Намибия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Republic of Namibia
Знаме на Намибия
Герб на Намибия
(знаме) (герб)
Девиз: Unity, Liberty, Justice!
от английски (Обединение, свобода, справедливост!)
Местоположение на Намибия
География и население
Площ 825 418 km²
(на 34-то място)
Столица Виндхук
Най-голям град Виндхук
Официален език английски, регионални африканс, немски, Ошивамбо
Население (пребр., 2007) 1 820 916
(на 141-во място)
Гъстота на нас. 2,2 д./km²
Управление
президент Хификепуне Похамба
министър-председател Нахас Ангула
История
Независимост
обявена
от ЮАР
21 март 1990
Икономика
БВП (ППС, 2009) 9,459 млрд $
(на 123-то място)
БВП на човек (ППС) 4 543 $[1]
Валута Намибийски долар (NAD)
Други данни
Часова зона EET (UTC+1)
Интернет домейн na
Телефонен код 264

Република Намибия е държава в Югозападна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб. Столицата е град Виндхук. Населението ѝ е 1 820 916 души. Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.

История[редактиране | edit source]

Намибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.

През 1878 г. Великобритания обявява района около Уолфиш Бей за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на Германската империя с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20 меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена Германска Югозападна Африка (Deutsch-Südwestafrika[2]). През 1890 г. Германия получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията, и достигаща до река Замбези. Тази част от днешна Намибия е известна като Ивица Каприви. Тя осигурява достъп на страната до река Замбези, която от своя страна създава връзка между колониите на Германия в Югозападна и Източна Африка. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров Хелголанд, а Великобритания — остров Занзибар.

Немските власти стимулират бели колонисти да заселват териториите като ги отнемат от племената хереро и нама. Представителите на тези племена са скотовъдци, а земята пригодна за животновъдство в Намибия е доста малко. През 1903 г. под ръководството на Самуел Махареро племето хереро вдига въстание, при което биват избити няколкостотин бели заселници. В отговор на това Германия изпраща 14 000 войници под ръководството на генерал Лотар фон Трота. Той заявява, че цялото бунтовно племе трябва да бъде прогонено от страната. В битката при Ватерберг хереро претърпяват тежко поражение. Оцелелите се опитват да се доберат през пустинята Калахари до британското владение Бечуаналенд, известно днес с името Ботсвана. Великобритания обещава да им даде убежище, ако племето прекрати въстанието. Много хора измират, поради тежкия преход през Калахари.

През 1905 г. е извършено първото преброяване на населението в днешна Намибия. По данни от него представителите на племето хереро са 25 000 души — основно жени и деца. Те са изпратени в концентрационни лагери, подобни на тези, които англичаните устройвали по време на Англо-бурските войни. Много от хереро измират в лагерите в резултат на изключително лошите условия и робския труд. През 1908 г. лагерите са закрити. По различни оценки през изминалите години от племето хереро са унищожени от 50% до 80%.

Скоро след потушаването на въстанието на хереро против немците въстават и нама. Лидери на въстанието са Хендрик Витбоой и Якоб Моренга. Военните действия продължават до 1907 г., когато е подписано мирно споразумение, макар че Якоб Моренга продължил да води партизанска война и след това. Оценките за загиналите от племето нама са силно противоречиви. Предполага се, че реалният брой на загиналите е 40 000 души.

В хода на Първата световна война през 1915 г. войските на Южноафриканския съюз превземат Намибия. През 1920 г. Южноафриканският съюз получава от Лигата на нациите мандат за управление на Югозападна Африка. След изтичането на този срок ЮАР отказва да предаде мандата за управление и продължава да контролира тази територия. Успоредно с това ЮАР въвежда и режима на апартейд, като разглежда Намибия за буфер, защитаващ страната от „вражеска“ Черна Африка. Бялото малцинство на Намибия е представено със свои депутати в парламента на ЮАР. Уолфиш Бей е присъединен към ЮАР като анклав. След обявяването на независимостта на Намибия, анклавът бива предаден от ЮАР през 1994 г.

През 1966 г. Югозападноафриканският народен фронт, познат с името СУАПО, започва борба за независимост от ЮАР. Базите на СУАПО са в Ангола и Замбия, като организацията е подкрепяна от Съветския съюз. Идеологията на СУАПО е марксистка. От този период територията на Югозападна Африка започнва да се нарича с името „Намибия“. Международната общност не признава правото на ЮАР да управлява тази територия. През 1988 г. ЮАР се съгласява да напусне Намибия. Така на 21 март 1990 г. в присъствието на Генералния секретар на ООН и президента на ЮАР е провъзгласена независимостта на Намибия.

Първия президент на Намибия е лидера на СУАПО Сам Нуйома, който заема поста в продължение на три мандата. На 21 март 2005 г. президент става бившия министър на земеделските въпроси Хификепуне Похамба. За него гласуват повече от 75% от явилите се на избора.

