Михаил Горбачов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Горбачов
Михаил Горбачов
Мандат
1 октомври 1988 г. – 25 май 1989 г.
Предшественик Андрей Громико
Наследник закриване на поста
Мандат
25 май 1989 г. – 15 март 1990 г.
Предшественик създаване на поста
Наследник закриване на поста
Мандат
15 март 1990 г. – 25 декември 1991 г.
Предшественик създаване на поста
Наследник закриване на поста
Роден 2 март 1931 г. (1931-03-02) (83 г.)
Приволная, край Ставропол, СССР
Националност СССР, Русия
Религия атеист
Деца Ирина Вирганская
Полит. партия КПСС (1950–1991)
Университет Московски държавен университет
Професия партиен функционер
Подпис Gorbachev Signature.svg
Уебсайт Фондация Горбачов
Отличия
Nobel prize medal.svg
Nobel prize medal.svg

Михаил Сергеевич Горбачов (на руски Михаи́л Серге́евич Горбачёв Михаи́л Серге́евич Горбачёв) е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991 г. Заемал поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Пръв и последен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното оттегляне на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова награда за мир 1990 г.

Биография и политическа кариера[редактиране | edit source]

Михаил Горбачов е роден в семейство на селяни на 2 март 1931 в с. Приволное, близо до Ставропол. Има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин - баба му и дядо му са били депортирани за това, че били "кулаци". Въпреки това младият Горбачов е бил първенец на класа. След като завършва училище, активно помага на баща си в работата му в колхоза и е награден с орден "Червено знаме на труда". Отличието му помога да влезе в Московския държавен университет, където завършва специалност „Право“. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си съпруга Раиса. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955.

Горбачов влиза в КПСС през 1952 на 21 год. През 1966 завършва и „Аграрна икономика“ във висш селскостопански институт. Същевременно развива и политическа кариера - първоначално в рамките на Ленинския комсомол, а след това - и в КПСС. През 1966 г. става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 г. - на Ставрополския крайком (краеви комитет) на партията. През 1971 г. е избран и за член на Централния комитет (ЦК) на КПСС; през 1979 - за кандидат-член, а след 1980 г. и за член на висшето съветско ръководство - Политбюро на ЦК на КПСС. Там получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев.

След смъртта на Константин Черненко, по предложение на външния министър Андрей Громико, на 11 март 1985 г. Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Той става първия партиен лидер, роден след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.

Демократични реформи[редактиране | edit source]

Във вътрешноикономически план М.Горбачов се опитва да осъществи икономически реформи с цел съществено повишаване на стандарта на живот на съветския народ, като част от т.нар. политика на „перестройка“. Въпреки това неговите реформи са половинчати и не успяват да променят системата. През 1985 г. Горбачов обявява, че съветската икономика е изостанала и има нужда от промяна. Първоначално тези реформи били наречени „ускорение“, а по-късно се въвежда терминът „перестройка“.

Съществена част от перестройката на Горбачов е и „гласността“ – след дългогодишната цензура и ограничаване на медиите се дава възможност на хората свободно да изразяват своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги, останали неотпечатани поради наличието на цензура.

През март 1990 г. Горбачов става първия (и единствен) президент на СССР, след като е избран от Конгреса на народните депутати.

Външна политика[редактиране | edit source]

Външната политика на Горбачов е насочена предимно към подобряване на отношенията със Запада. Той установява близки връзки с Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Роналд Рейгън. През февруари 1988 Горбачов оттегля съветските войски от Афганистан, а войната официално приключва на 15.02.1989.

Последни действия[редактиране | edit source]

Докато политиката му на гласност довежда до демократизация на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши проблемите на командно-административната икономика. Разходите по войната в Афганистан и ниските цени на нефта след 1981 г., водят съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до необявена криза. Неуспехът за справяне с въоръжения конфликт за Нагорни Карабах между съветските съюзни републики Армения и Азербайджан създава предпоставки за сепаратизъм в Съветския съюз. Армения напуска СССР през 1988.

На 10 януари 1991 Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови спазването на конституцията на СССР и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителство, при което умират 14 души, а над 600 са ранени. Това има много силен отзвук в Западна Европа в подкрепа на Литва.

В отговор на разрастващия се сепаратизъм Горбачов предлага създаване на нов съюз - на независимите държави, в които участието да е на доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18 август 1991 г. Твърдолинейните комунисти в партията обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират преврат за сваляне на Горбачов от власт.

Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19-21 август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус - трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз.

Политическа дейност след оставката[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Михаил Горбачов в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  • 1992: основава “Фондация Горбачов” (http://www.gorby.ru/en/default.asp).
  • 1993: основава “Зеленият Кръст”.
  • 1996: явява се на президентските избори, но печели 1% от гласовете.
  • 26.11.2001: създава Социал-демократическата партия в Русия, но я напуска през май 2004 заради разногласия с председателя.
  • Началото на 2004: дава името си на нова марка водка.
  • Юни 2004: представлява Русия на погребението на Роналд Рейгън.
Константин Черненко генерален секретар на ЦК на КПСС (1985 – 1991) Владимир Ивашко
--- президент на СССР (1990 – 1991) ---