния дворец и Шахския мечет. Към 1830 г. населението на Техеран достига 150 хиляди души. При Мохамед Каджар, Техеран се разпростира извън пределите на градските стени. На север от града са построени редица пищни дворци.

Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през 1870 г., при Насредин-шах. Той заповядва да се взривят всички стари фортификационни съоръжения, на чието място се появяват нови градски квартали. Унищожена е старата стена и е построена нова, във формата на неправилен осмоъгълник с дължина 19 км. През тези места, където са се намирали 12-те богато украсени градски врати, днес преминават главните магистрали, водещи в града. Освен това, при Насредин-шах е проведена реконструкция на голям брой здания и е построена централизирана система на водоснабдяване. Към края на управлението му (1897 г.), населението на града превишава 250 хиляди души, като по-голямата част от тях живият извън градските стени.

През 1925 г., Иран е оглавен от Реза Шах Пахлави, и през 1930-те години градът преживява още едно обновяване. По заповед на Реза Пахлави „стените на Насредин“ са съборени, а на тяхно място да прокарани широки булеварди. Шахът кани голям брой чужди архитекти за строителството на нови здания за държавните и търговските учреждения. След реконструкцията, площта на Техеран нараства повече от десетократно в сравнение с града при Фатх Али-шах, достигайки 46 км².

През 1943 г., в Техеран се провежда международна конференция на главите на правителствата на трите основни държави от антихитлеристката коалиция — СССР, САЩ и Великобритания, на която са определени примерни срокове за откриването на втори фронт. На конференцията са дадени и гаранции за независимостта и териториалната цялост на Иран след края на войната.

След края на Втората световна война, населението на Техеран достига 1 млн. души. При Мохамед Реза Пахлави, последния шах, много древни постройки на стария град са унищожени, тъй като шаха смята, че те нямат място в съвременен Техеран. На мястото на уникалните фортификационни съоръжения и дворци понастоящем са разположени небостъргачи и широки шосета. С началото на типовото жилищно строителство, чиито пик е през 60-те години на 20 век, Техеран окончателно губи своя древен вид. Самият шах се премества със семейството си на север от града, в Ниаваран.

През 1969 г. Шемиран е включен в състава на Техеран, след което разширението на север спира. По новия градоустройствен план, градът започва да се развива на запад и изток. Градското застрояване плътно се приближава към Кередж. На запад и на юг от града са построени огромни промишлени райони. Резкият скок на цените на нефта през 1970-те и последвалата енергийна криза на Запад дават нов тласък в развитието на Техеран. Шахът има намерение да използва доходите от експорта на нефт за строителство на нов район на Техеран, който би станал символ на властта на Пахлави. Проектът „Шахестан“ е готов през 1976 г., но парите бързо свършват и района така и не е построен.

На 8 септември 1978 г. в Техеран, както и в целия Иран, започват демонстрации на противниците на шахския режим, които скоро прерастват в масови безредици. Първият такъв голям протест е разгонен от полицията. От този момент икономиката на Техеран на практика спира заради всеобщите стачки. В края на краищата, на 16 януари 1979 г. шахът, който не е в състояние да се противопостави на демонстрантите, напуска Иран, а на 1 февруари милиони техеранци посрещат имама Рухола Мусави Хомейни, изгонен 15 години по-рано от страната. В града има сблъсъци между хомейнистите и противниците им. На 9 февруари започват мащабни улични стълкновения, в хода на които за две денонощия поддръжниците на Хомейни взимат под свой контрол всички правителствени учреждения, силовите ведомства и полицейските участъци. Оттогава 11 февруари се отбелязва в Иран като Ден на победата на Революцията. На 4 ноември същата година, войнствено настроени студенти овладяват американското посолство, чиито сътрудници са държани в плен 444 дни.

В хода на ирано-иракската война, от май 1985 г. Техеран регулярно е подлаган на обстрел с иракски ракети Р-11, което довежда до значителни жертви сред гражданското население и разрушения. Към края на войната, през пролетта на 1988 г. интензивността на обстрела достига своя пик: за 6 седмици иракските войска изстрелват по града 190 ракети. Обстрелът е в отговор на аналогичния (но доста по-слаб) ракетен обстрел на Багдад. В Техеран се стичат бежанци от западните провинции, а около 30% от техеранците бягат в северната част на Иран. По същото време, към Техеран се устремява поток от бежанци от съседен Афганистан, където също се води война.

През 1986 г. е създадена градската администрация на Голям Техеран, която заема площ от около 1,5 хил. км². Техеран е разделен на 22 градски окръга. От началото на 1990-те години, териториалното разширение на Техеран на практика спира. През 2001 г. започва да функционира метрото в града. През 2007 г. е завършено строителството на кулата Милад, която става 4-то по височина съоръжение в света. На 27 юни 2007 г. в някои райони на Техеран протичат масови безредици, предизвикани от неочакваното обявяване на въвеждането на квоти при продажбата на бензин на частни лица.