През 1994 г. представители на народа лози обявяват създаването на Фронта за освобождение на Каприви. Целта на организацията е отделянето от Намибия на Ивицата Каприви и обявяването на независимост. Това довежда до въоръжен метеж в района. По-късно противопоставянето постепенно утихва и през 2001 г. Намибия обявява територията за безопасна за туристи.

География[редактиране | edit source]

Спътниково изображение на територията на Намибия

Със своята площ от 825 418 km² Намибия се нарежда на 34-о място по големина (след Венецуела). Въпреки голямата си територия страната е слабо населена и е на предпоследно място преди Монголия по гъстота на населението. Намира се в южното полукълбо в Югозападна Африка. За разлика от някой от своите съседи има голям излаз на Атлантическия океан (1572 km). На север граничи с Ангола (1376 km) и Замбия (233 km). На юг и изток с Ботсвана (1360 km), а на югоизток с ЮАР (855 km). Голяма част от границите през колониално време са прекарани по меридианите и паралелите без да е съобразен релефа, през който минава. Друга част от границите са естествени — определени от реки както с река Кунене на северозапад с Ангола, река Замбези на североизток със Замбия и Оранжева река на юг с ЮАР. Макар че страната фактически не граничи със Зимбабве, то в най-източната точка на ивицата Каприви се срещат границите на четири държави от континента — Намибия, Замбия, Зимбабве и Ботсвана.

Солена пустиня отвъд саваните, северна Намибия

Основната част на Намибия представлява високо плато, заемащо централната ѝ част. Тук е и най-високата точка на страната Кьонингщайн — 2 606 m. На запад платото е ограничено от пустинята Намиб. Тя се простира по цялата дължина на страната ограничена между Атлантическия океан и централното плато. В най-източните части е пустинята Калахари. На юг страната граничи с Република Южна Африка като границата се определя от Оранжевата река. В североизточния си край територията на Намибия се вклинява между Ангола, Замбия и Ботсвана наречена Ивица Каприви. Територията на тази част от страната е заета от тропическа растителност.

В Намибия има малко реки като повечето от тях са пълни с течаща вода само в отделни сезони. Пресъхналите им корита на езика ндонга се наричат ошана. Най-големите реки в Намибия са Оранжева река, Фиш Ривър (каньона образуван от реката е втори по големина след Големия каньон в САЩ), река Окаванго, чиито води попадат в безоточно блато в Ботсвана наречено делта на река Окаванго. Водите на реките са богати с риба.

Равнинна зебра в Национален парк Етоша

Страната е богата на залежи от диаманти, мед, уран, злато, олово, калай, литий, кадмий, цинк, сол, ванадий, природен газ. Предполага се, че има и големи залежи от нефт, въглища и желязна руда. Има голям хидроенергиен потенциал.

Най-големият град в страната е град Виндхук, който е и столица на Намибия. Десетте най-големи града в страната са както следва:

  1. Виндхук — 277 349 жители
  2. Рунду — 62 256 жители
  3. Уолфиш Бей — 54 861 жители
  4. Ошакати — 34 942 жители
  5. Свакопмунд — 26 746 жители
  6. Катима Мулило — 25 607 жители
  7. Грутфонтейн — 25 064 жители
  8. Окаханджа — 21 721 жители
  9. Очиваронго — 21 603 жители
  10. Рихобот — 21 335 жители

Други по-големи градове са Людериц, Кетмансхоп, Цумеб, Гобабис.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

В периода 1977-1992 г. Намибия е разделена на 26 окръга. През август 1992 г. окръзите са реорганицирани в 13 области (regions). За нормалното протичане на изборите територията е разделена на 102 избирателни окръга (constituencies).

Административни области в Намибия (с административен център):

Regionen in Namibia nummeriert2.png


  1. Каприви (Катима Мулило)
  2. Еронго (Свакопмунд)
  3. Хардап (Мариентал)
  4. Карас (Кетмансхоп)
  5. Окаванго (Рунду)
  6. Кхомас (Виндхук)
  7. Кунене (Опуво)
  8. Охангвена (Енхана)
  9. Омахеке (Гобабис)
  10. Омусати (Утапи)
  11. Ошана (Ошакати)
  12. Ошикото (Цумеб)
  13. Очосондюпа (Очиваронго)

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Железопътният транспорт в Намибия води своето начало още от колониални времена, когато маршрутите на железните пътища се определяли от нуждите на военните. Общата им дължина днес е 2 381 km и съединяват всички големи населени места в страната. В последните години железопътните превози се използват предимно за превоз на товари. Пътническия железопътен транспорт е представен от StarLine Passenger Services по маршрутите ВиндхукЦумеб; ВиндхукГобабис; Уолфиш БейЦумеб; Уолфиш БейСвакопмундВиндхук и Ъпингтън (ЮАР) — КетмансхопВиндхук. Между Виндхук и Свакопмунд също пътува и фирмения влак Desert Express

Главно средство за придвижване в Намибия остава автомобилният транспорт. Пътната система достига до всички краища на страната като общата им дължина е 65 000 km, но едва 5 000 km от тях са с асфалтова настилка. Подобно на ЮАР движението в Намибия се извършва в лявата пътна лента.

