Дело срещу лекарите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Делото срещу лекарите (на руски: дело врачей, врачи-вредители или врачи-убийцы) е заведено в началото на 1953 г. по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство.

Делото срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на 1951 г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до Кремъл, лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през 1937 г., в процеса срещу Бухарин, подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков (бесарабски българин).

В този случай обаче, според текста на официалното съобщение за ареста се казва, че "мнозинството от участниците в терористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с международната еврейска буржоазно-националистическа организация «Джойнт», създадена от американските разузнавателни служби уж за оказване на материална помощ на евреите в други страни".

Делото на практика се подхранва от общата психоза на Сталин, от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че „вождът“ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, както например случаят с Андрей Жданов. От друга страна обаче, повод за разследването е откритият от лекар Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Александровеч Жданов, довел според нея до смъртта му.

Арести, обвинения, обвиняеми[редактиране | edit source]

Арестите на видни лекари започват още през септември 1952 г. Отначало биват арестувани 37 лекари, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: „шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания“, „американски наемници“, „диверсанти в бели халати“, „буржоазен национализъм“. Последното обвинение е насочено срещу лекарите-евреи. Макар че отначало делото срещу лекарите не представлява акт на антисемитизъм – обвиняеми по него са и видни руски лекари, впоследствие то се разраства в такъв.

Сред главните обвиняеми по делото срещу лекарите са: театралният режисьор Соломон Михоелс (който умира при съмнителни обстоятелства още през 1948 г., наречен „известен еврейски буржоазен националист“), д-р Борис Шимельович (бивш главен хирург на Червената армия и директор на известната Боткинска болница), Мирон Вовси (личен лекар на Сталин, брат на С. Михоелс), Яков Етингер (световноизвестен кардиолог), Борис Коган (терапевт) и др.

Лидия Тимашук е наградена от Президиума на Върховния Съвет на СССР с орден на Ленин "за помощта, оказана на правителството в делото за изобличаване на лекарите-убийци"

„Подписка“ до в. Правда[редактиране | edit source]

На 3 януари 1953 г. вестниците Правда и Известия публикуват съобщение на ТАСС за ареста на „групата на лекарите-вредители“. Последва инсценирана подписка под писмо, предназначено за в. „Правда“, в което остро се осъжда заговорът на „буржоазните националисти“ и се изразява одобрение към действията на съветското правителство. Писмото е подписано от няколко десетки видни съветски евреи, сред които: Давид Ойстрах, Самуил Маршак, Лев Ландау, Исак Дунаевски. Иля Еренбург отначало не подписва и събира смелост да изпрати писмо до Сталин, в което изтъква, че „няма еврейска нация“ и че еврейският национализъм „неизбежно води до измяна на Родината“, но че писмото в „Правда“ можело да бъде изтълкувано опасно от „враговете на Родината“, поради което той не можел сам да реши, дали да подпише, но ако ръководните другари решат, че подписът му е „желателен и полезен за защитата на Родината“, той веднага щял да подпише. Накрая писмото с подписката не е публикувано, поради взрива от възмущение на западната общественост от делото срещу лекарите. Това е първият признак на разколебаване на съветското ръководство във връзка с делото. Алберт Айнщайн, Уинстън Чърчил и други видни личности изпращат телеграми, в които отхвърлят обвиненията срещу лекарите и настояват за разследване.

Вълна на антисемитизъм[редактиране | edit source]

Публичното разгласяване на делото срещу лекарите предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични дела в различни градове. Лекарите-евреи започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях. Появява се и слух, че Сталин готви масово изселване на евреите в Сибир. Много от обикновените хора в Съветски съюз през 1953 г. вярват в истинността на обвиненията, като широко разпространено е мнението, че лекарите, макар и неволно, са станали съучастници в чужд заговор.

На 9 февруари 1953 г. в съветското посолство в Тел Авив е взривена бомба. На 11 февруари СССР скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Вследствие на това, международният конфликт около делото срещу лекарите се изостря още повече.

Краят на делото[редактиране | edit source]

След съобщението на ТАСС за делото срещу лекарите Сталин живее още само 51 дни. На 3 април 1953 г. всички оцелели обвиняеми по делото срещу лекарите са освободени. На следващия ден това е обявено в пресата.

Делото е закрито на 31 март 1953 г., а на 3 април 1953 г. Централният комитет на КПСС официално оправдава арестуваните. Главният следовател по делото, М. Рюмин, е обвинен за скалъпването на заговор, арестуван е и е екзекутиран.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]