Марсилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марсилия
Marseille
град-център
    Герб
Actibus immensis urbs fulget Massiliensis
Старото пристанище (на преден план) и катедралата „Света Богородица от Гард“ (на заден план)
Старото пристанище (на преден план) и катедралата „Света Богородица от Гард“ (на заден план)
Франция
Red pog.png
Марсилия
Прованс-Алпи-Лазурен бряг
Red pog.png
Марсилия
Страна Флаг на Франция Франция
Регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг
Департамент Буш дю Рон
Окръг разделена на 16 арондисмана
Площ 240.62 km²
Надм. височина 0-640 m
Население (2006) 839 043 души
3487 души/km²
Агломерация 1 623 720 души
Кмет Жан-Клод Годен
(2008-2014)
Код по INSEE 13055
Пощенски код от 13001 до 13016
Официален сайт http://www.marseille.fr/
Марсилия в Общомедия

Марсилия (на френски Marseille, изговаря се Марсей, на провансалски Marselha или Marsiho) е град в Югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон, втори по големина във Франция. Пристанището му е най-голямото пристанище на Франция и на Средиземно море, както и четвърто по големина в Европейския съюз с 93,3 милиона тона преминали товари през 2005 г.[1]. Населението на града е около 820 900 души (2005), а на градската агломерация — около 1 516 000  души (1999).

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Масалийска сребърна драхма

Определяна като най-стария град във Франция, Марсилия е основана под името Масалия около 600 година пр.н.е. от древногръцки колонисти от Фокея. Колонията бързо се разраства, превръщайки се във важен търговски посредник между галите във вътрешността на Западна Европа и Средиземноморието. Масалия е траен съюзник на Римската република, което помага за стопанския възход на града и за относително дългото запазване на самостоятелността му. Едва през 49 година пр.н.е., когато заема страната на оптиматите в Гражданската война, градът е обсаден и превзет от Юлий Цезар, след което е присъединен към римската провинция Нарбонска Галия.

През римския период градът, наричан сега Масилия, запазва значението си на регионален търговски център. Християнството започва да се разпространява през 1 век, като според местните легенди първи негови проповедници са Мария Магдалина и нейния брат Лазар от Витания. По това време градът става център на епископски диоцез, преобразуван през 1948 година в Марсилска архиепископия.

Средновековие[редактиране | edit source]

През 5 век, в последните десетилетия от съществуването си, Западната Римска империя губи Марсилия и цялата област Прованс, които са завладени от Вестготското кралство, а в средата на 6 век — от Франкското кралство. След разделянето на Франкската империя градът последователно е част от няколко държави: Среднофранкското кралство (847-855), Долна Бургундия (855-933) и Арелат (933-1034). От началото на 10 век се засилва влиянието на графовете на Прованс, които от 11 век са преки васали на Свещената Римска империя.

През 1246 година граф на Прованс става Шарл от Анжуйската династия, с което се поставя началото на засилващо се френско влияние в областта. През 1262 година Марсилия става център на неуспешно въстание срещу анжуйската власт, водено от Бонифаци VI де Кастелана. Важно средиземноморско пристанище, градът става една от началните точки на Черната смърт в Западна Европа и е тежко засегнат от нея, като над половината му население измира в средата на 14 век. През 1423 година е превзет и опожарен от арагонски войски, но след 1437 година е превърнат в добре укрепена военноморска база на графовете, които се опитват да си върнат властта в Сицилия.

Ново време[редактиране | edit source]

Марсилия по време на чумата от 1720 г.

През 1481 година Марсилия и Прованс са присъединени към Франция, след като последният анжуйски граф умира без наследници и ги завещава на крал Луи XI. Така градът става най-важната френска военноморска база на Средиземно море. През 1536 година в пристанището е дислоциран голям османски, който след създаването на Френско-османския съюз заплашна владенията на Свещената Римска империя, най-вече Генуа. През 1720 година последната голяма чумна епидемия отнема живота на 100 хиляди души в града и околностите му.

