Секешфехервар
Секешфехервар (на унгарски Székesfehérvár) е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер. Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001). През Средновековието, градът е бил царска резиденция и най-важния град на Унгария. 37 крале и 39 кралици се коронясали в този град и 15 владетели са били погребани.
Съдържание |
История [редактиране]
Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia. Средновековният град е основан през 972 година от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата, североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 г. под името Alba Civitas.
В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039 година. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е и една от столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.
Секешфехервар е завладян от Османската империя през 1543 година след продължителна обсада. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралския дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.
Секешфехервар остава под османска власт до 1688 година, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено - унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 г. получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 г. градът става седалище на епископство. Секешфехервар отново е силно разрушен през 1945 година по време на една от последните германски офанзиви през Втората световна война.
Население [редактиране]
| Година | Население | %± |
|---|---|---|
| 1870 | 23,279 | — |
| 1880 | 26,559 | 14.1% |
| 1890 | 28,539 | 7.5% |
| 1900 | 33,196 | 16.3% |
| 1910 | 37,710 | 13.6% |
| 1920 | 40,352 | 7.0% |
| 1930 | 41,890 | 3.8% |
| 1941 | 49,103 | 17.2% |
| 1945 | 35,000 | −28.7% |
| 1949 | 42,260 | 20.7% |
| 1960 | 56,978 | 34.8% |
| 1970 | 79,064 | 38.8% |
| 1980 | 103,571 | 31.0% |
| 1990 | 108,958 | 5.2% |
| 2001 | 106,346 | −2.4% |
| 2005 | 101,465 | −4.6% |
| 2008 | 101,755 | 0.3% |
Етнически Групи (2001 преброяване):
Религии (2001 преброяване):
- Католици - 53.8%
- Калвинизти - 12.1%
- Лутеранти - 1.9%
- Източнокатолици - 0.5%
- Други Християни - 1%
- Други - 0.2%
- Атеисти - 19.7%
- Няма Отговор или не се знае - 10.7%
Побратимени градове [редактиране]
Алба Юлия (Румъния)
Бирмингам (САЩ)
Благоевград (България)
Братислава (Словакия)
Задар (Хърватия)
Кеми (Финландия)
Коджаели, Турция
Луганск (Украйна)
Ополе (Полша)
Сариуън, Северна Корея
Ченто (Италия)
Чорли (Великобритания)
Швабиш Гмюнд (Германия)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Székesfehérvár“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
