Георгий Маленков

Георгий Маленков съветски политик Роден: 8 януари 1902 Оренбург, Русия Починал: 14 януари 1988 Москва, СССР

Георгий Максимилианович Маленков ( 08.01.1902 - 14.01.1988) е съветски политик, комунистически лидер и близък съратник на Йосиф Сталин. След смъртта на Сталин, той става премиер на СССР (1953-1955) и бива смятан за най-силния съветски политик преди да бъде засенчен от Никита Хрушчов. Член на ЦК на КПСС (1939-1957), кандидат член на Политбюро към ЦК на КПСС (1941-1946), член на Политбюро към ЦК на КПСС (1946-1957), член на Оргбюро на ЦК на КПСС (1939 – 1952), секретар на ЦК КПСС (1939-1946, 1948-1953), депутат от Върховния съвет на СССР. Ръководител на редица от най-важните отрасли в отбраната и промишлеността на СССР, в това число създаването на водородната бомба и първата АЕЦ в днешния град Обнинск. Фактически ръководител на СССР в периода март – септември 1953 година.

Ранни години

Маленков е роден в Оренбург, Русия. Някои от предците му са от македонски произход и са заемали високи постове в руската имперска армия. Майка му е дъщеря на ковач и внучка на православен свещеник. Маленков завършва класическа гимназия гимназия по време на Революцията и става част от Червената армия през 1919 година. През 1920 година постъпва в Руската комунистическа партия и работи като комисар в Тюркестан по време на гражданската война.

Втората световна война

След като Германия навлиза в СССР на 22 юни 1941 година Маленков става член на Държавния комитет по отбрана. Заемайки длъжност в една от многото комисии по отбраната Маленков пътува и до Сталинград през август 1942, където наблюдава и проверява защитата на града. Едно от най-важните му задължения е да наблюдава съветското военно самолетостроене. За своите постижения в тази област, през 1943г. получава орден Герой на социалистическия труд. След войната Маленков ръководи Комитет по демонтаж на немската икономика, находяща се в съветската окупационна зона. Негови противници в КПСС смятат дейността му в Германия за неефективна и скоро Комитетът бива разпуснат.

В годините от юли 1943 до юни 1947 Маленков е председател на Съвета по радиолокации към Държавния комитет за отбрана.

През март 1946г. бива назначен за ръководител на комисията по построяването на бомбардировача Ту-4, който представлява детайлно копие на аварийно кацнали американски бомбардировачи Б-29.

От май 1946г. до май 1947г. – председател на „спецкомитет номер 2” по развитието на ракетните технологии.

Изкачване в КПСС

След войната Маленков започва да следва електротехника в престижния Московски държавен технически университе ‘Н. Бауман’, и през 1925 година прекратява образованието си, без да завърши. Приключил следването си, Маленков започва работа в Оргбюро към ЦК на КПСС. През следващите десет години Георги става много близък със Сталин и бива въвлечен в прочистването на партията. През 1938 година той е един от основните хора свалили водача на НКВД - Николай Ежов. На следващата година Маленков е избран за директор на кадровата дирекция към партията, което значително увеличило влиянието му. Освен това, той става пълноправен член и секретар на ЦК. След немската инвазия от юни 1941 година Маленков е повишен и се присъединява към Държавния комитет по отбраната заедно с Берия, Ворошилов и Молотов под председателството на Сталин. В ръцете на тази малка група хора били съсредоточени големи правомощия и така с членството си в нея Маленков става един от най-влиятелните хора в СССР. През периода 1941-1943 основната работа, с която се занимавал той, била производството на самолети. През 1943 година той става председател на комисия, занимаваща се с икономическо възстановяване на освободените райони.

Тиражираните версии за заемана от Герогий Маленков длъжност на личен секретар на Йосиф Сталин се оказват неверни. Причина за недоразумението е вероятното членуване на Маленков в секретариата на ЦК (от март 1939г. до 1946г. и отново от 1948г. до 1953г.). Функцийте му в ЦК в този етап от кариерата му са били концентриране в развитието на транспорта, инфраструктурата и икономиката на СССР. Георгий Маленков също така е избран за ръководител на Кадровия отдел на ЦК, заемайки този пост до средата на 1946г.

