Студена война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Студена война
Период 1947 - 1991
Място глобално
Резултат падане на Берлинската стена; среща край Малта; договор за окончателното решение по отношение на Германия; разпускане на СССР
Територия независимост на Украйна, Латвия, Литва, Естония, Беларус, Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Азербайджан, Армения, Грузия, Киргизстан и Молдова.
Воюващи страни
Communist star.svg Варшавски договор
Flag of the Soviet Union.svg Съветския Съюз (разпуска се през 1991 г.)
Flag of East Germany.svg ГДР (обединява се със ФРГ през 1990 г.)
Flag of Poland.svg Полша
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg България
Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Czechoslovakia.svg Чехословакия
Flag of Romania.svg Румъния
Подкрепяни от:
Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Flag of Cuba.svg Куба
Flag of North Korea.svg Северна Корея (остава разделена)
Flag of Vietnam.svg Северен Виетнам (обединява се под комунистическа власт с Южен Виетнам)
Flag of Afghanistan (1980-1987).svg Демократична Република Афганистан
FNL Flag.svg Виет Конг и други комунистически държави
Flag of NATO.svg NATO:
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Canada.svg Канада
Flag of Germany.svg ФРГ (обединява се с ГДР през 1990г.)
Flag of France.svg Франция
Flag of Italy.svg Италия
Подкрепяни от:
Flag of South Vietnam.svg Южен Виетнам (обединява се под комунистическа власт със Северен Виетнам)
Flag of South Korea.svg Южна Корея (остава разделена)
Flag of Japan.svg Япония
и други анти - комунистически държави
Командири
Flag of the Soviet Union.svg Премиер Никита Хрушчов
Flag of the Soviet Union.svg Премиер Леонид Брежнев
Flag of the Soviet Union.svg Премиер Михаил Горбачов
Flag of the People's Republic of China.svg Президент Мао Дзъдун
Flag of Cuba.svg Министър Председател Фидел Кастро
Flag of East Germany.svg Президент Валтер Улбрихт
Flag of East Germany.svg Президент Вили Щоф
Flag of Vietnam.svg Президент Хо Ши Мин
Flag of North Korea.svg Президент Ким Ир Сен
Flag of Bulgaria (1971-1990).svg Министър Председател Тодор Живков
Flag of Afghanistan (1980-1987).svg Бабрак Кармал
Flag of the United States.svg Президент Дуайт Айзенхауер
Flag of the United States.svg Президент Джон Кенеди (убит)
Flag of the United States.svg Президент Линдън Джонсън
Flag of the United States.svg Президент Ричард Никсън
Flag of the United States.svg Президент Роналд Рейгън
Flag of the United Kingdom.svg Министър Председател Антъни Идън
Flag of Canada.svg Министър Председател Лестър Пиърсън
Flag of Germany.svg Президент Хайнрих Любке
Flag of South Vietnam.svg Президнет Нго Дин Дием
Flag of South Korea.svg Ли Синман
Глобално разпределение на силите по лагери около 1980 година
Разделението на Европа по време на Студената война

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз и Западния блок доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от американския политолог Бърнард Барух.

Въпреки това, борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, политиката и т.н. - комунистическите страни от Източния блок срещу капиталистическите страни от Западния блок.

Успоредно с двете суперсили се събират различни страни, които поддържат едната или другата позиция - на страната на САЩ застават няколко страни от Западна Европа, включително Великобритания, Франция и други, които заедно учредяват Организацията на Северноатлантическия договор НАТО (1949). На страната на Съветския съюз са страните от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия, Полша, България и други, които формират Варшавския договор.

Противопоставянето или студената война между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, шпионаж, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

Възникване на понятието „студена война[редактиране | edit source]

Непосредствено след края на Втората световна война британският писател и публицист Джордж Оруел използва наименованието „студена война“ в своето есе „Ти и атомната бомба“ („You and the Atomic Bomb“), публикувано на 19 октомври 1945 г. в списанието „Трибюн“. Разглеждайки света, живеещ в сянката на заплахата от атомна война, той предупреждава за създаването на един „мир, който не е мир“, а перманентна студена война,[1] имайки предвид засилващата се идеологическа конфронтация между Съветския съюз и Запада.[2] На 10 март 1946 г. Оруел пише в „Обзървър“, че „след Московската конференция миналия декември Русия започна да води „студена война“ срещу Британия и Британската империя“.

