Студена война

Глобално разпределение на силите по лагери около 1980 година

Студената война е открито, макар и ограничено, противопоставяне, започнало след Втората световна война между Съединените американски щати и техните съюзници, от една страна, и Съветския съюз и неговите съюзници, от друга.

Това съперничество е наречено „Студена война“, тъй като не води до мащабни преки боеве между двете свръхсили. Студената война се води чрез икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Тя продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991. Самият термин е популяризиран от американския политолог Бърнард Барух по време на обсъждане на доктрината „Труман“ през април 1947.

Наименование

Непосредствено след края на Втората световна война британският писател и публицист Джордж Оруел използва наименованието „студена война“ в своето есе „Ти и атомната бомба“ („You and the Atomic Bomb“), публикувано на 19 октомври 1945 година в списанието „Трибюн“. Разглеждайки света, живеещ в сянката на заплахата от атомна война, той предупреждава за създаването на един „мир, който не е мир“, а перманентна студена война, имайки предвид засилващата се идеологическа конфронтация между Съветския съюз и Запада. На 10 март 1946 година Оруел пише в „Обзървър“, че „след Московската конференция миналия декември Русия започна да води „студена война“ срещу Британия и Британската империя“.

Навлизането на наименованието в политическата реторика обикновено се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в своя реч от 16 април 1947 година казва: „Нека не се заблуждаваме — днес ние сме в състояние на студена война“. Журналистът Уолтър Липман дава на термина широка популярност със своята книга „Студена война“ („Cold War“; 1947).

Предпоставки

Между двете световни войни

Американски войски във Владивосток през август 1918 година, по време на Интервенцията на Антантата в Руската гражданска война

Прокомунистическа демонстрация по време на британската обща стачка през 1926 година

В историографията няма единно мнение за началния момент на Студената война. Докато повечето историци търсят нейното начало във времето непосредствено след Втората световна война, някои смятат, че тя започва още в края на Първата световна война, а напреженията между Руската империя, някои други европейски страни и Съединените щати могат да бъдат проследени дори до средата на 19 век.

В резултат на Октомврийската революция в Русия от 1917 година и излизането на страната от Първата световна война, Съветска Русия остава изолирана на международната дипломатическа сцена. Съветският лидер Владимир Ленин заявява, че страната се намира във „враждебно капиталистическо обкръжение“ и разглежда дипломацията като средство да държи неприятелите разделени. Важна роля за това играе създаването на Коминтерна, призоваващ за революционни вълнения в чужбина.

Следващият съветски водач, Йосиф Сталин, също гледа на Съветския съюз като на „социалистически остров“ и смята, че съветското правителство трябва да се погрижи „сегашното капиталистическо обкръжение да бъде заменено със социалистическо обкръжение“. Още през 1925 година Сталин разглежда международната политика като двуполюсен свят, в който Съветският съюз привлича държавите, гравитиращи към социализма, а капиталистическите страни - държавите, гравитиращи към капитализма. Това състояние той нарича „временна стабилизация на капитализма“, предшестваща неговия бъдещ край.

Няколко основни събития от междувоенния период засилват подозренията и недоверието между Запада и Съветския съюз – подкрепата на Антантата за антикомунистическите сили в Руската гражданска война; нападките на комунистите срещу капитализма; съветско-германският Рапалски договор от 1922 година; съветското финансиране на общата стачка във Великобритания през 1926 година, довело до скъсване на отношенията между двете страни; декларацията на Сталин от 1927 година, че мирното съвместно съществуване с капиталистическите страни „остава в миналото“; обвиненията в Шахтинското дело от 1928 година за подговян от Франция и Великобритания държавен преврат в Русия; смъртта на 6-8 милиона души глада в Украйна през 1932-1933 година; продължилият до 1932 година отказ на Съединените щати да признаят съветското правителство; Голямата чистка от 1936-1938 година, включваща поредица кампании на политически репресии в Съветския съюз, при които са екзекутирани над половин милион души и които са съпътствани от обвинения в шпионаж от страна на Великобритания, Франция, Япония и Германия.