Кариера в Политбюро

През 1946 година Маленков е обявен за кандидат-член на Политбюро. Въпреки че изпада в немилост за сметка на противниците си - Андрей Жданов и Лаврентий Берия, той бързо си връща симпатиите на Сталин след смъртта на Жданов. Берия скоро се съюзява с Маленков и заедно организират избиването и пращането в трудови лагери на всички съюзници на Жданов. През 1948 година Маленков става секретар на ЦК. За да тества Маленков като потенциален негов наследник, Сталин постепенно се оттегля от ЦК и възлага повечето отговорности и задачи на него. През 1952 даже Сталин премахва длъжността главен секретар на ЦК (не че това се отразява върху репутацията му).

Маленков - премиер на СССР и дуумвират

Амбициите на Георги Маленков се увенчали с успех след смъртта на Сталин на 5 март 1953 година. Той бива считан за най-важния и влиятелен човек в Секретариата и с помощта на Берия става министър-председател на СССР. На 13 март обаче под натиска на други членове на Политбюро той подава оставка като член на Секретариата. Докато Маленков оглавявал правителството, Никита Хрушчов проправя своя път като първи секретар на КПСС. Така се поставя началото на дуумвирата Маленков-Хрушчов. Маленков е премиер на СССР за 2 години. През тях той се обявява против ядрено въоръжение, казвайки: "ядрена война може да доведе до глобално унищожение". Друга кауза, за която се бори - да се пренасочи икономиката към производство на потребителски стоки и да се измести фокуса от тежката индустрия. Това е политика, която неговият наследник Хрушчов ще следва по-късно.

Падане от власт

След смъртта на Сталин Маленков става генерален секретар на ЦК на КПСС. През 1953г. става председател на Министерския съвет на СССР. По време на траурната церемония на Йосиф Сталин Маленков държи и кратко слово, което допълнително подчертава ръководните му позиции. След като напуска поста си на генерален секретар на ЦК той позволява на вътрешнопартийния си опонент Никита Сергеевич Хрушчов да изгради фундамент за своя последвал възход.

Маленков започва съвършено нов курс в икономическата политика на СССР, акцентирайки върху земеделие, животновъдство, както и в производството на стоки за бита. Маленков също така успява да намали колхозния данък и опрощава всички задължения на колхозните земеделци и животновъди. Външнополитически насочва СССР към по-малко агресивна политка спрямо запада. Също така започва процес по рехабилитиране на жертвите от сталинските гонения, но в крайна сметка се ограничава единствено и само до близки роднини на членове на партийното и държавно ръководство.

През февруари 1955 година Маленков е принуден да подаде оставка. Това се дължи до голяма степен на неговите близки отношения с Берия (който е екзекутиран като предател през 1953 година) и на изтъкнатите като официална причина за свалянето му бавни реформи, които провежда, особено що се отнася до помилването на политически затворници, заедно с бавно протичащата реформа в земеделието. Маленков остава член в Президиума(орган наследил Политбюро). Заедно с Хрушчков той отлита за остров Бриони (Югославия), за да предупреди Йосип Броз Тито за предстоящата съветска инвазия в Югославия насрочена за 4 ноември. През 1957 година той отново е принуден да подава оставка, заради неуспешния опит за сваляне на Хрушчов от власт, който Маленков организира заедно с Николай Булганин, Вячеслав Молотов и Лазар Каганович. През 1961 година той е изключен от партията и заточен в рамките на СССР. Той става директор на ВЕЦ Уст-Каменогорск в Казакската Съветска Социалистическа Република, след което оглавява ръководството на друга електроцентрала в гр. Екибастуз, Казакска ССР. Саймън Себаг Монтефиоре пише в своята книга: "2003 Сталин: Съдът на червения цар", че Маленков всъщност намира голяма утеха в своето оттегляне от властта, тъй като натиска на Политбюро върху него е бил много силен. Авторът още казва, че в последните години от живота си Маленков става православен християнин заедно с дъщеря си и дори пее в църковен хор. През окончателното си изключване от КПСС през 1961г. Маленков продължава да ръководи електроцентралата. Едва след пенсионирането му през 1968г. му бива разрешено да се завърне в Москва. За последните десетилетия от живота му се знае твърде малко. Георгий Маленков умира в Москва на 14 януари 1988г..

Съвременни оценки

За Маленков се говори, че имал много добри ораторски умения и че речите му били много добре логически построени. Определят го още като "човек със западно мислене".

Отличия и награди

-Герой на социалистическия труд (30 септември 1943)

-3 ордена на Ленин (30 септември 1943, Ноември 1945, Януари 1952