Букурещ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Букурещ
București
— град —
    Герб
Централната част
Централната част
Букурещ (Румъния)
Red pog.png
Букурещ
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг
Надм. височина 70 m
Население (2011) 1 883 425[1][2] души
Основаване Преди 1459 г.
Пощенски код 0xxxxx
Телефонен код +40 x1
Официален сайт pmb.ro
Букурещ в Общомедия

Букурѐщ (на румънски: București, [bukuˈreʃtʲ]) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната. Населението му е около 1 880 000 души (2011).

Градът се намира в Долнодунавската низина, на бреговете на река Дъмбовица и на по-малко от 70 km северно от Дунав. За пръв път се споменава в писмени документи от 1459 година, а през 1862 година става столица на Румъния.

Наименование[редактиране | edit source]

Легенда за създаването на града гласи, че някога, преди много години живял овчар на име Букур. Случило се един ден, когато овчарят пасял стадото си, да падне непрогледна мъгла. Тя объркала Букур и той се загубил. Единственото, което му оставало, било да се помоли на всевиждащия Господ. Помолил се овчарят и станало чудо — мъглата се вдигнала. В знак на признателност Букур построил малък параклис. Не след дълго около божията обител се заселили хора. Така се родил днешният град Букурещ.

Някои учени извеждат етимологията на името от румънската дума "bucurie" - "радост".

География[редактиране | edit source]

Букурещ е разположен в югоизточната част на страната, намира се на: 60 км от Плоещ, 60 км от Русе 80 км от Търговище, 84 км от Александрия и 110 км от Бузъу. През града преминава река Дъмбовица.

Букурещ е втората най-замърсена столица в Европейския съюз по отношение на финия прах във въздуха след София. По отношение на зелените площи градът заема четвъртото най-лошо място с 23 кв.м. зелени площи на жител (след Париж, Мадрид и Братислава).

История[редактиране | edit source]

Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия владетел Влад Цепеш. През 1476 година градът е разграбен от молдовския княз Стефан Велики, но запазва значението си на важно влашко укрепление. Градът и крепостта му са допълнително укрепени в средата на 16 век от княз Мирча Чобанул. През следващите десетилетия градът е неколкократно разграбван от претенденти за влашкия трон и от османски войски, а след бунт през 1594 година е почти напълно разрушен от Синан паша.

В началото на 17 век градът постепенно се възстановява и при войводата Матей Басараб е една от двете столици на Влашко, наред с Търговище. През 1655 година е превзет за кратко от разбунтували се сеймени, а войводата Константин Шербан сам запалва града, за да не бъде превзет от съперниците му. Въпреки това с нарастването на османското влияние и на търговските връзки с Балканите, Букурещ, който се намира в южната част на Влашко, увеличава значението си и в края на 17 век вече е най-големят град в страната.

През 18 век, с утвърждаването на управлението на фанариотите, Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737) и руски (1769, 1771, 1806, 1828) войски.

Столицата на Румъния е наричана Малкия Париж както заради известната прилика с френската столица (характерната архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), така и поради стремеж да се подчертае европейското в Букурещ.

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Букурещ са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население[редактиране | edit source]

Година: 1800 1859 1900 1918 1930 1966 1992 2002 2011
Население 32 000 122 000 282 000 383 000 639 000 1 452 000 2 064 474 1 926 334 1 883 425

Населението се увеличава бързо през последните 2 века и Букурещ става важен център. Това е отчасти поради урбанизацията на румънците, които в по-голямата си част до 19 век живеят в селата. Днес 9% от населението на Румъния живее в Букурещ.

Средната продължителност на живота в Букурещ през 2000-2002 е 73,1 години, или с близо 2 години по-висока от тази в другите румънски селища.

Управление[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Покровител на града е свети Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово, което се намира на около 7 км южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом. На около 1 км източно от днешното село във висок скален масив над реката са изсечени помещенията на манастира “Св. Димитър”. Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската църква в центъра на Букурещ.

В Букурещ се намира втората по големина (след Пентагонa в САЩ) административна сграда в света — Палата на парламента на Румъния.

Галерия[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Букурещ
Починали в Букурещ
Други личности, свързани с Букурещ

Бележки[редактиране | edit source]

  1. INSSE 2013.
  2. urbanaudit.org 2011.
  3. Главно управление на архивите 2006, с. 832.
Цитирани източници
  • ((bg))  Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав. Главно управление на архивите, 2006.
  • ((ro))  Official data for 2011 census. // INSSE, 4 July 2013. Посетен на 2013-06-04.
  • ((en))  Urban Audit: Bucharest Profile. // urbanaudit.org. urbanaudit.org, 2011. Посетен на 2011-04-14.

Вижте още[редактиране | edit source]

  • Фойшорул де Фок - Противопожарната кула, понастоящем Музей на пожарникарите

Външни препратки[редактиране | edit source]