Втората световна война и след нея

Пактът Рибентроп-Молотов (1939-1941)

Съветски и германски войници в Полша през 1939 година

Отношенията между Съветския съюз и Запада се влошават още повече, след като, седмица преди началото на Втората световна война, Съветският съюз и Германия сключват Пакта Рибентроп-Молотов, с тайно споразумение към който си поделят Източна Европа. Малко по-късно, през септември 1939 година, двете страни нахлуват в Полша и си поделят територията на страната, поставяйки началото на войната.

През следващите година и половина Германия и Съветския съюз развиват интензивни търговски отношения, обменяйки стратегически военни стоки. Сътрудничеството между двете държави продължава до лятото на 1941 година, когато Германия нарушава Пакта Рибентроп-Молотов и с Операцията „Барбароса“ нахлува в Съветския съюз през териториите, които малко по-рано са поделили помежду си.

Съюзници срещу Оста (1941-1945)

След началото на Операция „Барбароса“ Съветският съюз и западните сили се оказват на една страна във войната и започват да си сътрудничат, но доверието между тях е нестабилно. От съветска страна подозират британците и американците в заговор, целящ Съветския съюз да понесе основната тежест от войната срещу Германия, като умишлено забавят откриването на втори фронт срещу Германия.

Западните съюзници, от своя страна, смятат, че Съветският съюз умишлено се въздържа от намеса при потушаването на Варшавското въстание от германците. По време на въстанието съветската авиация сваля поне един британски самолет, опитващ се да подпомогне с доставки въстаниците. По същото време в различни части на Полша се стига до сблъсъци между подкрепяната от британците Армия Крайова и просъветски партизани.

Планове за следвоенна Европа

Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на Ялтенската конференция, февруари 1945 година

Още по време на войната Съветския съюз и западните съюзници имат разногласия за следвоенното устройство на Европа. Западните съюзници се стремят към система за сигурност, при която във всички страни, в които това е възможно, се установяват демократични режими, а противоречията между тях се разрешават в рамките на международни организации. Съветският съюз от друга страна, позовавайки се на историческия опит на Русия с чужди нашествия и огромните понесени жертви и разрушения във Втората световна война, иска да подобри сигурността си, установявайки контрол върху вътрешните работи на съседните страни.

По време на Ялтенската конференция през февруари 1945 година двете страни не успяват да постигнат съгласие за общата рамка на следвоенното устройство на Европа. През април 1945 година британският премиер Уинстън Чърчил и американският президент Хари Труман се противопоставят на съветското решение да признае прокомунистическото Люблинско правителство на Полша, за сметка на Полското правителство в изгнание, което ръководи полските войски, участвали във войната.

Фактическото положение в края на Втората световна война е, че съветските войски окупират Източна Европа, а тези на западните съюзници — западната и южната част на континента. Съветският съюз, Съединените щати, Великобритания и Франция разделят Германия и Австрия на четири окупационни зони и установяват някои общи правила за упражняване на общия контрол в тези страни. Съюзниците създават Организацията на обединените нации (ООН), която трябва да поддържа световния мир, но възможностите за действие на нейния Съвет за сигурност са на практика блокирани от правото на вето на постоянните членове. В резултат на това ООН се превръща в пасивен наблюдател и форум за размяна на полемична реторика.

Образуване на Социалистическия лагер

По време на последните етапи от войната Съветският съюз полага основите на Социалистическия лагер. Още в началото на войната, съгласно Пакта Рибентроп-Молотов, Съветският съюз анексира източните части на Полша (включени в Украинската и Беларуската съветска социалистическа република), Латвия (превърната в Латвийска съветска социалистическа република), Естония (превърната в Естонска съветска социалистическа република), Литва (превърната в Литовска съветска социалистическа република), части от Финландия (включени в Карело-финската съветска социалистическа република) и източните части на Румъния (превърнати в Молдавска съветска социалистическа република). В края на войната под съветска окупация са България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Полша и части от Германия, Австрия и Югославия.

