Секешфехервар
Секешфехервар (на унгарски Székesfehérvár) е град в Централна Унгария, център на окръг Фейер. Разположен е на 47° 11' с.ш. и 18° 25' и.д., на 65 km югозападно от Будапеща. Населението на града е около 101 000 души (2001). През Средновековието, градът е бил царска резиденция и най-важния град на Унгария. 37 крале и 39 кралици се коронясали в този град и 15 владетели са били погребани.
Съдържание |
[редактиране] История
Мястото на Секешфехервар е обитавано от 5 век пр.н.е., а през Римската епоха там се намират селищата Gorsium and Herculia. Средновековният град е основан през 972 година от унгарския владетел Геза на четири острова сред блатата, североизточно от Балатон. За пръв път се споменава в документ на епископството във Веспрем от 1009 г. под името Alba Civitas.
В началото на 11 век крал Ищван I избира града за едно от седалищата на унгарските монарси и започва строителството на катедрала, завършена през 1039 година. Градът придобива важно значение и се превръща в традиционно място на коронациите на кралете на Унгария. Наред с Естергом, Секешфехервар е и една от столиците на страната. Построени са множество църкви и манастири и градът става важен пункт по пътя на поклонниците от Западна Европа към Светите земи.
Секешфехервар е завладян от Османската империя през 1543 година след продължителна обсада. При превземането градът е силно разрушен, включително катедралата и кралския дворец, а гробовете на кралете са ограбени. Голяма част от населението се изселва, построени са нови джамии и градът придобива мюсюлмански облик.
Секешфехервар остава под османска власт до 1688 година, когато е превзет след тежки боеве, довели до почти пълното му разрушаване. Населението му по това време е смесено - унгарци, сърби, немци, моравци. През 1703 г. получава статут на свободен кралски град, но се възстановява бавно и никога не достига важността си от Средните векове. През 18 век са построени няколко барокови дворци и религиозни сгради, а през 1777 г. градът става седалище на епископство. Секешфехервар отново е силно разрушен през 1945 година по време на една от последните германски офанзиви през Втората световна война.
[редактиране] Население
| Година | Население | %± |
|---|---|---|
| 1870 | 23,279 | — |
| 1880 | 26,559 | 14.1% |
| 1890 | 28,539 | 7.5% |
| 1900 | 33,196 | 16.3% |
| 1910 | 37,710 | 13.6% |
| 1920 | 40,352 | 7.0% |
| 1930 | 41,890 | 3.8% |
| 1941 | 49,103 | 17.2% |
| 1945 | 35,000 | −28.7% |
| 1949 | 42,260 | 20.7% |
| 1960 | 56,978 | 34.8% |
| 1970 | 79,064 | 38.8% |
| 1980 | 103,571 | 31.0% |
| 1990 | 108,958 | 5.2% |
| 2001 | 106,346 | −2.4% |
| 2005 | 101,465 | −4.6% |
| 2008 | 101,755 | 0.3% |
Етнически Групи (2001 преброяване):
Религии (2001 преброяване):
- Католици - 53.8%
- Калвинизти - 12.1%
- Лутеранти - 1.9%
- Източнокатолици - 0.5%
- Други Християни - 1%
- Други - 0.2%
- Атеисти - 19.7%
- Няма Отговор или не се знае - 10.7%
[редактиране] Побратимени градове
Алба Юлия (Румъния)
Бирмингам (САЩ)
Благоевград (България)
Братислава (Словакия)
Задар (Хърватия)
Кеми (Финландия)
Коджаели, Турция
Луганск (Украйна)
Ополе (Полша)
Сариуън, Северна Корея
Ченто (Италия)
Чорли (Великобритания)
Швабиш Гмюнд (Германия)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Székesfehérvár“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
