Крикет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Игра на крикет

Крикетът е колективен спорт, в който се използват бухалка и топка.

Играе се от 2 отбора по 11 състезатели на овално игрално поле с диаметър 137-150 m, в центъра на което е разположена пътечка (линия на подаването) с дължина 22 ярда. Първоначално единият отбор батира, опитвайки се да отбележи колкото може повече рънове, докато другият отбор се опитва да отстрани батера и по този начин да ограничи броя на точките на батиращия отбор. Точка се отбелязва, когато ударената топка излезе извън игралното поле или когато удрящият батер удари топката с бухалката си и стигне до отсрещния край на пътечката без да бъде отстранен. В края на ининга двата отбора разменят местата си.

В професионалния крикет продължителността на играта варира от 20 оувъра (хвърляния на 6 топки) до тестовия крикет, където мачовете се играят по пет дни. Правилата на крикета се поддържат от Международния съвет по крикета (МСК) и Марълъбън Крикет Клъб[1].

Крикетът възниква в южната част на Англия през 16 век и към края на 18 век се е превърнал в националния спорт на страната. С разширението на Британската империя крикетът се разпространява в нейните владения и в средата на 19 век се играят първите международни мачове. Днес играта е особено популярна в Австралия, Индия, Пакистан, Антилските и Британските острови.

История[редактиране | edit source]

Ранният крикет в миналото е описван, като „бухалка, удряща топка, [като в] древните игри на клъб-бол, стул-бол, трап-бол, стоб-бол“[2]. Крикетът със сигурност може да бъде проследен до епохата на Тюдорите в началото на 16 век. Запазени са и писмени свидетелства за игра, наричана „крейг“ (creag), играна от принц Едуард още през 1301 година[3], като са правени предположения, че в тях става дума за форма на крикет, макар това да не е убедително доказано.

Освен думата creag съществуват и няколко други възможности за произхода на наименованието „крикет“. В най-ранното сигурно споменаване на спорта от 1598 година той е наричан creckett[3]. Като се вземат предвид интензивните търговски контакти през Късното Средновековие между югоизточните области на Англия и графство Фландрия, името може би произлиза от среднонидерландското krick(-e) („пръчка“), както и от староанглийското cricc или cryce („тояга“). В речника на Семюъл Джонсън от 1755 година е посочено, че „крикет“ произлиза от саксонската дума cryce („пръчка“)[4]. Друга възможност е среднонидерландската дума krickstoel, означаваща ниско столче, използвано за коленичене в църква, което е подобно на дългия и нисък уикет, използван в ранния крикет. Според езиковеда Хайнер Гилмайстер „крикет“ произлиза от среднонидерландското име на хокея met de krik ketsen (буквално, „лов с пръчка“)[5].

Първият английски пътуващ отбор по крикет на борда на кораб в Ливърпул през 1859 година

Първото сигурно свидетелство за крикета е съдебно дело от 1598 година, в което се споменава за „крекет“, игран в общинска мера в Гилдфорд около 1550 година. По време на съдебно заседание през януари 1597 година 59-годишният свидетел Джон Дерик заявява, че когато е бил ученик в местното училище 50 години по-рано, „той и много от неговите съученици тичали и играли [в общинската мера] на крекет и други игри“[6][4]. Смята се, че първоначално крикетът е детска игра, но източници от около 1610 година[4] показват, че по това време тя се играе и от възрастни, а малко по-късно са регистрирани и първите междуселски мачове. През 1624 година играч, на име Даспър Винол, умира при удар по главата по време на мач между два селски отбора в Съсекс[7].

Множество свидетелства през целия 17 век показват нарастването на популярността на крикета в Югоизточна Англия. Към края на века той се е превърнал в организиран спорт, игран при високи залози, като се смята, че първите професионални играчи се появяват в годините след Реставрацията от 1660 година. Запазена е вестникарска дописка за „голям мач по крикет“ с по единадесет играчи от всяка страна, игран при високи залози в Съсекс през 1697 година.

През 18 век играта претърпява значително развитие и се превръща в национален спорт на Англия. Залозите играят важна роля в това развитие, като някои богати спонсори създават свои собствени отбори. Крикетът е популярен в Лондон около 1707 година, като по това време мачовете на Артилъри Граунд вече събират големи тълпи.