Британският министър-председател Уинстън Чърчил е загрижен, че при присъствието на огромни по численост съветски войски в Европа и при усещането, че на съветския лидер Йосиф Сталин не може да се вярва, не е изключено съветско нападение срещу Западна Европа. През пролетта на 1945 година британски военни експерти разработват планове за Операция „Ънтинкабъл“, предвиждащи военни действия на Съединените щати и Великобритания срещу Съветския съюз, но те са отхвърлени от ръководството на Генералния щаб като неосъществими по военно-технически причини.

Потсдамска конференция и поражение на Япония

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Засилване на напрежението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Начало

Началото на "студената война" обикновено се свързва с речта на Чърчил от 5 март 1946 г. в университета в американския град Фултън. В присъствието на Труман бившият министър-председател призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, спуснала се върху добре осветената от победата във войната сцена: „От Щетин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа.“ Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове, продължава Чърчил, се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. „Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се инсталират полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма истинска демокрация.“ (виж и Балканска сделка на Чърчил със Сталин)

Сталин

От 1943 година и нататък, Червената армия отблъсква германските сили от Източна Европа. Победите ѝ се празнуват от САЩ, Англия и източноевропейските народи.

Всички обаче започват да си задават въпроса какво ще стане след края на войната. На Ялтенската конференция Рузвелт, Сталин и Чърчил вземат решение всяка страна да избере какво правителство иска чрез свободни избори. Между 1945 и 1947 в повечето страни избори се провеждат. Но комунистите чрез политически машинации идват на власт чрез коалиране с други партии в Полша, Унгария, Румъния, България и Чехословакия.

Не съвсем демократично до 1948 във всички изброени страни е наложена почти пълна комунистическа диктатура, някъде по-слаба (Унгария), на други места изключително силна (Полша).

Сталин взема решенията вместо всички правителства в Източна Европа. Основно изключение прави маршал Йосип Броз Тито, който отказва да бъде марионетка в ръцете на Сталин, заради което е третиран като враг.

Сталин обаче не се задоволява само с Източна Европа. Той използва силни връзки и строго контролира комунистическите партии в Западна Европа. След войната изглеждало твърде вероятно Франция и Италия да се превърнат в комунистически републики. Сталин подкрепя и окуражава комунистическите движения и в Азия, особено в британските владения Индия и Малайзия. За САЩ и Великобритания Сталин е човек, който иска да завладее света и да го превърне в огромна комунистическа територия.

Чърчил

Речта на Уинстън Чърчил в колеж в САЩ на 5 март е една от най-известните речи на 20 век: “От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща. Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва.

Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много повишава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се налагат полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма "истинска демокрация."

Труман

На 12 март 1947 г. президентът на САЩ Хари Труман се обръща към Конгреса с послание за външната политика на САЩ. В Гърция комунистите, подпомагани пряко от България, Югославия и Албания, започват гражданска война срещу монархистите, които от своя страна са поддържани от Великобритания. Турция също не се чувства твърде удобно до своя съсед СССР, който я шантажира с териториални претенции. За оказването на военна и икономическа помощ на двете страни Труман иска 400 млн. долара и Конгресът се съгласява да отпусне тази сума. Труман следва т. нар. политика за сдържане на комунизма. Освен доктрината „Труман“, тази политика се изпълнява и чрез планът „Маршал“, с който САЩ отпуска на страните от Западна Европа огромни заеми с цел съживяване на икономиките им. По този начин още веднъж се очертава границата Запад-Изток.

Характеристики

По време на Студената война са създадени два противостоящи военно-политически съюзa НАТО (през 1949 г.) и Варшавски договор (през 1955 г.). Студената война не е нормален конфликт. САЩ и СССР никога не са воювали. Те обаче често са подкрепяли различни воюващи страни. Сблъсъкът на двете сили се проявява в най-странни ситуации – като Световното първенство по шахмат например.

