Техеран
Град
|
Техеран (на фарси: تهران ) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция. Градът е най-големият в страната, един от най-големите в Азия и заема 19-о място по този показател в света. Заедно с това е и политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Иран. В южната част на града се намира петролна рафинерия.[1]
Разположен е в северната част на страната — в подножието на Елбурс и на около 90 км южно от брега на Каспийско море. Градът се простира на около 40-50 км в посока запад-изток. Северната част (Шемиран) е разположен на 2000 м надморска височина, а южните предградия Рей и Султанабад са в непосредствена близост с пустинята Кавир.
Заедно с предградията си населението му наброява 13 млн души. През XX век Техеран е обект на масови миграции от цялата страна. Отличава се с голямо етническо, религиозно и езиково разнообразие. Основната религия е исляма. Отличителна черта са множеството джамии, църкви и зороастрийски храмове с културно-историческо значение.
През 2009 г. Техеран заема 33-о място в класацията за най-скъп град.[2] По брой на населението е на 19-о място[3], а по БВП - 56-о място.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] География
Техеран е разположен в северната част на Иран, на южния склон на Елбурс, разделящ града с района на южното Каспийско крайбрежие. Простира се на оклоло 26 км в посока север-юг и на около 40-50 км в посока запад-изток. Площта на Техеран е около 1550 км2. Денивелацията е около 700 метра — 1100 м н.в. в южната част и 1800 м н.в. в северната.
Техеран се състои от стара част, реконструирана през 1870-1872 г. и нова част, чието строителство започва през 40-те години на ХХ век. Новата част на града се разпростира в севрна посока. Там живее най-богатата част от населението на града. В централната част на Техеран са разположени държавните институции, банките и офисите, а в по-слабо заселените южни и западни райони — промишлените предприятия.
[редактиране] Климат
Техеран се отличава с прохладна пролет, горещо и сухо лято, топла есен и мека зима. В северните части на града климатът е прохладен и влажен, докато в южните е горещ и сух. Лятото е горещо и сухо, валежите са минимални. По-големи количества валежи падат от края на есента до началото на пролетта. Най-горещият месец е юли — средната температура е между 26°C и 36°C, а най-студен е месец януари — с температури между -1°C и 8°C.[4]
|
Климатични данни на Техеран
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[редактиране] Административно деление
По-голямата част от Техеран се намира в шахрестан Техеран. През 1968 година 1800 км2 са под юристдикцията на общината. Извън тези граници строителството е забранено, тъй като останалата земя се използва за селскостопански нужди. С течение на времето селските райони са станали част от метрополията на града: Рей, Исламшахр, Дарсанабад, Акбарабад, Кудс, Шахрияр. От 1996 година града надхвърля границите на шехрестан Техеран и навлиза в съседните територии на шахрестаните Шемиранат — на север, Рей — на юг и Исламшахр — на югозапад.[5]
Техеран е разделен на 22 градски окръга, с обща площ от 707 км2. Последното разширение е през 1991 година, когато града се „разтяга“ с близо 50 км.[6]
[редактиране] Райони на Техеран
Техеран е условно разделен на 112 района (нахии).[7] Те не разполагат със собствен административен апарат, тъй като са исторически обособени, а не административни единици. Обикновено районите нямат ясни граници. Често един район може да бъде разположен в няколко окръга. По-големите райони са:
[редактиране] Управление
Управлението на Техеран се осъществява от Ислямски градски съвет на Техеран (на фарси: شورای اسلامی شهر تهران ). Съветът се състои от 15 депутати, избирани от гражданите за срок от 4 години. Ислямският съвет е отговорен за управлението на градските служби и бюджета, както и за избора на кмет. Сегашният кмет на Техеран е Мохамад-Багер Галибаф - встъпва в длъжност през септември 2005 година, наследявайки поста от Махмуд Ахмадинеджад.
[редактиране] Население
Когато Техеран става столица населението ѝ наброява около 100 000 души. През ХХ век населението расте с бързи темпове. През 1956 година правителството предприема редица мерки за ограничаване на строителството в града. През 1976 година годишният прираст на населението е 4%, а през 2000 година - 1,1%.