Навлизането на наименованието в политическата реторика обикновено се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух,[3] който в своя реч по време на обсъждането на доктрината „Труман“ на 16 април 1947 г. казва така: „Нека не се заблуждаваме — днес ние сме в състояние на студена война“. Журналистът Уолтър Липман дава на термина широка популярност със своята книга „Студена война“ („Cold War“; 1947).[4]

Де факто начало на студената война бележи т.нар. иранска криза. Предходно, след като Нацистка Германия нарушава пакта Рибентроп-Молотов, е проведена първата съюзническа геополитическа инициатива - операция "Съгласие" - с цел подсигуряване на т.нар. персийски коридор. Първата среща на върха между Съюзниците, след присъединяването на СССР към формулата на т.нар. безусловна капитулация, е Техеранската конференция - столицата на страната станала и повод за начало на нова - студена война.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Между двете световни войни[редактиране | edit source]

Американски войски във Владивосток през август 1918 г., по време на Интервенцията на Антантата в Руската гражданска война
Прокомунистическа демонстрация по време на британската обща стачка през 1926 година

В историографията няма единно мнение за началния момент на Студената война. Докато повечето историци търсят нейното начало във времето непосредствено след Втората световна война, някои смятат, че тя започва още в края на Първата световна война, а напреженията между Руската империя, някои други европейски страни и Съединените щати могат да бъдат проследени дори до средата на 19 век.[5]

В резултат на Октомврийската революция в Русия от 1917 година и излизането на страната от Първата световна война, Съветска Русия остава изолирана на международната дипломатическа сцена.[6] Съветският лидер Владимир Ленин заявява, че страната се намира във „враждебно капиталистическо обкръжение“ и разглежда дипломацията като средство да държи неприятелите разделени. Важна роля за това играе създаването на Коминтерна, призоваващ за революционни вълнения в чужбина.[7]

Следващият съветски водач, Йосиф Сталин, също гледа на Съветския съюз като на „социалистически остров“ и смята, че съветското правителство трябва да се погрижи „сегашното капиталистическо обкръжение да бъде заменено със социалистическо обкръжение“.[8] Още през 1925 година Сталин разглежда международната политика като двуполюсен свят, в който Съветският съюз привлича държавите, гравитиращи към социализма, а капиталистическите страни - държавите, гравитиращи към капитализма. Това състояние той нарича „временна стабилизация на капитализма“, предшестваща неговия бъдещ край.[9]

Няколко основни събития от междувоенния период засилват подозренията и недоверието между Запада и Съветския съюз – подкрепата на Антантата за антикомунистическите сили в Руската гражданска война; нападките на комунистите срещу капитализма;[10] съветско-германският Рапалски договор от 1922 година;[11] съветското финансиране на общата стачка във Великобритания през 1926 година, довело до скъсване на отношенията между двете страни;[12] декларацията на Сталин от 1927 година, че мирното съвместно съществуване с капиталистическите страни „остава в миналото“;[13] обвиненията в Шахтинското дело от 1928 година за подговян от Франция и Великобритания държавен преврат в Русия;[14] смъртта на 6-8 милиона души глада в Украйна през 1932-1933 година; продължилият до 1932 година отказ на Съединените щати да признаят съветското правителство;[15] Голямата чистка от 1936-1938 година, включваща поредица кампании на политически репресии в Съветския съюз, при които са екзекутирани над половин милион души[16] и които са съпътствани от обвинения в шпионаж от страна на Великобритания, Франция, Япония и Германия.[17]

Втората световна война и след нея[редактиране | edit source]

Пактът Рибентроп-Молотов (1939-1941)[редактиране | edit source]

