Нова Зеландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нова Зеландия
New Zealand
Aotearoa
Знаме на Нова Зеландия
Герб на Нова Зеландия
(знаме) (герб)
Девиз: няма
Местоположение на Нова Зеландия
География и население
Площ 268 680 km²
(на 74-то място)
Столица Уелингтън
Най-голям град Окланд
Официален език английски, маорски
Население (пребр., 2010) 4 366 792
(на 123-то място)
Гъстота на нас. 16,1 д./km²
Управление
Кралица Елизабет II
Министър-председател Джон Кей
История
Независимост
от Великобритания
1907
Икономика
БВП (ППС, 2007) 128млрд $
(на 57-мо място)
БВП на човек (ППС) 30 256 $
Валута новозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зона +12
Интернет домейн nz
Телефонен код 64

Нова Зеландия е държава в югозападната част на Тихия океан, състояща се от два големи и множество по-малки острови. Тя е парламентарна демокрация и е част от Общността на нациите.

История[редактиране | edit source]

Въпреки че е сравнително млада страна, Нова Зеландия има обширна история, отразяваща наследството както на маорите, така и на първите заселили се европейци. Паметниците и съкровищата на маорите, някои от които датират от повече от 1000 години, силно контрастират на колониалните сгради.

Историята на Нова Зеландия започва с полинезийците, които са първите, които откриват и заселват островите.

През 1642 г., първият от европейските изследователи, Абел Тасман от Холандия, достига до Нова Зеландия. След като скицира частично бреговата линия, Тасман напуска Нова Зеландия, без да има възможността да стъпи на брега. Над сто години изминават преди пристигането на следващите европейци — през 1769 г. Джеймс Кук, британски изследовател, и Жан Франсоа, командир на френски търговски кораб, пристигат едновременно в Нова Зеландия. От края на 1790 г. нататък китоловци, търговци и мисионери пристигат и се заселват по крайбрежието. Слага се началото на междуплеменни войни.

Слуховете за френски планове за колонизация на Южния остров ускоряват действията на британците за присъединяване и последваща колонизация на Нова Зеландия. Маорите, местното население на островите, подписват договор с британците на 6 февруари 1840 г., известен като договора Уайтанги. Последващото вливане на европейски колонисти довежда до бурния период на Новозеландските войни, които продължават от 1843 до 1872 г. и завършват с разгром на местното население.

През 1901 г., Нова Зеландия гласува против присъединяването към Австралийския съюз, а вместо това, през 1907 г. решава да промени статуса си от колония на доминион, запазвайки връзките си с метрополията, на чиято страна участва и в двете световни войни. В първоначалните етапи на Първата световна война, новозеландските войски завземат Западно Самоа от Германия, и островите остават под опеката на Нова Зеландия до обявяването си на независимост през 1962 г.

Нова Зеландия днес е независима държава в рамките на Общността на нациите. Макар че по конституция държавен глава е английската кралица, тя не играе активна роля в управлението на Нова Зеландия.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Нова Зеландия е държава от състава на Общността на нациите, оглавявана от Великобритания, начело с кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор (назначаван за 5 години). Законодателна власт: еднопалатен парламент - Палата на представителите (120 депутати, избирани за 3 години). Изпълнителна власт: правителство, начело с премиер-министър.

Административно деление[редактиране | edit source]

16 провинции (7 на Южния остров и 9 на Северния) и три островни територии - Чатъм, Кермадек и Кембъл.

Под новозеландски суверенитет се намират и 2 асоциирани държави (Ниуе, Острови Кук) и една територия със самоуправление (Токелау).

Природа[редактиране | edit source]

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът на Нова Зеландия е представен основно от планински възвишения. Повече от 75% от територията на страната се намира на надморска височина над 200 m над морското ниво. Повечето планини на Северния остров не надвишават височина от 1800 метра, а 19 върха на Южния остров надвишават 3000 метра. Крайбрежните зони на Северния остров представляват просторни долини. По западното крайбрежие на Южния остров има множество фиорди.

Климат[редактиране | edit source]

Остров Уайт - един от многото действащи вулкани в Нова Зеландия

Климатът на Нова Зеландия е разнообразен. Той бива субтропичен на Северния остров, до прохладен умерен климат на юг и в централните региони на Южния остров. В планинските райони преобладава алпийския климат. Планинската верига на Южните Алпи разделя страната наполовина като прегражда пътя на предимно западните ветрове и дели острова на две климатични зони. Западното крайбрежие на Южния остров е най влажната част на страната, докато източната, която се намира едва на около 100 километра от нея пък е най-сухата.