Въпреки това можем да кажем, че Студената война е политически, военен, медиен конфликт, който има огромен ефект върху живота на хиляди невинни цивилни. Студената война е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи.

Няколко събития и явления са показателни за същността на Студената война:

• Берлинската блокада. След войната Германия е разделена на четири зони, окупирани от СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Последните три обединяват усилия и създават т. нар. Тризония. Образуват се две основни области – Западна и Източна, като границата между тях минава през столицата Берлин и я разделя на две части. Сталин решава, че Берлин трябва да е изцяло в неговата половина от Германия. През лятото на 1948 година той блокира всички пътища, железопътни и водни връзки със Западните зони. Сталин смята, че по този начин ще прекъсне снабдяването на Западен Берлин и целият град ще остане Източна територия. Той обаче подценява Труман. Западните съюзници решават да снабдяват своята част от града по въздух. Операцията е огромна и трае почти година. Разбирайки, че Труман няма да се откаже лесно от своето “парче”, Сталин преустановява блокадата.
• Корейската война. През 1949 китайският комунистически лидер Мао Дзе Дун завзема властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН, но Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН. В края на Втората световна война Корея е разделена на две части – съветска (северна) и американска (южна). Между двете части непрекъснато има конфликти, които преминават в истински военни действия през 1950. През септември комунистите надделяват и завземат цялата страна. Труман веднага реагира и се обръща към ООН. Техни войски, предимно американски, се включват в конфликта и освобождават южната част, но преминават бившата граница и се доближават твърде много до Китай. За Мао това е недопустимо, затова той се намесва и връща съюзническите войски зад границата. Войната продължава следващите две години, като облива цяла Корея в кръв. Според мирния договор, подписан през 1953 година, границата между Северна и Южна Корея си остава същата от преди началото на войната. За 3 години има около 1,3 млн. убити цивилни и още толкова войници. Военните сблъсъци между двете части на Корея продължават дори след приключването на Студената война и разпадането на СССР. Разделението остава и днес.
• Унгарската революция: След смъртта на Сталин през 1953 година начело на СССР застава Никита Хрушчов. Той решава да смаже анти-комунистическа революция в Унгария през 1956.
• Берлинската стена.По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например ФРГ влиза в НАТО, докато ГДР е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 година между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонни стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. За това си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.
• Ядреният въпрос и Карибската криза. Освен във всички други области, надпреварата между Западния и Източния блок се изразява и в надпревара за производство на ядрено оръжие. През октомври 1962 г. американски шпионски самолет заснема съветски кораби, които пренасят ядрени бойни глави към Куба (вече комунистическа). Светът е на косъм да навлезе в разрушителна фаза на Студената война. Кенеди веднага сформира екип от съветници – някои от тях предлагат нападение на Куба, според други трябва да се действа внимателно и дипломатично. Кенеди взима доста рискованото решение да направи флотска блокада на Куба. На 27 октомври американските и съветските кораби се сблъскват. Няколко часа делят света от своята последна война. След няколко съобщения и разговор между Кенеди и Хрушчов кризата е овладяна. Уговорката е САЩ да освободят Куба от блокадата, а СССР да прибере установките си обратно. По-късно (1963) някои държави, сред които СССР и САЩ, подписват споразумение, според което се задължават да прекратят детонирането на атомни оръжия навсякъде с изключение на подземните пластове.

Краят на Студената война

Краят на Студената война практически настъпва с началото на Перестройката, последвано от рухване на комунистическата система през 1991 г., като за причините и по въпроса дали това е резултат от вътресистемно псевдоидеологическо решение или е резултат от натиска на Запада няма единно мнение. От 1989 до 1991 г. една по една държавите сателити на СССР отхвърлят старите комунистически правителства и те са заменени от "демократически", които в почти всички случаи (с изключение на Германия) са съставени от пребоядисани кадри на бившите тоталитарни режими. Пада и Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса. Чехия, Унгария и Полша заявяват че ще оттеглят подкрепата си за военно-политическия съюз Варшавски договор. На среща в Прага след настъпилите промени в Европа договорът и неговото действие е прекратено от 1 юли 1991 г.