Хвърлянето на топката от боулърите се появява около 1760 година, като дотогава тя е само търкаляна или плъзгана към батера. Това предизвиква истинска революция в дизайна на бухалките - съвременната права бухалка, появила се по това време, е по-удобна за удряне на подскачащата топка, отколкото използвания дотогава стик, подобен на хокейния. През 60-те години е основан Хамбълдън Клъб, който през следващите 20 години, до основаването на Марълъбън Крикет Клъб и откриването на Лордс Олд Граунд, е водещият клуб и основното средище на крикета.

Дон Брадман (1908-2001) продължава да държи някои от основните рекорди в крикета[8]

.

През 19 век организацията на крикета се усложнява, като се основават клубове на графствата, пръв от които е Съсекс Каунти Крикет Клъб (1839), а през 1890 година е официално създаден Шампионата на графствата. Междувременно разрастването на Британската империя играе важна роля за разпространението на играта, която в средата на века е добре утвърдена в Индия, Северна Америка, Антилските острови, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. През 1844 година е игран първият международен мач между отборите на Съединените щати и Канада.

През 1859 година отбор от английски играчи прави първата обиколка, като играе поредица мачове в Северна Америка. През 1868 година австралийски отбор пътува до Англия, където играе с отборите на различни графства[9]. През 1876-1877 година в Мелбърн е игран първият мач по тестов крикет между отборите на Англия и Австралия.

През 1865 година започва продължителната кариера на Уилям Гилбърт Грейс, за която често се казва, че предизвиква революция в спорта[10]. Съперничеството между Англия и Австралия поставя началото на турнира по тестов крикет Ешъс през 1882 година. Тестовия крикет започва да получава по-широко разпространение в края на 80-те години, когато Южна Африка играе срещу Англия. Последните две десетилетия преди Първата световна война често са наричани Златен век на крикета.

Годините между двете световни войни са доминирани от един изключителен играч - австралиецът Дон Брадман, чиито статистики като батер са най-добрите на всички времена. Именно желанието на англичаните да се противопоставят на неговите изключителни умения довежда до създаването на печално известната тактика бодилайн, използвана от тях през 1932-1933 година. Участниците в състезания по тестов крикет продължават да се увеличават, като преди Втората световна война се включват отборите на Западните Индии, Индия и Нова Зеландия, а след това и на Пакистан, Шри Ланка и Бангладеш. Между 1970 и 1992 година Южноафриканската република е отстранена от състезанията, заради политиката на апартейд в страната.

Крикетът навлиза в нов период през 1963 година, когато английските графства въвеждат варианта с ограничен брой оувъри. Тъй като този вариант на играта винаги води до победа на единия отбор, той бързо печели популярност и броят на мачовете се увеличава, а през 1971 година е игран и първият международен турнир. Международният съвет по крикета осъзнава потенциала на тази игра и през 1975 година организира първият редовен турнир с ограничен брой оувъри Световна купа по крикет. През 21 век се появява и бързо набира популярност нов вариант с ограничен брой оувъри - Туенти20.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Laws of Cricket. // lords.org. Marylebone Cricket Club, 2010. Посетен на 16 септември 2011.
  2. ((en)) Major, John Roy. More than a game : the story of cricket's early years. London, HarperPress, 2007. ISBN 9780007183647.
  3. а б ((en)) Derrick, John. The History of Cricket: 1300 – 1600. // jl.sl.btinternet.co.uk. John Leach, 2007. Архив на оригинала от 2011-06-29. Посетен на 16 септември 2011.
  4. а б в Altham 1962, с. 21.
  5. ((en)) Terry, David. The Seventeenth Century Game of Cricket: A Reconstruction of the Game (pdf). // la84foundation.org. la84foundation.org. Посетен на 25 юли 2009.
  6. ((en)) Underdown, David. Start of Play. Allen Lane, 2000. с. 3.
  7. ((en)) McCann, Timothy J. Sussex Cricket in the Eighteenth Century. Sussex Record Society, 2004.
  8. ((en))  Don Bradman. // cricketarchive.co.uk. CricketArchive, 2011. Посетен на 16 септември 2011.
  9. ((en))  The Australian Eleven: The first Australian team. // nma.gov.au. National Museum of Australia. Посетен на 24 май 2011.
  10. ((en)) Cardus, Neville. Six giants of the Wisden century. // cricinfo.com. 2011. Посетен на 16 септември 2011.
Цитирани източници
  • ((en)) Altham, H S. A History of Cricket, Volume 1 (to 1914). George Allen & Unwin, 1962.

Външни препратки[редактиране | edit source]