ГУЛАГ

Карта на лагерите на ГУЛАГ между 1923 и 1961 г., основана на данни от правозащитната организация „Мемориал“. Някои от тези лагери са функционирали само определен период от съществуването на ГУЛАГ.

Затворнически труд, 1931–33

ГУЛАГ (на руски: ГУЛАГ;  произнасяне) е акроним на Главное управление лагерей и е името на Главно управление на наказателните лагери към НКВД — държавен орган в Съветския съюз, отговорен за администрацията на системата от основни съветски работнически лагери за изправителен труд от 30-те до 50-те години на 20. век. Макар лагерите да приютявали голям брой осъдени — от дребни джебчии до политически затворници — голям брой от тях били намерени за виновни посредством опростени съдебни процедури, като НКВД тройките и др. средства извън обсега на правосъдието. ГУЛАГ се разглежда като основен инструмент за политическа репресия в Съветския съюз.

История

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива.

След смъртта на Ленин неговият „наследник“ Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.

Структура

ГУЛАГ включва следните лагери:

• Карагандинский ИТЛ (Карлаг), началник Шаверский
• Дальстрой, нач.: Э. П. Берзин, К. А. Павлов, И. Ф. Никишев.
• Бамлаг, началник Н. А. Френкель,
• Усвитлаг, началник Е. И. Драбкин
• Соловецкий, ИТЛ (УСЛОН),
• Беломорско-балтийский канал (Белбалтлаг), началник С. Г. Фирин
• Воркутинский ИТЛ, Воркутлаг
• Норильсклаг или Норильский ИТЛ. Административният център Норильск е построен със силите на затворници.
• Акмолинский лагерь жён изменников Родины
• Дмитровлаг (Волголаг), началник З. Б. Кацнельсон след това Рапопорт Яков Давидович
• Дубровлаг Мордовия
• Кизитлаг, нач. А. Н. Израилев
• Котласский ИТЛ, начальник И. С. Кульчинский
• Пермските лагери
• Печерский ИТЛ, началник Аркадий Маркович Фейгельштейн
• Сиблаг, началник И.М. Биксон
• Ухтпечлаг, началник Яков Моисеевич Мороз (Иоссем)
• Ухтижемлаг
• Озерлаг, Иркутска област
• Инталаг
• Печжелдорлаг
• Севжелдорлаг
• Джезказганлаг, началник Гольман
• Свирьлаг, началник Н. М. Лапидус
• Вятлаг началник, Н. С. Левинсон
• Хабарлаг, началник Сусман

Статистика

В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».

Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).

Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.

Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.

Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР.

Смъртността на в ГУЛАГ също се показва от различните автори различно, но според последните изследвания тя e в рамките на 20%. :

Година	Средно количество затворници	Починали затворници	Процент
1931	240,35	7283	3,03
1932	301,5	13267	4,40
1933	422,304	67297	15,94
1934	617 895	26295	4,26
1935	782 445	28328	3,62
1936	830 144	20595	2,48
1937	908 624	25376	2,79
1938	1 156 781	90546	7,83
1939	1 330 802	50502	3,79
1940	1 422 466	46665	3,28
1941	1 458 060	100997	6,93
1942	1 199 785	248877	20,74
1943	823 784	166967	20,27
1944	689,55	60948	8,84
1945	658 202	43848	6,66
1946	704 868	18154	2,58
1947	958 448	35668	3,72
1949	1 316 331	15739	1,20
1950	1 475 034	14703	1,00
1951	1 622 485	15587	0,96
1952	1 719 586	13806	0,80

Известни хора преминали през ГУЛАГ

• Сергей Корольов
• Дмитрий Лихачов —
• Александър Солженицин
• Андрей Туполев
• Варлам Шаламов
• Едуард Стрелцов

Библиография

• Applebaum, A. (2003). Gulag: A History. Broadway Books. ISBN 0767900561

Външни препратки

• Карта на обектите на ГУЛАГ
• ГУЛАГ - извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон
• Какви са мащабите на Сталинските репресии