Жителите на Марсилия масово подкрепят Френската революция. През 1792 година 500-те местни доброволци, изпратени за защита на Париж, пеят марша на Рейнската армия, който става известен като „Марсилеза“ и днес е националният химн на Франция.

През 19 век Марсилия става един от основните центрове на индустриализацията във Франция. Образуването на Френската колониална империя, най-вече завладяването на Алжир след 1830 година, увеличават значението на града и стимулират морската търговия. За това спомага и откриването на Суецкия канал през 1869 година. През 1906 и 1922 година са проведени големи колониални изложби. През 1934 година градът става сцена на Марсилския атентат срещу югославския крал Александър I.

По време на Втората световна война Марсилия е бомбардирана от германската и италианската авиация през 1940 година а през ноември 1942 година е окупирана от германците. В началото на следващата година около 4 хиляди местни евреи са заловени и по-късно са избити. Опитвайки се да се справят със Съпротивата, германците изселват около 30 хиляди жители на квартала около старото пристанище, където взривяват близо 1500 сгради. През 1944 година пристанището е бомбардирано от авиацията на Обединените нации, които превземат града през август.

През 50-те години големи части от града, засегнати от военните действия, са изградени наново. Още по това време Марсилия става входна точка за имигранти, главно от френските колонии. След като Алжир получава независимост през 1962 година в града пристига нова вълна изселници, сред които около 150 хиляди френски колонисти (пие ноар), много от които остават в града.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Мрсилия е средиземноморски с мека и влажна зима и топло до горещо, често сухо, лято. Декември, януари и февруари са най-студените месеци, със средна температура от около 12 °C през деня и 4 °C през нощта. Юли и август са най-горещите месеци със средна дневна температура около 30 °C и средна нощна 19 °C. Често срещан през зимата и пролетта е студеният вятър мистрал, който се формира при долината на река Рона. По-рядко срещан е горещият вятър сироко, образуващ се в Сахара.


Климатични данни за Марсилия
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 11,4 12,5 15,8 18,6 22,9 27,1 30,2 29,7 25,5 20,9 15,1 11,9 20,2
Средни минимални температури (°C) 2,9 3,6 6,2 9,1 13,1 16,6 19,4 19,0 15,7 12,4 7,2 4,0 10,8
Средни месечни валежи (mm) 48,0 31,4 30,4 54,0 41,1 24,5 9,2 31,0 77,1 67,2 55,7 45,8 515,4
Източник: Météo France[2]
Marseille seen from Notre-Dame de la Garde


Транспорт[редактиране | edit source]

В самия град Марсилия има едно "старо" и едно "ново" пристанища. Но те са сравнително малки и се ползват само от лодки, яхти и малки кораби. Истински модерното търговско пристанище се простира на 70 километра и центърът му е във Фос-сюр-мер, на около 50 километра западно от града. Това е най-голямото пристанище в Средиземноморието. В него се обработват годишно около 100 милиона тона товари, 65% от които са нефтопродукти. Обслужват се и 1,8 милиона пътници годишно, главно за Корсика и Северна Африка.

Религия[редактиране | edit source]

Преобладаващата религия е римо-католическата. Втори по брой, около 1/3 от населението на града са мюсюлманите. Марсилия е център на исляма във Франция и седалище на велик мюфтия. Значимо еврейско население.

Спорт[редактиране | edit source]

Представителният футболен отбор на града носи името Олимпик Марсилия. Той е сред най-популярните френски футболни отбори.

Забележителности[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Марсилия
Починали в Марсилия
  • Александър I Караджорджевич (1888–1934), крал на Югославия; крал на сърби, хървати и словенци
  • Андре-Мари Ампер (1775–1836), физик, математик и естествоизпитател
  • Артюр Рембо (1854–1891), поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти
  • Владо Черноземски (1897–1934), български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация
  • Луи Барту (1862–1934), политик от периода на Третата френска република

Източници[редактиране | edit source]

  1. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 348.
  2. Normales mensuelles. //