Лайош Кошут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лайош Кошут
унгарски държавник
Лайош Кошут 
Роден: 19 септември 1802
Монок, дн. Унгария
Починал: 20 март 1894
Торино, Италия

Лайош Кошут (на унгарски: Kossuth Lajos) e виден унгарски национален герой, държавен деятел, юрист и революционер в периода на Унгарската революция 1848-1849, министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария в периода от април до август 1849 г.

Унгарската революция[редактиране | edit source]

Унгарската национална революция избухва през март 1848 г. В град Пеща е установено независимо унгарско правителство, назначено по законния ред от краля Фердинанд V. Начело на правителството е Лайош Батяни, а Лайош Кошут е министър на финансите. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на Хабсбургската династия върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. и началото на 1849 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават, в резултат на което през април 1849 г. унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургската династия. Хабсбургите и част от унгарците, лоялни към краля, смятат това решение за противоконституционно. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Стотици борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. В периода 1849-1867 г. унгарското национално движение е сломено, а Унгария е анексирана от Австрийската империя.

В емиграция[редактиране | edit source]

След разгрома на унгарската революция, Кошут заедно с около 6000 свои сподвижници през 1850 г. пресича границата с Османската империя и се установява последователно във Видин, Шумен и Кютахия (Мала Азия). Семейството му се присъединява към него и през септември 1851 г. с помощта на САЩ Кошут отпътува първоначално за Франция с намерение да я прекоси на път за Англия, но не получава разрешение от Наполеон III, след това през Гибралтар отпътува за Англия, където прекарва три месеца и след това за Америка. Навсякъде е посрещан тържествено като борец за свобода и демокрация, а срещата му с Ейбрахам Линкълн е организирана специално[1][2], като Линкълн го нарича „най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на континента Европа“.[3]

Завръща се в Европа и живее осем години в Англия, където се сприятелява с Джузепе Мацини. Опитва всяка възможност за освобождението на родината си от Австрия. По време на Кримската война се опитва да сформира унгарски легион, но не успява. В средите на унгарската емиграция настъпват раздори и се появяват все повече негови противници. През 1859 г. заминава за Италия и се установява в Торино.

През 1867 г. в резултат на така нареченият „Компромис“ (на немски: „Ausgleich“; унгарски: „Kiegyezés“) Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархияАвстро-Унгария. Кошут остро се противопоставя на този акт с отворено писмо, публикувано предишния ден, в което казва, че в това съглашение вижда смъртта на нацията. Той отказва да се възползва от дадената амнистия и прекарва остатъка от живота си в Италия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Thomas L. Krannawitter. Vindicating Lincoln: Defending the Politics of Our Greatest President. Rowman & Littlefield, 2010. ISBN 9780742559738.
  2. ((en)) Lincoln, Abraham, Cuomo, Mario Matthew, Harold, Harold. Lincoln on Democracy. Fordham Univ Press, 2004. ISBN 9780823223459. с. 50.
  3. ((en)) Lincoln, Abraham, Cuomo, Mario Matthew, Harold, Harold. Lincoln on Democracy. Fordham Univ Press, 2004. ISBN 9780823223459. с. 376.