География[редактиране | edit source]

Поглед към връх Дамаванд — най-високата точка в Иран.

Техеран е разположен в северната част на Иран, на южния склон на Елбурс, разделящ града с района на южното Каспийско крайбрежие. Простира се на около 26 км в посока север-юг и на около 40-50 км в посока запад-изток. Площта на Техеран е около 1550 км2. Денивелацията е около 700 метра — 1100 м н.в. в южната част и 1800 м н.в. в северната.

Техеран се състои от стара част, реконструирана през 1870-1872 г. и нова част, чието строителство започва през 40-те години на ХХ век. Новата част на града се разпростира в северна посока. Там живее най-богатата част от населението на града. В централната част на Техеран са разположени държавните институции, банките и офисите, а в по-слабо заселените южни и западни райони — промишлените предприятия.

Климат[редактиране | edit source]

Техеран се отличава с прохладна пролет, горещо и сухо лято, топла есен и мека зима. В северните части на града климатът е прохладен и влажен, докато в южните е горещ и сух. Лятото е горещо и сухо, валежите са минимални. По-големи количества валежи падат от края на есента до началото на пролетта. Най-горещият месец е юли — средната температура е между 26°C и 36°C, а най-студен е месец януари — с температури между -1°C и 8°C.[7]


Климатични данни на Техеран
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 19,6 23,0 28,0 32,4 37,0 41,0 43,0 42,0 38,0 33,4 26,0 21,0 43,0
Средни максимални температури (°C) 7,9 10,4 15,4 22,1 27,9 33,9 36,6 35,6 31,6 24,4 16,2 10,0 22,7
Средни минимални температури (°C) −1 1,0 5,0 12,0 16,0 22,0 26,0 24,0 21,0 14,0 7,0 2,0 12,0
Абсолютни минимални температури (°C) −15 −13 −8 −4 2,4 5,0 14,0 13,0 9,0 2,8 −7 −13 −15
Средни месечни валежи (mm) 34,6 32,2 40,8 30,7 15,4 3,0 2,3 1,8 1,1 10,9 26,0 34,0 232,8
Брой на слънчевите часове 173.6 182.8 205.5 222.8 289.5 345.1 349.5 340.3 304.0 256.1 194.9 166.1 3030.2
Източник: [1]

Административно деление[редактиране | edit source]

По-голямата част от Техеран се намира в шахрестан Техеран. През 1968 година 1800 км2 са под юрисдикцията на общината. Извън тези граници строителството е забранено, тъй като останалата земя се използва за селскостопански нужди. С течение на времето селските райони са станали част от метрополията на града: Рей, Исламшахр, Дарсанабад, Акбарабад, Кудс, Шахрияр. От 1996 година града надхвърля границите на шехрестан Техеран и навлиза в съседните територии на шахрестаните Шемиранат — на север, Рей — на юг и Исламшахр — на югозапад.[8]

Техеран е разделен на 22 градски окръга, с обща площ от 707 км2. Последното разширение е през 1991 година, когато града се „разтяга“ с близо 50 км.[9]

Райони на Техеран[редактиране | edit source]

Техеран е условно разделен на 112 района (нахии).[10] Те не разполагат със собствен административен апарат, тъй като са исторически обособени, а не административни единици. Обикновено районите нямат ясни граници. Често един район може да бъде разположен в няколко окръга. По-големите райони са:

Управление[редактиране | edit source]

Управлението на Техеран се осъществява от Ислямски градски съвет на Техеран (на персийски: شورای اسلامی شهر تهران ). Съветът се състои от 15 депутати, избирани от гражданите за срок от 4 години. Ислямският съвет е отговорен за управлението на градските служби и бюджета, както и за избора на кмет. Сегашният кмет на Техеран е Мохамад-Багер Галибаф — встъпва в длъжност през септември 2005 година, наследявайки поста от Махмуд Ахмадинеджад.

Население[редактиране | edit source]

Когато Техеран става столица населението ѝ наброява около 100 000 души. През ХХ век населението расте с бързи темпове. През 1956 година правителството предприема редица мерки за ограничаване на строителството в града. През 1976 година годишният прираст на населението е 4%, а през 2000 година — 1,1%.

Населението през 2006 година наброява около 7 700 000 души, а заедно с метрополията е около 13 500 000 души.