Съветски и германски войници в Полша през 1939 година

Отношенията между Съветския съюз и Запада се влошават още повече, след като, седмица преди началото на Втората световна война, Съветският съюз и Германия сключват Пакта Рибентроп-Молотов, с тайно споразумение към който си поделят Източна Европа.[18] Малко по-късно, през септември 1939 година, двете страни нахлуват в Полша и си поделят територията на страната, поставяйки началото на войната.[19][20]

През следващите година и половина Германия и Съветския съюз развиват интензивни търговски отношения, обменяйки стратегически военни стоки.[21][22] Сътрудничеството между двете държави продължава до лятото на 1941 година, когато Германия нарушава Пакта Рибентроп-Молотов и с Операцията „Барбароса“ нахлува в Съветския съюз през териториите, които малко по-рано са поделили помежду си.[23]

Съюзници срещу Оста (1941-1945)[редактиране | edit source]

След началото на Операция „Барбароса“ Съветският съюз и западните сили се оказват на една страна във войната и започват да си сътрудничат, но доверието между тях е нестабилно. От съветска страна подозират британците и американците в заговор, целящ Съветския съюз да понесе основната тежест от войната срещу Германия, като умишлено забавят откриването на втори фронт срещу Германия.[24]

Западните съюзници, от своя страна, смятат, че Съветският съюз умишлено се въздържа от намеса при потушаването на Варшавското въстание от германците.[25] По време на въстанието съветската авиация сваля поне един британски самолет, опитващ се да подпомогне с доставки въстаниците.[26] По същото време в различни части на Полша се стига до сблъсъци между подкрепяната от британците Армия Крайова и просъветски партизани.[25]

Планове за следвоенна Европа[редактиране | edit source]

Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на Ялтенската конференция, февруари 1945 година

Още по време на войната Съветския съюз и западните съюзници имат разногласия за следвоенното устройство на Европа.[27] Западните съюзници се стремят към система за сигурност, при която във всички страни, в които това е възможно, се установяват демократични режими, а противоречията между тях се разрешават в рамките на международни организации.[28] Съветският съюз от друга страна, позовавайки се на историческия опит на Русия с чужди нашествия[29] и огромните понесени жертви и разрушения във Втората световна война,[30] иска да подобри сигурността си, установявайки контрол върху вътрешните работи на съседните страни.[27][31]

По време на Ялтенската конференция през февруари 1945 година двете страни не успяват да постигнат съгласие за общата рамка на следвоенното устройство на Европа.[32] През април 1945 година британският премиер Уинстън Чърчил и американският президент Хари Труман се противопоставят на съветското решение да признае прокомунистическото Люблинско правителство на Полша, за сметка на Полското правителство в изгнание, което ръководи полските войски, участвали във войната.[33]

Фактическото положение в края на Втората световна война е, че съветските войски окупират Източна Европа[32], а тези на западните съюзници — западната и южната част на континента. Съветският съюз, Съединените щати, Великобритания и Франция разделят Германия и Австрия на четири окупационни зони и установяват някои общи правила за упражняване на общия контрол в тези страни.[34] Съюзниците създават Организацията на обединените нации (ООН), която трябва да поддържа световния мир, но възможностите за действие на нейния Съвет за сигурност са на практика блокирани от правото на вето на постоянните членове.[35] В резултат на това ООН се превръща в пасивен наблюдател и форум за размяна на полемична реторика.[36]

Образуване на Социалистическия лагер[редактиране | edit source]

По време на последните етапи от войната Съветският съюз полага основите на Социалистическия лагер. Още в началото на войната, съгласно Пакта Рибентроп-Молотов, Съветският съюз анексира източните части на Полша (включени в Украинската и Беларуската съветска социалистическа република),[37] Латвия (превърната в Латвийска съветска социалистическа република),[38][39] Естония (превърната в Естонска съветска социалистическа република),[38][39] Литва (превърната в Литовска съветска социалистическа република),[38][39] части от Финландия (включени в Карело-финската съветска социалистическа република)[20] и източните части на Румъния (превърнати в Молдавска съветска социалистическа република).[40][41] В края на войната под съветска окупация са България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Полша и части от Германия, Австрия и Югославия.

