Генерален секретар на ЦК на КПСС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Генерален секретар на ЦК на КПСС (Първи секретар през 1953-1966), неофициално генсек, е най-висшата длъжност в КПСС, равносилна на държавен глава на Съветския съюз след смъртта на Владимир Ленин през 1924. Пълното име е Генерален (или Първи) секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.

Въведена е през 1922, като първоначално има по-скоро технически характер, отколкото висш пост в партийната йерархия. Сталин e избран да заеме поста за оперативно ръководство на партийния апарат, като след смъртта на Ленин през 1924 и особено към края на 20-те години съсредоточава в свои ръце абсолютната власт в страната, а постът „генерален секретар“ се превръща във най-висшестоящата длъжност в Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) и в цялата държава. Именно от този период длъжностите "генерален секретар" и "държавен глава" фактически стават синоними.

След XVII-я конгрес на ВКП (б) (1934) Сталин не използва тази титла (подписва се като "секретар на ЦК"), но постът формално се запазва до XIX-я конгрес на КПСС (1952). В резултат от промените в ръководството на партията, приети на този конгрес, постът на генсека е закрит.

На 13 септември 1953 година е учреден постът първи секретар на ЦК на КПСС, на който е избран Никита Хрушчов. На XXIII-я конгрес на КПСС, състоял се по времето на Леонид Брежнев, през 1966 година, са възстановени употребяваните до 1952 г. названия: "генерален секретар" вместо "първи секретар" и "Политбюро на ЦК на КПСС" вместо "Президиум на ЦК на КПСС".

Постът генерален секретар на ЦК на КПСС съществува до 1991 година и прекратява съществуването си едновременно с прекратяването на дейността на партията.

Заемали поста "генерален секретар на ЦК на КПСС"[редактиране | edit source]