Население на Техеран
1891 1922 1932 1956 1966 1980 1986 1991 2006
Население 160 000 210 000 249 504 1 512 082 2 719 730 5 361 335 6 042 584 6 475 527 7 705 036
Гъстота (д/км²) 6 540 8 590 10 200 15 120 9 610 9 600 8 430 8 990
Прираст (%) 3 4 4,6 5,9 5,8 4,1
Миграции 3 800 1 700 24 900 25 900 47 500 35 000
Източник: Atlas de Téhéran et Mansour Ohadi
Население на Техеран

С метрополията:

  • 12 151 000 (2005)
  • 13 413 348 (2006)

Език[редактиране | edit source]

Населението на Техеран е толкова разнообразно, че смесването на множество езици и диалекти са довели до появата на техерански диалект на персийския език, който се налага в цялата страна. Вторият по говоримост език е азербайджанския[11]. Също така са се формирали и редица общности на: кюрди, лури, белуджи, туркмени, араби, асирийци, арменци.[12]

Религия[редактиране | edit source]

96% от населението на Техеран са шиити. Около 200 000 души или 2,8% от населението на града изповядват бахайската вяра. В Техеран се срещат и християни. Те са последователи главно на Арменската апостолическа църква (около 60 000 души), Руската православна църква и асирийската църква.[13] След Ислямската революция от 1979 година броят им силно намалява.

Еврейската общност наброява около 16 000 — 18 000 души. В Техеран има 18 синагоги, както и множество училища и библиотеки.[13] Зороастрийската общност наброява около 10 000 души.[13] Има представители и на множество други религиозни общности: сунити, сикхи, индуси, будисти, мандаянисти, суфисти.

Икономика[редактиране | edit source]

Техеранският базар — най-големия в света

Преди да стане столица на Иран, Техеран е представлявал голямо земеделско селище. След откриването на големи нефтени запаси в Иран, започва и индустриализацията. Населението на града бързо нараства и се превръща в икономически център на Иран. Земеделието е заменено от промишлеността.

Техеран е икономическия център на Иран.[14] Около 30% от работещите в публичния сектор на Иран и 45% от големите промишлени предприятия са разположени в Техеран.[15] Другата част от работещите са заети в сферата на търговията и транспорта. Преди Ислямската революция от 1979 година множество чуждестранни компании инвестират в страната и в Техеран. В днешно време те са незначителен брой.

Повече от 50% от електрониката и текстила на Иран се произвеждат в Техеран.[16] Също така са развити химическата промишленост, автомобилостроенето, производството на оръжия, цимент и захар. Водещо място заема производството на килими и мебели. В южната част на града е разположена петролна рафинерия.

Техеран разполага с четири летища, от които две международни — „Мехрабад“ и „Имам Хомейни“.

В Техеран има фондова борса, на която през 2006 г. са представени 420 компании. Борсата е открита през 1968 г., прекратява работата си след Ислямската революция и отново възобновява работата си през 1989 г. Техеранската фондова борса е държавно нетърговско обединение.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Техеран
Починали в Техеран

Побратимени градове[редактиране | edit source]

държава град
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Лондон
Flag of the United States.svg САЩ Лос Анджелис[17]
Flag of Russia.svg Русия Москва[18]
Flag of South Korea.svg Южна Корея Сеул[19]
Flag of the United Arab Emirates.svg Обединени арабски емирства Дубай[20]
Flag of the Philippines.svg Филипини Манила[21]
Flag of Belarus.svg Беларус Минск[22]
Flag of Cuba.svg Куба Хавана
Flag of Tajikistan.svg Таджикистан Душанбе
Flag of Venezuela.svg Венецуела Каракас
Flag of the People's Republic of China.svg Китай Пекин
Flag of South Africa.svg РЮА Претория

Снимки[редактиране | edit source]

Панорамна гледка към Техеран
Панорамна гледка към Техеран
Техеран през нощта
Техеран през нощта

Източници[редактиране | edit source]

  1. Tehran Oil Refining Company Official Website. Tehran Oil Refining Company Official Website
  2. http://www.citymayors.com/features/cost_survey.html
  3. http://esa.un.org/wup2009/unup/index.asp?panel=2
  4. а б تاريخچه تهران
  5. تهران چگونه پایتخت شد؟
  6. Ahmad Kasravi, Kārvand-e Kasravi, ed. Yahyā Dokā, Téhéran, 1973. pp. 273-83.
  7. Климат на Техеран
  8. Tehran, Administrative Districts
  9. Tehran, Administrative Districts
  10. Tehran, Administrative Districts
  11. http://looklex.com/e.o/teheran.htm
  12. All about Oscar
  13. а б в Eliz Sanasarian: Religious Minorities in Iran. Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77073-4
  14. britannica.com, accessed: June 2009.
  15. csis.org/files/media/csis/pubs/081006_iran_nuclear.pdf
  16. Tehran, Economy
  17. http://www.lacity.org/SisterCities/html/11.htm
  18. http://el.mos.ru/cgi-bin/pbl_web?vid=2&osn_id=0&id_rub=2368&news_unom=35877
  19. http://english.chosun.com/w21data/html/news/200707/200707110009.html
  20. http://en.wikipedia.org/wiki/Dubai
  21. Sister Cities of Manila. // © 2008–2009 City Government of Manila. Посетен на 2009-09-02.
  22. http://minsk.gov.by/ru/org/?k_org=3604&mode=doc&doc=3604_2_a&lang=eng

Външни препратки[редактиране | edit source]