Британският министър-председател Уинстън Чърчил е загрижен, че при присъствието на огромни по численост съветски войски в Европа и при усещането, че на съветския лидер Йосиф Сталин не може да се вярва, не е изключено съветско нападение срещу Западна Европа.[42] През пролетта на 1945 година британски военни експерти разработват планове за Операция „Ънтинкабъл“, предвиждащи военни действия на Съединените щати и Великобритания срещу Съветския съюз,[43] но те са отхвърлени от ръководството на Генералния щаб като неосъществими по военно-технически причини.[42]

Потсдамска конференция и поражение на Япония[редактиране | edit source]

Засилване на напрежението[редактиране | edit source]

Начало[редактиране | edit source]

Началото на "студената война" обикновено се свързва с речта на Чърчил от 5 март 1946 г. в университета в американския град Фултън. В присъствието на Труман бившият министър-председател призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, спуснала се върху добре осветената от победата във войната сцена: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа.“ Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове, продължава Чърчил, се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. „Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се инсталират полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма истинска демокрация.“

Сталин[редактиране | edit source]

От 1943 година и нататък, Червената армия отблъсква германските сили от Източна Европа. Победите ѝ се празнуват от САЩ, Англия и източноевропейските народи.

Всички обаче започват да си задават въпроса какво ще стане след края на войната. На Ялтенската конференция Рузвелт, Сталин и Чърчил вземат решение всяка страна да избере какво правителство иска чрез свободни избори. Между 1945 и 1947 в повечето страни избори се провеждат. Но комунистите чрез политически машинации идват на власт чрез коалиране с други партии в Полша, Унгария, Румъния, България и Чехословакия.

Не съвсем демократично до 1948 във всички изброени страни е наложена почти пълна комунистическа диктатура, някъде по-слаба (Унгария), на други места изключително силна (Полша).

Сталин взема решенията вместо всички правителства в Източна Европа. Основно изключение прави маршал Йосип Броз Тито, който отказва да бъде марионетка в ръцете на Сталин, заради което е третиран като враг.

Сталин обаче не се задоволява само с Източна Европа. Той използва силни връзки и строго контролира комунистическите партии в Западна Европа. След войната изглеждало твърде вероятно Франция и Италия да се превърнат в комунистически републики. Сталин подкрепя и окуражава комунистическите движения и в Азия, особено в британските владения Индия и Малайзия. За САЩ и Великобритания Сталин е човек, който иска да завладее света и да го превърне в огромна комунистическа територия.

Труман[редактиране | edit source]

На 12 март 1947 г. президентът на САЩ Хари Труман се обръща към Конгреса с послание за външната политика на САЩ. В Гърция комунистите, подпомагани пряко от България, Югославия и Албания, започват гражданска война срещу монархистите, които от своя страна са поддържани от Великобритания. Турция също не се чувства твърде удобно до своя съсед СССР, който предявява териториални претенции. За оказването на военна и икономическа помощ на двете страни Труман иска 400 млн. долара и Конгресът се съгласява да отпусне тази сума. Труман следва т. нар. политика за сдържане на комунизма. Освен доктрината „Труман“, тази политика се изпълнява и чрез плана „Маршал“, с който САЩ отпуска на страните от Западна Европа огромни заеми с цел съживяване на икономиките им. По този начин още веднъж се очертава границата Запад-Изток.

Създаване на НАТО и Варшавския договор[редактиране | edit source]

По време на Студената война са създадени два противостоящи военно-политически съюзa НАТО (през 1949 г.) и Варшавски договор (през 1955 г.). Студената война не е нормален конфликт. САЩ и СССР никога не са воювали. Те обаче често са подкрепяли различни воюващи страни. Сблъсъкът на двете сили се проявява в най-странни ситуации – като Световното първенство по шахмат например.

Въпреки това можем да кажем, че Студената война е политически, военен, медиен конфликт, който има огромен ефект върху живота на хиляди невинни цивилни. Студената война е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи.

