Дебрецен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дебрецен
Debrecen
— град —
    Герб
DebrecenUniversity3.jpg
Дебрецен (Унгария)
Red pog.png
Дебрецен
Страна Флаг на Унгария Унгария
кантон= Хайду-Бихар
Площ 461,25 km²
Население (2005) 204 297 души
443 души/km²
Основаване преди 1235 г.
Пощенски код 4000
Телефонен код (+36)52
Официален сайт debrecen.hu
Дебрецен в Общомедия

Дебрецен (на унгарски Debrecen) е град в Източна Унгария, център на окръг Хайду-Бихар. Той е втори по големина в страната след столицата Будапеща и има население около 211 000 души (2001). Дебрецен е изключително чист град. В Дебрецен е разположен Дебреценският университет. Градът отстои на 30 км от румънската граница и на 230 км от столичния мегалополис Будапеща. През Дебрецен преминава важната железопътна артерия, водеща от Будапеща през Солнок, Дебрецен и Ниредхаза към украинската граница, респективно страните от бившия социалистически блок.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Дебрецен възниква след основаването на Унгария през 10 век, но придобива по-голямо значение едва след монголското нашествие в Европа в средата на 13 век. През 1361 година крал Лайош I Велики дава на града право на самоуправление, но през следващите столетия градът е отстъпван от кралете като владение на техни васали, като моравския деспот Стефан Лазаревич през 1411-1426 и рода Хуняди между 1450 и 1507 година.[1]

През 16 век Дебрецен се превръща във важен пазарен град. Макар и без укрепления, той не е сериозно засегнат от войните между Османската империя и централноевропейските държави. По това време градът става един от главните центрове на Реформацията в Унгария и дори е наричан „Калвинисткия Рим“. През 1538 година е основан Протестантски колеж, днес Дебреценски реформиран богословски университет. През 1541 година Дебрецен е завладян от османците и става център на санджак.

През 1693 година Дебрецен отново е присъединен към Унгария, която по това време е част от владенията на австрийските Хабсбурги, преобразувани през 1804 година в Австрийска империя.

През 1849 година, по време на Унгарската революция, Лайош Кошут обявява независимостта на страната в главната калвинистка църква на Дебрецен. Непосредствено преди разгрома на революцията, в града се помещава и революционното правителство. През следващите десетилетия градът е благоустроен и бързо се развива. През 1857 година е свързан с железопътна линия до Будапеща, а през 1884 година там започва да функционира първият парен трамвай в Унгария. През 1912 година е създаден Дебреценският университет.

След Първата световна война Дебрецен става част от независима Унгария, като през 1919 година за кратко е окупиран от румънски войски. През междувоенния период в централния парк Надиердьо е построен закрит басейн и първият унгарски стадион, завършена е сградата на университета. През октомври 1944 година Дебрецен е превзет от настъпващите съветско-румънски войски по време на Дебреценската операция. Половината сгради в града са разрушени при бойните действия, а много други са тежко засегнати. След войната градът постепенно се възстановява и е трети по големина в страната след Будапеща и Мишколц до 90-те години, когато населението на Мишколц намалява.

Население[редактиране | edit source]

Управление[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

Представителният футболен отбор на града се казва Дебрецен ВШК.

Известни личности[редактиране | edit source]

През периода 1842-1847 в Дебрецен е живял поетът-революционер Шандор Петьофи (1823-1849).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Papp 1982, с. 463-477, 860.
Цитирани източници