Марсилия
| Марсилия Marseille |
|
| — град-център — | |
|---|---|
 |
|
| Actibus immensis urbs fulget Massiliensis | |
 Старото пристанище (на преден план) и катедралата „Света Богородица от Гард“ (на заден план) |
|
 Марсилия
Марсилия
|
|
| Страна |  Франция |
| Регион | Прованс-Алпи-Лазурен бряг |
| Департамент | Буш дю Рон |
| Окръг | разделена на 16 арондисмана |
| Площ | 240.62 km² |
| Надм. височина | 0-640 m |
| Население (2006) | 839043 души |
| Агломерация | 1623720 души |
| Кмет | Жан-Клод Годен (2008-2014) |
| Код по INSEE | 13055 |
| Пощенски код | от 13001 до 13016 |
| Официален сайт | http://www.marseille.fr/ |
Марсилия (на френски Marseille, изговаря се Марсей, на провансалски Marselha или Marsiho) е град в Югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон, втори по големина във Франция. Пристанището му е най-голямото пристанище на Франция и на Средиземно море, както и четвърто по големина в Европейския съюз с 93,3 милиона тона преминали товари през 2005 г.[1]. Населението на града е около 820 900 души (2005), а на градската агломерация — около 1 516 000 души (1999).
Съдържание |
История [редактиране]
Градът е основан от гръцки търговци от Фокеа в Мала-Азия през 7 век пр.н.е. Присъединен е към Франция през 1481 г. През 1792 г. градът изпраща 500 доброволци в Париж за да подкрепят Френската революция. Тези марсилци пеят марша на Рейнската армия, който покрай тях става известен като Марсилезата. Това е днес националният химн на Франция.
Значението на Марсилия като пристанище нараства през 19 век във връзка с колонизирането на Африка, откриването на Суецкия канал и развитието на промишлеността.
През Втората световна война германските окупатори не могат да се справят с участниците във френската съпротива, които се укриват в бордеите на стария град. Затова те "евакуират" в лагери около 30 хиляди жители и взривяват близо 2000 сгради. След войната това се оказва добре дошло за градската управа, която на разчистеното място изгражда нови модерни квартали.
През 1970-те години в резултат на нарастването на престъпността, замърсяването и нахлуването на близо милион имигранти от Африка, Марсилия запада и много жители и фирми напускат града. Но властите вземат мерки и след 1995 г. градът отново започва да се възражда.
Транспорт [редактиране]
В самия град Марсилия има едно "старо" и едно "ново" пристанища. Но те са сравнително малки и се ползват само от лодки, яхти и малки кораби. Истински модерното търговско пристанище се простира на 70 километра и центърът му е във Фос-сюр-мер, на около 50 километра западно от града. Това е най-голямото пристанище в Средиземноморието. В него се обработват годишно около 100 милиона тона товари, 65% от които са нефтопродукти. Обслужват се и 1,8 милиона пътници годишно, главно за Корсика и Северна Африка.
Религия [редактиране]
Марсилия е център на исляма във Франция и седалище на велик мюфтия.
Спорт [редактиране]
Представителният футболен отбор на града носи името Олимпик Марсилия. Той е сред най-популярните френски футболни отбори.
Забележителности [редактиране]
- Сен Мари дьо ла Мажор
- Нотър Дам дьо ла Гард
- Морски фар Сен Мери
- Крепостите Сен Жан и Сен Никола
- Абатство Сен Виктор с най-старата християнска църква във Франция
- Дворец Фарос
- Дворец Лоншан
- Замъкът Иф
- Триумфалната арка Д'Екс
Известни личности [редактиране]
- Родени в Марсилия
- Антонен Арто (1896–1948), драматург, актьор и режисьор
- Ерик Кантона (р. 1966), футболист
- Еспри-Мари Кузинери (1747-1833), дипломат, учен и пътешественик
- Зинедин Зидан (р. 1972), футболист
- Оноре Домие (1808-1878), художник и карикатурист
- Павлос Мелас, (1870-1904), гръцки военен, основоположник на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Питей (ок. 380 пр.н.е–ок. 310 пр.н.е.), древногръцки пътешественик, астроном и физик
- Жан Сорел (р. 1934), актьор
- Фернандел (1903-1971), киноартист
- Шарл Фабри (1867–1945), физик, оптик
- Починали в Марсилия
- Александър I Караджорджевич (1888–1934), крал на Югославия; крал на сърби, хървати и словенци
- Андре-Мари Ампер (1775–1836), физик, математик и естествоизпитател
- Артюр Рембо (1854–1891), поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти
- Владо Черноземски (1897–1934), български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация
- Луи Барту (1862–1934), политик от периода на Третата френска република
Източници [редактиране]
- ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 348.
|
|||||
|
|||||