Авиационният транспорт в Намибия е също добре развит. Националният превозвач Air Namibia извършва международни полети от летището на ВиндхукХосеа Кутако и това в Уолфиш Бей. Най-добрата връзка на Виндхук е с Йоханесбург Почти във всяко важно населено място в страната има изградена самолетна писта, а въздушните превози се извършват от много малки транспортни фирми и частни собственици на самолети.

Главно морско пристанище на Намибия е Уолфиш Бей.

Икономика[редактиране | edit source]

Около 20% от брутния вътрешен продукт се пада на добивната промишленост. Намибия е първенец в добива на уран добиван предимно в централната и част и елмази. Богата е и на залежи от мед, злато, олово, цинк и природен газ. Особено известни са елмазните находища в околностите на Людериц. В околностите на град Свакопмунд се намира пък най-голямата открита уранова мина в света. По добива си на уран тя е на второ място.

Около половината (47%) от работната ръка в Намибия е заета в селското стопанство и то предимно в животновъдството. Въпреки този висок процент селското стопанство заема едва 10% от БВП на страната. От отраслите на селското стопанство най-добре развито е отглеждането на тънкорунни породи овце. Все по-голямо значение започват да придобиват риболова и туризма. Обработваемата и тежката промишленост (в частност машиностроенето) са изключително слабо развити и Намибия е много зависима от вноса. Страната също внася и около 50% от потребните храни.

Въпреки че Намибия е независима страна от близо две десетилетия, тя все още е зависима икономически от ЮАР. Това се потвърждава и от факта, че курсът на намибийския долар е твърдо свързан с този на южноафриканския ранд.

Макар че Намибия е една от богатите страни в Африка, тя страда от висок ръст на безработица. Процентът ѝ се движи между 30% и 40%. Средномесечният доход на глава от населението е $150, но разпределението на доходите е изключително неравномерно. Това прави Намибия една от първенците в света по неравенство в разпределението на доходите. По данни на ООН 34,9% от населението живее с по-малко от $1 на ден (граница на бедността приета от ООН) и 55,8% от населението живее с по-малко от $2 на ден.

С падането на режима на апартейд Намибия става популярна дестинация за туристите. Тя предлага широки възможности, както за „цивилизован“ отдих (например Виндхук и Свакопмунд пазят атвмосферата на стари колониални градове), така и за екстремален туризъм (особено популярни за това са националните паркове Етоша, Фиш Ривър, Брега на скелетите).

Население[редактиране | edit source]

Млада жена от племето химба

Населението на Намибия наброява близо 2 млн. души (1 820916 по данни от 2002 г. Страната е с висок процент на заболели от СПИН. Най-голямата част от населението 84% съставляват племената от семейството банту — племето овамбо е 50% от общата им численост следвани от хереро и други по-малобройни племена. Племената от групата койсън представляват по-малка част ат населението в страната като най-многобройни от тази група са представителите на племето нама. Около 8% е дялът на метисите или т.нар. „цветни“ и „бастери“ (живеещи основно в гр. Рехобот на юг от Виндхук. Останалите 8% от населението представляват „белите“, които са наследници на холандски, английски, португалски, френски и немски колонисти. Последните все още пазят немската култура и език. Болшинството от белите и цветните в Намибия говорят африканс и нищо не ги отличава по култура и обичаи от белите и цветните в ЮАР.

Годишният прираст на населението в Намибия е 0,59%. Раждаемостта — 24,32/1000 души, смъртността — 18,86/1000 души.

Официален език в страната е английският, но той е разпространен предимно като втори език сред младежите. Най-разпространеният роден език е ошивамбо, или ндонга, а като втори — африканс. До 1990 г. официални езици са немски и африканс.

Най-значими езици в Намибия са:

Английски език (официален), ндонга или ошивамбо, африканс, немски език, хереро, нама или дамара.

Грамотността сред населението над 15-годишна възраст е 84%.

Мнозинството от гражданите на Намибия са християни (до 80%) — предимно лутерани, а останалата част изповядва местни традиционни вероизповедания.

Спорт[редактиране | edit source]

Стадион Сам Нуйома във Виндхук

Най-популярният спорт в Намибия е футболът. Страната редовно участва в първенството за Купата на африканските нации. Играят се също ръгби и крикет.

Личности[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=728&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=37&pr.y=2
  2. German South West Africa. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2008-04-15.

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | edit source]