Чума

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чума.


Бактерията-причинител на чумата, видяна под микроскоп

Етиология и патогенеза[редактиране | edit source]

Причинител[редактиране | edit source]

Чумата е заразна епидемична болест, причинявана от бактерията Yersinia pestis (преди е била наричана Pasteurella pestis).

В препарат от заразена тъкан чумните бактерии обикновено изглеждат като овални телца, които се оцветяват характерно биполярно (по-бледи в средата и по-ярко оцветени към полюсите). В препарат от посявка върху хранителни среди бактериите могат да приемат друга форма – продълговати, подвижни форми, понякога с камшиче.

Ендемичното огнище на чумата е Средна Азия. Там тя се разпространява сред полските гризачи. От време на време нейни щамове успяват да се прехвърлят върху хора, и в миналото са причинявали епидемии.

Пътища на предаване[редактиране | edit source]

Чумата се предава по три основни пътя:

Дихателен[редактиране | edit source]

При него чумните бактерии попадат в белите дробове, след като бъдат вдишани. Във въздуха попадат обикновено с пръските от кашлицата на заразени болни, по-рядко с вдигнат прах.

Хранителен[редактиране | edit source]

При него чумните бактерии се приемат през устата със заразена храна или вода. Храната най-често може да бъде заразена чрез пипане от заразени хора, или полазване/нагризване от заразени гризачи. Водата може да бъде заразена от попадане в нея на заразени гризачи, или от просмукване на фекални води, заразени с бактерията.

Пряк[редактиране | edit source]

При него бактериите попадат в организма чрез ухапване от заразено насекомо, най-често бълха.

Когато смуче кръв от болен, бълхата поема заедно с кръвта и чумни бактерии. След всмукването кръвта попада в хитиновото предстомахче на бълхата – специален орган, подобен на торбичка с много хитинови гънки в нея, където кръвта се съхранява до последващо смилане. Чумните бактерии се размножават там бързо и запушват предстомахчето, образувайки т. нар. чумна запушалка. Достъпът на кръв към стомаха на бълхата спира, тя огладнява и се опитва да смуче отново кръв. Тъй като предстомахчето е запушено, тя обаче повръща всмуканата кръв обратно в раната, заедно с отмити от чумната запушалка бактерии.

Различните видове бълхи са различно опасни; отбелязан е паралел между нагънатостта на предстомахчето и способността на съответния вид да заразява. Най-опасна е плъховата бълха.

Форми на заболяването[редактиране | edit source]

В зависимост от начина на заразяване чумата се развива в няколко основни форми.

Кожна форма[редактиране | edit source]

При заразяване чрез ухапване от бълха първата реакция на организма е образуване на пъпка. Това е т. нар. кожна форма на чумата. Ако не се развие по-нататък, тя преминава без лечение. В 99% от случаите обаче тя се развива в следващата форма – бубонната чума.

Бубонна форма[редактиране | edit source]

При нея чумната бактерия преодолява защитата на кожата и стига до следващия "отбранителен рубеж" на организма – лимфните възли. Там тя се размножава и ги възпалява, те се подуват и срастват в характерни пакети – бубони.

Без лечение смъртността от бубонната чума е около 90%. (Това е и причината тя да е споменавана като страшната чума от легендите – след нея остават 10% оцелели, които разказват.) При навременно, категорично антибиотично лечение прогнозата ѝ е добра.

Чревна форма[редактиране | edit source]

Развива се след заразяване по хранителен път. Чумната бактерия прониква през чревните стени, и се размножава в тях.

Без лечение смъртността от чревната форма на чумата е 100% - в историята на медицината няма документиран случай на самостоятелно оздравяване от чревна чума. С навременно и агресивно антибиотично лечение прогнозата ѝ е по-скоро добра; в по-тежките случаи е съмнителна.

Белодробна форма[редактиране | edit source]

Развива се първично след заразяване по въздушно-капков път или вторично, след разпространяване на инфекцията от съседни лимфни възли при бубонната форма. Чумната бактерия се загнездва в стените на белодробните алвеоли, и се размножава в тях, разрушавайки ги. Те са идеалното място за размножаване на чумната бактерия в човешкия организъм.

Сред инфекциозните болести белодробната чума е "експресният влак на смъртта". До не повече от 2 часа от заразяването болният започва да кашля (и да пръска чумни бактерии). Често инфекцията прояжда стената на белодробен кръвоносен съд, и първият симптом е белодробен кръвоизлив; ако съдът е по-голям, кръвоизливът може да бъде и смъртоносен. Дори без кръвоизлив състоянието продължава да се влошава много бързо.

Без лечение смъртността от белодробна чума е 100% в срок от часове до минути от първите симптоми. При моментално и агресивно лечение с мощни и бързодействащи инжекционни антибиотици, по възможност в комбинации, прогнозата е съмнителна; във всички останали случаи е безнадеждна.

Септична форма[редактиране | edit source]

При белодробната чума пациентът най-често не доживява до етапа, на който чумните бактерии навлизат в кръвотока и започват да се разпространяват с него из целия организъм. При бубонната и чревната чума обаче такъв етап има. Прогнозата при него е като правило безнадеждна, дори при лечение.

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението се провежда на базата на антибиотици. При своевременно диагностицирани случаи се прилага тетрациклин. При спешни случаи може да се използват направо, или в комбинация с тетрациклина, аминоглюкозидни антибиотици - гентамицин, канамицин или дори стрептомицин. Обикновено се работи с високи дози, поради голямата опасност за болния.

Като предпазна мярка при здрави може да се предприеме ваксиниране с жива ваксина, щам EV76 или убита ваксина, щам USP. Ваксината осигурява защита с продължителност поне една година.

Преболедувалите получават траен имунитет към болестта.

История[редактиране | edit source]

  • Първият подробен разказ за подобна епидемия е на Тукидид - за тази от 431-430 г. пр. Хр., започнала в Етиопия и угаснала в Гърция (мнозина изследователи все пак смятат, че може би става въпрос за тиф, холера или едра шарка).
  • Най-печално известната чумна епидемия е тази, която върлува в Европа между 1347 и 1351 година (Черна смърт).
  • Понастоящем чумата съвсем не се смята за окончателно победена: последните случаи на епидемия датират от края на 90-те години на 20 векУганда, Намибия и Малави) и в Северна и Южна Америка.
  • В началото на август 2009 г. в Китайската осведомителна Агенция "Синхуа" съобщава за три случая на белодробна чума в град Цзикътан, провинция Цинхай, Северозападен Китай[1]. По официални данни жертвите на болестта са три, последната от които умира на 3 август 2009 г., а още поне 9 души са заразени[2]. За да предотвратят разпространението на болестта, китайските власти поставят град Цзикатън под пълна карантина[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б News.bg (3 август 2009): Китайски град под карантина заради белодробна чума.
  2. News.bg (4 август 2009): Трети починал от белодробна чума в Китай.

Вижте също[редактиране | edit source]