Ян Заполски или Ян Заполя е трансилвански войвода и княз, а след битката при Мохач е избран за Крал на Унгария на т.нар Османска Унгария в конкуренция за короната на Свети Стефан с императора на Свещената Римска империя Фердинанд I Хабсбургски. Изборът му е потвърден от османският султан Сюлейман Великолепни, който вижда в негово лице стратегически съюзник в похода си срещу Централна Европа.
Ян Заполя е по произход секей. През 1514 година подавя селското въстание на Джорджа Дожи. След смъртта на Ласло II става регент на малолетния Лайош II. Конфликта му за управлението на Трансилвания с Ищван Батори довежда до сравнително лесното превземане на Белград (1521). След избирането му за крал на Унгария, и предвид изглаждане на спора със Свещената Римска империя, поисква ръката на Мария Австрийска в опит за сключване на династичен брак.
През 1529 година с началото на похода на Сюлейман I, завършил с обсадата на Виена, с цел да запази владението си се признава за османски васал в качеството му на крал на т.нар. Османска Унгария просъществувала до 1540 година. През 1539 година сключва династичен брак с дъщерята на полско-литовския крал Изабела Ягелонска, с който акт слага под скиптъра на Полско-литовската държава владението си. От брака се ражда Ян Жигмонд, на който Ян Заполя завещава владението си през 1540 година.
_(1526-1540).svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Тази статия включва текст, преведен от статията „Янош Запольяи“ в Уикипедия на руски (автори).
