Марсилия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Марсилия
|
|
|---|---|
|
|
|
 |
|
| Девиз: | Actibus immensis urbs fulget Massiliensis |
| Обща информация | |
| Държава | Франция |
| Регион | Прованс-Алпи-Лазурен бряг |
| Департамент | Буш дю Рон |
| Арондисман | разделена на 16 арондисмана |
| Код по INSEE | 13055 |
| Пощенски код | от 13001 до 13016 |
| Часова зона | UTC+1, лятно UTC+2 |
| Кмет Мандат |
Жан-Клод Годен 2008-2014 |
| Уебсайт | http://www.marseille.fr/ |
| Демография | |
| Население | 839 043 жит. (2006) |
| Гъстота на населението | 3487 жит./km² |
| Агломерация | 1 623 720 жит. |
| География | |
| Координати | |
| Надморска височина | мин. 0 m — макс. 640 m |
| Площ | 240,62 km² |
  Марсилия
Географско положение
|
|
Марсилия (на френски Marseille, изговаря се Марсей, на провансалски Marselha или Marsiho) е град в Югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон. Това е най-голямото пристанище на Франция и на Средиземно море, както и четвърто по големина в Европейския съюз с 93,3 милиона тона преминали товари през 2005 г.[1]. Населението на града е около 820 900 души (2005), а на градската агломерация — около 1 516 000 души (1999).
Марсилия е най-големият френски пристанищен град и вторият по големина град във Франция. Той е основан от гръцки търговци от Фокеа в Мала-Азия през 7 век пр.н.е. Присъединен е към Франция през 1481 г. През 1792 г. градът изпраща 500 доброволци в Париж за да подкрепят Френската революция. Тези марсилци пеят марша на Рейнската армия, който покрай тях става известен като Марсилезата. Това е днес националният химн на Франция.
Значението на Марсилия като пристанище нараства през 19 век във връзка с колонизирането на Африка, откриването на Суецкия канал и развитието на промишлеността.
През Втората световна война германските окупатори не могат да се справят с участниците във френската съпротива, които се укриват в бордеите на стария град. Затова те "евакуират" в лагери около 30 хиляди жители и взривяват близо 2000 сгради. След войната това се оказва добре дошло за градската управа, която на разчистеното място изгражда нови модерни квартали.
През 1970-те години в резултат на нарастването на престъпността, замърсяването и нахлуването на близо милион имигранти от Африка, Марсилия запада и много жители и фирми напускат града. Но властите вземат мерки и след 1995 г. градът отново започва да се възражда.
В самия град Марсилия има едно "старо" и едно "ново" пристанища. Но те са сравнително малки и се ползват само от лодки, яхти и малки кораби. Истински модерното търговско пристанище се простира на 70 километра и центърът му е във Фос-сюр-мер, на около 50 километра западно от града. Това е най-голямото пристанище в Средиземноморието. В него се обработват годишно около 100 милиона тона товари, 65% от които са нефтопродукти. Обслужват се и 1,8 милиона пътници годишно, главно за Корсика и Северна Африка.
Марсилия е център на исляма във Франция и седалище на велик мюфтия.
Съдържание |
[редактиране] Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името Олимпик Марсилия. Той е сред най-популярните френски футболни отбори.
[редактиране] Забележителности
- Катедрала Нотр Дам де ла Гард
- Катедрала Де Ла Мажор
- Морски фар Сен Мери
- Крепостите Сен Жан и Сен Никола
- Абатство Сен Виктор с най-старата християнска църква във Франция
- Дворец Фарос
- Дворец Лоншан /Palais Longchamp/
- Замъкът Иф
- Триумфалната арка Д'Екс
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени в Марсилия
- Антонен Арто (1896–1948), френски драматург, актьор и режисьор;
- Ерик Кантона (р. 1966), френски футболист;
- Еспри-Мари Кузинери (1747-1833), френски дипломат, учен и пътешественик;
- Зинедин Зидан (р. 1972), френски футболист;
- Оноре Домие (1808-1878), художник и карикатурист;
- Павлос Мелас, (1870-1904), гръцки военен, основоположник на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония;
- Питей (ок. 380 пр.н.е–ок. 310 пр.н.е.), древногръцки пътешественик, астроном и физик;
- Фернандел (1903-1971), френски киноартист;
- Шарл Фабри (1867–1945), френски физик, оптик.
[редактиране] Починали в Марсилия
- Александър I Караджорджевич (1888–1934), крал на Югославия; крал на сърби, хървати и словенци;
- Андре-Мари Ампер (1775–1836), френски физик, математик и естествоизпитател;
- Артюр Рембо (1854–1891), френски поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти;
- Владо Черноземски (1897–1934), български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация;
- Луи Барту (1862–1934), френски политик от периода на Третата френска република.
[редактиране] Източници
- ↑ (2007) European business. Facts and figures. 2007 edition, Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, стр. 348. ISBN 978-92-79-07024-2.
|
|||||
|
|||||