Характеристики[редактиране | edit source]

Няколко събития и явления са показателни за същността на Студената война:

  • Берлинската блокада. След войната Германия е разделена на четири зони, окупирани от СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Последните три обединяват усилия и създават т. нар. Тризония. Образуват се две основни области – Западна и Източна, като границата между тях минава през столицата Берлин и я разделя на две части. Сталин решава, че Берлин трябва да е изцяло в неговата половина от Германия. През лятото на 1948 година той блокира всички пътища, железопътни и водни връзки със Западните зони. Сталин смята, че по този начин ще прекъсне снабдяването на Западен Берлин и целият град ще остане Източна територия. Той обаче подценява Труман. Западните съюзници решават да снабдяват своята част от града по въздух. Операцията е огромна и трае почти година. Разбирайки, че Труман няма да се откаже лесно от своето “парче”, Сталин преустановява блокадата.
  • Корейската война. През 1949 китайският комунистически лидер Мао Дзе Дун завзема властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН, но Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН. В края на Втората световна война Корея е разделена на две части – съветска (северна) и американска (южна). Между двете части непрекъснато има конфликти, които преминават в истински военни действия през 1950. През септември комунистите надделяват и завземат цялата страна. Труман веднага реагира и се обръща към ООН. Техни войски, предимно американски, се включват в конфликта и освобождават южната част, но преминават бившата граница и се доближават твърде много до Китай. За Мао това е недопустимо, затова той се намесва и връща съюзническите войски зад границата. Войната продължава следващите две години, като облива цяла Корея в кръв. Според мирния договор, подписан през 1953 година, границата между Северна и Южна Корея си остава същата от преди началото на войната. За 3 години има около 1,3 млн. убити цивилни и още толкова войници. Военните сблъсъци между двете части на Корея продължават дори след приключването на Студената война и разпадането на СССР. Разделението остава и днес.
  • Унгарската революция: След смъртта на Сталин през 1953 година начело на СССР застава Никита Хрушчов. Той решава да смаже анти-комунистическа революция в Унгария през 1956.[44]
  • Берлинската стена.По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например ФРГ влиза в НАТО, докато ГДР е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 година между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонни стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. За това си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.
  • Ядреният въпрос и Карибската криза. Освен във всички други области, надпреварата между Западния и Източния блок се изразява и в надпревара за производство на ядрено оръжие. През октомври 1962 г. американски шпионски самолет заснема съветски кораби, които пренасят ядрени бойни глави към Куба (вече комунистическа) в отговор на разполагането на Американски ядрени ракети Юпитер близо да град Измир в Турция. Светът е на косъм да навлезе в разрушителна фаза на Студената война. Кенеди веднага сформира екип от съветници – някои от тях предлагат нападение на Куба, според други трябва да се действа внимателно и дипломатично. Кенеди взима доста рискованото решение да направи флотска блокада на Куба. На 27 октомври американските и съветските кораби се сблъскват. Няколко часа делят света от своята последна война. След няколко съобщения и разговор между Кенеди и Хрушчов кризата е овладяна. Уговорката е САЩ да освободят Куба от блокадата и да изтеглят ядрените си ракети от Турция, а СССР да прибере установките си обратно. По-късно (1963) някои държави, сред които СССР и САЩ, подписват споразумение, според което се задължават да прекратят детонирането на атомни оръжия навсякъде с изключение на подземните пластове.

Размразяване на отношенията между великите сили[редактиране | edit source]

Втора студена война“ (1979–85)[редактиране | edit source]

Втора студена война е псевдоним за подновената ескалация на Студената война, която достига своя пик със съветската инвазия в Афганистан през 1979. Инвазията води до ново замразяване на отношенията между Съветския съюз и Съединените щати.

Този период приключва с появата на Михаил Горбачов през 1985 г. Той оттегля съветските войски от Афганистан през 1988 г.

Краят на Студената война[редактиране | edit source]

Краят на Студената война практически настъпва с началото на Перестройката, последвано от рухване на комунистическата система през 1991 г., като за причините и по въпроса дали това е резултат от вътресистемно псевдоидеологическо решение или е резултат от натиска на Запада няма единно мнение. От 1989 до 1991 г. една по една държавите сателити на СССР отхвърлят старите комунистически правителства и те са заменени от "демократически", които в почти всички случаи (с изключение на Германия) са съставени от пребоядисани кадри на бившите тоталитарни режими. Пада и Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса. Чехия, Унгария и Полша заявяват че ще оттеглят подкрепата си за военно-политическия съюз Варшавски договор. На среща в Прага след настъпилите промени в Европа договорът и неговото действие е прекратено от 1 юли 1991 г.

