Одорхею Секуйеск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Одорхею Секуйеск
Odorheiu Secuiesc
— град —
    Герб
Централният площад
Централният площад
Одорхею Секуйеск (Румъния)
Red pog.png
Одорхею Секуйеск
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Харгита
Население (2002) 36 926 души
Одорхею Секуйеск в Общомедия

Одорхею Секуйеск (на румънски: Odorheiu Secuiesc, на унгарски: Székelyudvarhely, на немски: Odorhellen) е вторият по големина град в окръг Харгита, в историческата област Трансилвания, Румъния. Накратко е известен като „Одорхей“ (Odorhei) на румънски и „Удвархей“ (Udvarhely) на унгарски. Унгарското име „Удвархей“ в превод означава „дворно място“.

Население[редактиране | edit source]

Населението на града е 36 948 души, от които 95,7 % или 35 359 души са унгарци, което го прави вторият град в Румъния с най-висок дял на унгарското население. [1] Градът е населен и от малцинства румънци (2,91 %) и цигани (1,16 %).

Движение на бройката на населението според преброяванията в перода 1912-2002 г.

50,05 % от населението на Одорхею Секуйеск изповядва католицизма. Другите значителни вероизповедания са унгарореформатството (30,14 %), униатството (14,71 %) и православието (Румънска православна църква, 2,54 %)

История[редактиране | edit source]

Файл:RO HR Odorheiu Secuiesc szekler heroes monument.jpg
Паметникът на секейските герои

Градът е бивш административен център на комитат Удвархей и един от историческите центрове на Секейската земя. Първото упоменаване на Одорхею Секуйеск е от 1334 г. в папски регистър. В него той е записан като sacerdos de Oduorhel, което произлиза от унгарското име на града.[2] След 1615 г., когато Габриел Бетлен обновява градските пава, унгарското име е Székelyudvarhely (Секейудвархей).

В Одорхею Секуйеск се провежда първото събрание на секеите през 1357 г. Градската крепост е построена през 1451 г. Тя е обновена и укрепена от Янош Заполски през 1565 г. с цел контрол над секеите. Влашкият княз Михай Храбри прави съюз със секеите и Хабсбургите и разрушава крепостта по време на похода си в Трансилвания от 1599 г. Тя често строена наново и разрушавана впоследствие. Развалините ѝ днес са наречени „Нападаната от секеите крепост“.

Градът е исторически част от подобластта Секейска земя на Трансилвания. До административната реформа в Трансилвания през 1876 г. е седалище на окръг Удвархейсек, а оттогава е административен център на комитат Удвархей в Кралство Унгария. След Трианонския договор от 1920 г. влиза в границите на Румъния и през междувоенния период е седалище на окръг Одорхей. През 1940 г. Второто виенско споразумение предава Северна Трансилвания, част от която е Одорхею Секуйеск, на Унгария, от която той е част до 1944 г. Румъния получава управление над него след съветската окупация, а официално става част от нея през 1947 г. според Парижкия мирен договор. Между 1952 и 1960 г. попада в Унгарската автономна област, а в периода 1960-1968 г. от Муреш-Унгарската автономна област. Оттогава нататък влиза в състава на окръг Харгита.[3]

Одорхею Секуйеск и околните села тежко пострадват от наводнение през август 2005 г.

На 22 май 2004 г. в града е открит парк със статуи на исторически личности, важни за секейската общност. Румънската преса определя една от статуите, наречена „Скитащият секеин“, като спорния поет и писател Алберт Вас, което предизвиква скандал.

Личности[редактиране | edit source]

Паркът на статуите
  • Можеш Секей (1553 - 1603), княз на Трансилвания
  • Ищван Лакатош (ок. 1620 - ?), историк
  • Петер Йотвьош (1944 -), лпмпозитор
  • Ласло Райк (1909 - 1949), комунист
  • Шандор Томча (1897 - 1963), поет
  • Дьорд Чанад (1895 - 1942), автор на Секейския химн
  • Андраш Чики (1930 -), актьор
  • Золтан Фейер-Конерт (1978 -), немски играч на тенис на маса

Побратимени градове[редактиране | edit source]

[източник? (Поискан преди 7 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Census data 2002
  2. János András Vistai. [{{{url}}} Tekintő – Erdélyi Helynévkönyv]. // Transylvanian Toponym Book
  3. John F. Cadzow, Andrew Ludányi, Louis J. Éltető. Transylvania: the roots of ethnic conflict. Kent State University Press, 1983. ISBN 0873382838, 9780873382830. 1968 ...On February 14, the administrative reorganization of Rumania eliminates the Mures-Magyar Autonomous Region and replaces it with the counties of Mures,...

Външни препратки[редактиране | edit source]