Източно Австралийското течение, преминаващо през Тасманово море между Австралия и Нова Зеландия способства за това климатът на източното крайбрежие на Австралия и западното на Нова Зеландия да бъде по-топъл и влажен и вместо субтропичен климатът в тези райони придобива тропичен характер. На голяма част от територията на Нова Зеландия нивото на дъждовете варира в рамките на 600 до 1600 милиметра на година. Те се разпределят относително равномерно през годината с изключение на по-сухия летен период.

Средната годишна температура варира от +10°C на юг, до +16°C на север. Най-студеният месец е юли, а най-топлите месеци в годината са януари и февруари. В северната част на страната разликата между зимната и лятната температура не е особено голяма. За сметка на това обаче на юг разликата достига значителни нива - до около 14°C. В планинските райони с увеличение на надморската височина пада и температурата с около 0,7°C на всеки 100 метра.

В Окланд, който е и най-големият град средногодишната температура е около +15,1°C, като при това най-високата регистрирана тук температура е +30,5°C, а най-ниската е била −2,5°C. В столицата Уелингтън, средногодишната температура е +12,8°C, като максималната е била +31,1°C, а минималната −1,9°C[1].

Количеството на слънчевите часове в годината е сравнително високо, особено в районите, защитени от западни ветрове. Средно за страната са не по-малко от 2000 часа. Нивото на слънчевата радиация е високо в много части на страната. Снеговалежите са изключителна рядкост в крайбрежните райони на север и запад. В останалите региони те са незначителни и непродължителни. Възможни са нощни замръзи през зимата във всички части на страната.

Геологичен строеж[редактиране | edit source]

Град Роторуа - ясно се вижда парата от гейзерите

Островите, които образуват Нова Зеландия се намират в неозойската геосинклинална област между две литосферни плочи - тихоокеанската и австралийската. В продължение на дългите исторически периоди мястото на разлома между двете плочи се повдига в резултат на сложни геологични процеси като образува постоянно меняща се структура и форма на земната кора. Ето защо за разлика от болшинството тихоокеански острови, тези на Нова Зеландия са образувани не само в резултат на вулканична активност, но и вследствие на сблъсък на континентални плочи.

Активната тектонична активност в земната кора на този регион продължава и днес. Те са наблюдавани и в сравнително къси исторически периоди, дори след населването на островите от европейците. Така например в резултат на разрушително земетресение през 1855 г. бреговата линия около Уелингтън се повдига повече от половин метър, а през 1931 г. в резултат на силно земетресение около град Нейпир над водната повърхност се издигат около 9 км² суша.

Днес повишена земна активност се наблюдава предимно на западното крайбрежие на Южния остров и североизточното крайбрежие на Северния остров. Ежегодно в Нова Зеландия се регистрират до 15 000 земетресения. Повечето от тях обаче са слаби и почти не се усещат. Само около 250 от тях могат да бъдат отнесени към силни или много силни[2]. В съвременната история на страната най-силното земетресение е регистрирано през 1855 г. близо да Уелингтън със сила около 8,2 степен. Най-разрушително било земетресението през 1931 г. в района на Нейпир, като са загинали 256 души.

Вулканичната активност в Нова Зеландия е също сравнително висока. На територията на страната са активни 6 вулканични зони като пет от тях са разположени на Северния остров. В района на езерото Таупо вероятно през 186 г.пр.н.е. е регистрирано голямо и разрушително за човечеството документално регистрирано вулканично изригване[3]. Последствията от това изригване са описани в историческите хроники на няколко отдалечени едно от друго места като Китай и Гърция. На мястото на изригване днес се намира най-голямото пресноводно езеро в тихоокеанския регион. По площ то е съпоставимо с тази на Сингапур.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Открита въглищна мина на Южния остров

Нова Зеландия се намира на границата на индо-австралийския и тихоокеанския сеизмичен пръстен. Процесите на взаимодействие помежду им, в това число и бързото повдигане на планинските масиви и активната вулканична активност в течение два милиона години са определили геоложкия строеж на земния масив.

Независимо от това, че страната е богата на природни изкопаеми, промишлено се разработват само находищата на природен газ, нефт, злато, сребро, желязна руда и въглища. Освен това се добиват варовик и глина (в това число и бентонитова глина). Алуминий, титан, антимон, хром, мед, цинк, манган, живак, волфрам, платина, барит и редица други полезни изкопаеми са често срещани, но залежите им са слабо разработени.

Интересен факт е, че добивът на нефрит от 1997 г. е даден за управление от маорите. Причина за това е, че камъкът играе важна историческа роля като изделията от нефрит (на маорски - Pounamu) се ценят в културата на този народ.

Предполагаемите запаси от злато в Нова Зеландия са около 372 тона. През 2002 г. са добити по-малко от 10 тона[4].

Предполагаемите запаси от сребро в Нова Зеландия възлизат на 308 тона. През 2002 г. добивът на сребро възлиза почти на 29 тона[4].