Гласността и преустройството[редактиране | edit source]

През 1985 г. в Съветския съюз на власт идва Михаил Горбачов. Съветската икономика е в тежкото състояние, което е резултат основно от многото неефективни индустриални производства, в които се залага на количеството пред качеството. Горбачов провежда множество икономически и политически реформи - гласност и перестройка. Реформите не помагат съществено да се излекува влошено състояние на съветската икономика. В същото време съветският режим среща трудности, дължащи се на други фактори - провала на войната в Афганистан, където САЩ подкрепя бунтовниците и аварията в Чернобил, която причинява огромни щети най-вече на Украйна и нейната околна среда.

Есента на народите[редактиране | edit source]

От 1989 г. комунистическите режими в Източна Европа започват да се разпадат. Отчасти причината за тези събития са голямата икономическа пропаст създадена между Запада и стриктно спазваните мерки за контрол срещу разхлабването на Съветския режим. Този процес е бърз и приключва през 1990 г. с обединението на Германия. Във всички страни с изключение на Румъния това е не придружен от кръвопролития процес, докато в Румъния събитията се развиват като преврат срещу режима. Югославия са разпада в резултат на падането на режима, което води до напускане на повечето страни във федерацията и началото на една война, която на отделни интервали продължава цяло десетилетие.

Разпадането на Съветския съюз[редактиране | edit source]

От 1988 г., Съветският съюз започва да се разпада, което намира отражение първо във войната в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. Отслабването на Съветския съюз, става видно отчасти и при подкрепата на САЩ в войната в Персийския залив в началото на 1991 г. В средата на 1991 на изборите в Русия, печели Борис Елцин. Тези избори поставят началото на окончателното разпадане на страната. Военният преврат, който се провежда през август 1991 г. и има за цел да предотврати продължаването на процеса, е осуетен от руските републикански сили. След като става ясно, че балтийските страни, са решени да се оттеглят от Съветския съюз, окончателното разпадане на Съветския съюз е обявено официално на 25 декември 1991.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Kort 2001, с. 3.
  2. Geiger 2004, с. 7.
  3. Gaddis 2005, с. 54.
  4. Lippmann 1947.
  5. Gaddis 2005, с. 57.
  6. Lee 1999, с. 57.
  7. Tucker 1992, с. 34.
  8. Tucker 1992, с. 46.
  9. Tucker 1992, с. 47-48.
  10. Halliday 2001, с. 2.
  11. Leffler 1992, с. 21.
  12. Tucker 1992, с. 74.
  13. Tucker 1992, с. 75.
  14. Tucker 1992, с. 98.
  15. Lefeber 1991, с. 194-197.
  16. Pipes 2001, с. 67.
  17. Christenson 1991, с. 308.
  18. Day 2002, с. 405.
  19. Roberts 2006, с. 43-82.
  20. а б Kennedy-Pipe 1995.
  21. Ericson 1999, с. 1-210.
  22. Shirer 1990, с. 598-610.
  23. Roberts 2006, с. 82.
  24. Gaddis 1990, с. 151-153.
  25. а б Davies 2004.
  26. Orpen 1984.
  27. а б Gaddis 2005, с. 13-23.
  28. Gaddis 1990, с. 156.
  29. Gaddis 2005, с. 7.
  30. BBC 2005.
  31. Gaddis 1990, с. 176.
  32. а б Gaddis 2005, с. 21.
  33. Zubok 1996, с. 94.
  34. Gaddis 2005, с. 22.
  35. Bourantonis 1996, с. 130.
  36. Garthoff 1994, с. 401.
  37. Roberts 2006, с. 43.
  38. а б в Wettig 2008, с. 21.
  39. а б в Senn 2007.
  40. Roberts 2006, с. 55.
  41. Shirer 1990, с. 794.
  42. а б Fenton 1998.
  43. British War Cabinet, Joint Planning Staff, Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 002 1945.
  44. Granville 2004.