Източници

• Leaders mourn Soviet wartime dead. // BBC, 2005. Посетен на 5 юни 2010.
• Bourantonis, Dimitris и др. A United Nations for the Twenty-first Century: Peace, Security, and Development. Martinus Nijhoff Publishers, 1996. ISBN 9041103120.
• British War Cabinet, Joint Planning Staff, Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 002. Operation Unthinkable: 'Russia: Threat to Western Civilization'. // Department of History, Northeastern University, 1945-08-11. Посетен на 28 юни 2008.
• Christenson, Ron. Political trials in history: from antiquity to the present. Transaction Publishers, 1991. ISBN 0887384064.
• Davies, Norman. Rising '44: The Battle for Warsaw. Viking Adult, 2004. ISBN 978-0670032846.
• Day, Alan Edwin и др. A Political and Economic Dictionary of Eastern Europe. Routledge, 2002. ISBN 978-1857430639.
• Ericson, Edward E. Feeding the German Eagle: Soviet Economic Aid to Nazi Germany, 1933–1941. Greenwood Publishing Group, 1999. ISBN 0275963373.
• Fenton, Ben. The secret strategy to launch attack on Red Army. // telegraph.co.uk, 1998. Посетен на 23 юли 2008.
• Gaddis, John Lewis. Russia, the Soviet Union and the United States. An Interpretative History. McGraw-Hill, 1990. ISBN 0075572583.
• Gaddis, John Lewis. The Cold War: A New History. Penguin Press, 2005. ISBN 1594200629.
• Garthoff, Raymond. Détente and Confrontation: American-Soviet Relations from Nixon to Reagan. Brookings Institution Press, 1994. ISBN 0815730411.
• Geiger, Till. Britain and the Economic Problem of the Cold War. Ashgate Publishing, 2004.
• Granville, Johanna. The First Domino: International Decision Making During the Hungarian Crisis of 1956. Texas A & M University Press, 2004. ISBN 1585442984.
• Halliday, Fred. Cold War. // The Oxford Companion to the Politics of the World. Oxford University Press, 2001. ISBN 0195117395.
• Kennedy-Pipe, Caroline. Stalin's Cold War: Soviet Strategies in Europe, 1943 to 1956. Manchester University Press, 1995. ISBN 978-0719042027.
• Kort, Michael. The Columbia Guide to the Cold War. Columbia University Press, 2001.
• Lee, Stephen J. Stalin and the Soviet Union. Routledge, 1999. ISBN 0415185734.
• Lefeber, R и др. The Changing Political Structure of Europe. Martinus Nijhoff Publishers, 1991. ISBN 0792313798.
• Leffler, Melvyn. A Preponderance of Power: National Security, the Truman Administration, and the Cold War. Stanford University Press, 1992. ISBN 0804722188.
• Lippmann, Walter. Cold War. Harper, 1947. Посетен на 2 септември 2008.
• Orpen, Neil D. Airlift to Warsaw: The Rising of 1944. University of Oklahoma Press, 1984. ISBN 978-0806119137.
• Pipes, Richard. Communism: A History. Modern Library, 2001. ISBN 978-0679640509.
• Roberts, Geoffrey. Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939–1953. Yale University Press, 2006. ISBN 0300112041.
• Senn, Alfred Erich. Lithuania 1940 : revolution from above. 2007. ISBN 9789042022256.
• Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany. Simon and Schuster, 1990. ISBN 0671728687.
• Tucker, Robert C. Stalin in Power: The Revolution from Above, 1928-1941. W. W. Norton & Company, 1992. ISBN 0393308693.
• Wettig, Gerhard. Stalin and the Cold War in Europe. Rowman & Littlefield, 2008. ISBN 0742555429.
• Zubok, Vladislav и др. Inside the Kremlin's Cold War: From Stalin to Khrushchev. Harvard University Press, 1996. ISBN 0674455312.