Война в Афганистан (1979-1989)

Война в Афганистан (1979—1989)
Начало на изтеглянето на съветските войски, 1988 г. Фото Михаил Евстафиев
Период 1979 — 1989 Място Афганистан Резултат Изтегляне на съветската армия
Воюващи страни
СССР Просъветско правителство на Афганистан	Афганистански муджахидини подкрепяни от: САЩ Саудитска Арабия Пакистан Иран Китай Египет Великобритания
Командири
Юрий Тухаринов, Борис Громов, Валентин Вареников, Павел Грачов, Борис Ткач Бабрак Кармал Мухамед Наджибула	Гулбедин Хекматияр, Бурханудин Рабани, Мухамад Наби, Сибгатула Моджадеди, Сайед Гайлани, Юнус Халес, Шах Масуд, Джалалудин Хакани, Абдул Хак Исмаил-хан
Сили
80 — 104,000 съветски военнослужещи 50-130,000 от армията на ДР Афганистан	150,000
Жертви и загуби
14 453 убити , 53 753 ранени	около 3,5 милиона (плюс цивилни)

Войната в Афганистан (1979—1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в Афганистан, включващ присъствието на военен контингент съветски войски, на територията на страната.

В конфликта взимат участие въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична Република Афганистан от една страна и въоръжената опозиция (муджахидини) от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на Кабулското правителство.

Муджахидините в хода на военните действия, получават военна подкрепа от военни специалисти от САЩ , редица европейски страни — членове на НАТО, Китай, а също така и пакистанските спецслужби.

Причини

Една от причините за началото на гражданската война става стремежа за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, поддържащо концепцията на социализма в Афганистан, дошло на власт в резултат на Априлската революция. Правителството се сблъсква с мощна опозиция на своите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски, има за цел да се противопостави на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран, през 1979 година.

Съветски части в Кабул, 1986 година.

Само по себе си, падането на просъветското правителство би нанесло силен удар по самата теория на марксистко-ленинската идеология, изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от феодализъм към комунизъм, а от там удара щял се пренесе върху външно-политическата позиция на СССР, което ако се случи, щял да бъде първия неуспех на съветското правителство след Втората световна война.

Теоретически, едно от последствията при успех муджахидините, би бил разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.

На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.

Решението

Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан, е взето на 12 декември 1979 година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със съкретно постановление № 176/125.

Ход на войната

1979

Навлизането на Съветската армия, на територията на Афганистан, декември 1979 година.

• 9—12 декември — пристигане в Афганистан на първия „мюсюлмански батальон“.
• 25 декември — колони от съветски части, от 40-та армия пресичат афганистанската граница по понтонни мостове, пресичащи река Амударя. Хафизула Амин изразява благодарност към съветското ръководство и дава разпореждане към Генералният щаб на Въоръжените сили на Демократична Република Афганистан, да се оказва пълно съдействие на навлизащите войски.
• 27 декември — Щурм срещу двореца на Хафизула Амин

Международен отзвук

Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, заклеймяваща съветската инвазия. Те призовават войските за незабавно оттегляне от Афганистан.

Декември 1979 - Февруари 1980 - Окупация

Първата фаза на съветската инвазия включва първите битки на съветските войници с различни групи на съпротивата. Съветската войска нахлува през два наземни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски обаче не внася нужното спокойствие в държавата - напротив, то изостря положението сред афганистанския народ. Войниците често участват в битки срещу градски въстания.

Март 1980 - Април 1985

Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи водят партизанска война.