Източници[редактиране | edit source]

  • Leaders mourn Soviet wartime dead. // BBC, 2005. Посетен на 5 юни 2010.
  • Bourantonis, Dimitris и др. A United Nations for the Twenty-first Century: Peace, Security, and Development. Martinus Nijhoff Publishers, 1996. ISBN 9041103120.
  • British War Cabinet, Joint Planning Staff, Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 002. Operation Unthinkable: 'Russia: Threat to Western Civilization'. // Department of History, Northeastern University, 1945-08-11. Посетен на 28 юни 2008.
  • Christenson, Ron. Political trials in history: from antiquity to the present. Transaction Publishers, 1991. ISBN 0887384064.
  • Davies, Norman. Rising '44: The Battle for Warsaw. Viking Adult, 2004. ISBN 978-0670032846.
  • Day, Alan Edwin и др. A Political and Economic Dictionary of Eastern Europe. Routledge, 2002. ISBN 978-1857430639.
  • Ericson, Edward E. Feeding the German Eagle: Soviet Economic Aid to Nazi Germany, 1933–1941. Greenwood Publishing Group, 1999. ISBN 0275963373.
  • Fenton, Ben. The secret strategy to launch attack on Red Army. // telegraph.co.uk, 1998. Посетен на 23 юли 2008.
  • Gaddis, John Lewis. Russia, the Soviet Union and the United States. An Interpretative History. McGraw-Hill, 1990. ISBN 0075572583.
  • Gaddis, John Lewis. The Cold War: A New History. Penguin Press, 2005. ISBN 1594200629.
  • Garthoff, Raymond. Détente and Confrontation: American-Soviet Relations from Nixon to Reagan. Brookings Institution Press, 1994. ISBN 0815730411.
  • Geiger, Till. Britain and the Economic Problem of the Cold War. Ashgate Publishing, 2004.
  • Granville, Johanna. The First Domino: International Decision Making During the Hungarian Crisis of 1956. Texas A & M University Press, 2004. ISBN 1585442984.
  • Halliday, Fred. Cold War. // The Oxford Companion to the Politics of the World. Oxford University Press, 2001. ISBN 0195117395.
  • Kennedy-Pipe, Caroline. Stalin's Cold War: Soviet Strategies in Europe, 1943 to 1956. Manchester University Press, 1995. ISBN 978-0719042027.
  • Kort, Michael. The Columbia Guide to the Cold War. Columbia University Press, 2001.
  • Lee, Stephen J. Stalin and the Soviet Union. Routledge, 1999. ISBN 0415185734.
  • Lefeber, R и др. The Changing Political Structure of Europe. Martinus Nijhoff Publishers, 1991. ISBN 0792313798.
  • Leffler, Melvyn. A Preponderance of Power: National Security, the Truman Administration, and the Cold War. Stanford University Press, 1992. ISBN 0804722188.
  • Lippmann, Walter. Cold War. Harper, 1947. Посетен на 2 септември 2008.
  • Orpen, Neil D. Airlift to Warsaw: The Rising of 1944. University of Oklahoma Press, 1984. ISBN 978-0806119137.
  • Pipes, Richard. Communism: A History. Modern Library, 2001. ISBN 978-0679640509.
  • Roberts, Geoffrey. Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–1953. Yale University Press, 2006. ISBN 0300112041.
  • Senn, Alfred Erich. Lithuania 1940 : revolution from above. 2007. ISBN 9789042022256.
  • Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany. Simon and Schuster, 1990. ISBN 0671728687.
  • Tucker, Robert C. Stalin in Power: The Revolution from Above, 1928-1941. W. W. Norton & Company, 1992. ISBN 0393308693.
  • Wettig, Gerhard. Stalin and the Cold War in Europe. Rowman & Littlefield, 2008. ISBN 0742555429.
  • Zubok, Vladislav и др. Inside the Kremlin's Cold War: From Stalin to Khrushchev. Harvard University Press, 1996. ISBN 0674455312.