Населението през 2006 година наброява около 7 700 000 души, а заедно с метрополията е около 13 500 000 души.
| 1891 | 1922 | 1932 | 1956 | 1966 | 1980 | 1986 | 1991 | 2006 | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 160 000 | 210 000 | 249 504 | 1 512 082 | 2 719 730 | 5 361 335 | 6 042 584 | 6 475 527 | 7 705 036 |
| Гъстота (д/км²) | 6 540 | 8 590 | 10 200 | 15 120 | 9 610 | 9 600 | 8 430 | 8 990 | |
| Прираст (%) | 3 | 4 | 4,6 | 5,9 | 5,8 | 4,1 | |||
| Миграции | 3 800 | 1 700 | 24 900 | 25 900 | 47 500 | 35 000 | |||
| Източник: Atlas de Téhéran et Mansour Ohadi | |||||||||
|
С метрополията:
|
[редактиране] Език
Населението на Техеран е толкова разнообразно, че смесването на множество езици и диалекти са довели до появата на техерански диалект на персийския език, който се налага в цялата страна. Вторият по говоримост език е азербайджанския[8]. Също така са се формирали и редица общности на: кюрди, лури, белуджи, туркмени, араби, асирийци, арменци.[9]
[редактиране] Религия
96% от населението на Техеран са шийти. Около 200 000 души или 2,8% изповядват бахайската вяра. В Техеран се срещат и християни. Те са последователи главно на Арменската апостолическа църква (около 60 000 души), Руската православна църква и асирийската църква.[10] След Ислямската революция от 1979 година броят им силно намалява.
Еврейската общност наброява около 16 000 - 18 000 души. В Техеран има 18 синагоги, както и множество училища и библиотеки.[10] Зороастрийската общност наброява около 10 000 души.[10] Има представители и на множество други религиозни общности: сунити, сигхи, индуси, будисти, мандаянисти, суфисти.
[редактиране] Икономика
Преди да стане столица на Иран, Техеран е представлявал голямо земеделско селище. След откриването на големи нефтени запаси в Иран, започва и индустриализацията. Населението на града бързо нараства и се превръща в икономически център на Иран. Земеделието е заменено от промишлеността.
Техеран е икономическия център на Иран.[11] Около 30% от работещите в публичния сектор на Иран и 45% от големите промишлени предприятия са разположени в Техеран.[12] Другата част от работещите са заети в сферата на търговията и транспорта. Преди Ислямската революция от 1979 година множество чуждестранни компании инвестират в страната и в Техеран. В днешно време те са незначителен брой.
Повече от 50% от електрониката и текстила на Иран се произвеждат в Техеран.[13] Също така са развити химическата промишленост, автомобилостроенето, производството на оръжия, цимент и захар. Водещо място заема производството на колими и мебели. В южната част на града е разположена петролна рафинерия.
Техеран разполага с четири летища, от които две международни — Мехрабад и Имам Хомейни.
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Снимки
[редактиране] Панорамни снимки
[редактиране] Източници
- ↑ Tehran Oil Refining Company Official Website. Tehran Oil Refining Company Official Website
- ↑ http://www.citymayors.com/features/cost_survey.html
- ↑ http://esa.un.org/wup2009/unup/index.asp?panel=2
- ↑ Климат на Техеран
- ↑ Tehran, Administrative Districts
- ↑ Tehran, Administrative Districts
- ↑ Tehran, Administrative Districts
- ↑ http://looklex.com/e.o/teheran.htm
- ↑ All about Oscar
- ↑ а б в Eliz Sanasarian: Religious Minorities in Iran. Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77073-4
- ↑ britannica.com, accessed: June 2009.
- ↑ csis.org/files/media/csis/pubs/081006_iran_nuclear.pdf
- ↑ Tehran, Economy
- ↑ http://www.lacity.org/SisterCities/html/11.htm
- ↑ http://el.mos.ru/cgi-bin/pbl_web?vid=2&osn_id=0&id_rub=2368&news_unom=35877
- ↑ http://english.chosun.com/w21data/html/news/200707/200707110009.html
- ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/Dubai
- ↑ Sister Cities of Manila. // © 2008-2009 City Government of Manila. Посетен на 2009-09-02.
- ↑ http://minsk.gov.by/ru/org/?k_org=3604&mode=doc&doc=3604_2_a&lang=eng