Предполагаемите запаси от желязна руда възлизат на 874 млн. тона. Промишленият му добив започва през 1960-те години. През 2002 г. добивът на желязо възлиза на около 2,4 млн. тона[5].

Запасите на природен газ в Нова Зеландия възлизат на 68 млрд. m³. Промишленият добив за газ е разработен през 1970-те години. През 2005 г. добивът му в страната възлиза приблизително на 50 млн m³[6].

Нефтените запаси възлизат ориентировъчно на 14 млн. тона. Промишленият му добив започва през 1935 г. Добивът на нефт в последните години бележи спад[7]. През 2005 г. добивът на нефт в страната е не повече от 7 млн. барела[8].

Добивът на въглища непрекъснато се повишава в продължение на няколко десетилетия. Напоследък добивът им е стабилизиран благодарение на сниженото потребление на твърдото гориво. Около една трета от добива им се експортира. В страната се добиват въглища в около 60 мини[9].

Заобикалящи морета[редактиране | edit source]

Крайбрежие разположено недалеч от Уелингтън

Нова Зеландия е изолирана от други острови и континенти, които се намират на големи разстояния от нея. Западното крайбрежие се мие от водите на Тасманово море. Същото отделя островите от Австралия, която се намира на около 1700 km от тях. Източното крайбрежие на страната се мие от Тихи океан. Той я отделя от най-близките и съседи - на север от Нова Каледония, отстояща на 1000 km, на изток от Чили, отстоящо на 8700 km, и на юг от Антарктида, отстояща на 2500 km.

Дължината на крайбрежната ивица е 15 134 km, а териториалните води включват 12 морски мили. Изключителната икономическа зона включва до 200 морски мили. Площта на изключителната икономическа зона възлиза приблизително на 4 300 000 kм²[10], което надвишава около 15 пъти територията на самата страна.

В района на Нова Зеландия има две постоянни морски течения. Топлото е Източноавстралийското, а студеното е Западноветровото антарктическо течение. Първото минава от север на юг през Тасманово море, а второто минава на юг от Южния остров като продължава на изток.

В близост до крайбрежието на двата основни острова се намират още около 700 неголеми острови. Повечето от тях се намират да 50 km от основните острови. От тях едва около 60 предлагат подходящи условия за живот.

Водни ресурси[редактиране | edit source]

Таупо е най-голямото езеро в Нова Зеландия

Благодарение на особеностите на геологическите и географските условия в Нова Зеландия има много реки и езера. Повечето от тях не са дълги (с дължина не повече от 50 km), като започват от планините и бързо се спускат в равнините, където забавят скоростта на течението си. Най-дългата река в Нова Зеландия е Уаикато - 425 km. Още 33 реки са с дължина над 100 km и 6 реки с дължина 51 до 95 km. Общато дължина на водните пътища в страната е 425 000 km.

В Нова Зеландя има и 3 280 езера с площ на водното огледало над 0,01 km²[11], 229 езера имат водно огледало с площ повече от 0,5 km²[11] и 40 повече от 10 km²[12]. Най-голямото езеро в страната и Таупо (с площ 623 km²), а най-дълбокото езеро е Хауроко (с дълбочина 462 метра)[13]. По-голямата част от езерата на Северния остров са образувани в резултат на вулканичната дейност, а тези на Южния остров са с ледников произход.

Нова Зеландия е една от малкото страни в южната половина на Земята, която има ледници на своята територия (Тасмански, Фокс, Франца Йосиф и други). Тасманският ледник образува широк леден език с дължина от 27 km и ширина на места до 3 km. Общата му площ е 52 km². В някои части той достига дебелина до 610 m и е най-големият ледник в Нова Зеландия.

Среднегодишният обем на възобновяемите водни ресурси по статистически данни от 1977 до 2001 г. в Нова Зеландия се оценява на 327 km³, което възлиза на около 85 m³/год. на човек[14]. През 2001 г. отока от езерата и реките съставя около 320 km³, от ледниците е около 70 km³, от атмосферната влага около 400 km³, а от подземните води се оценява на 613 km³[15].

Охраната и управлението на водните ресурси и системата на водоснабдяване на населението и икономическите обекти в Нова Зеландия е част от задълженията на органите на местното самоуправление. Системата на централното водоснабдяване обезпечава питейна вода на около 85% от населението на страната. Около 77% от употребяваната в страната прясна вода преминава през иригационни системи. [16].

Почви[редактиране | edit source]

Връх в планината Таранаки

Като цяло почвите в страната са сравнително слабо плодородни и бедни на хумус. Сред най-широко разпространените почви са:

  • Планински типове почва — съставят около половината от територията на страната като от тях около 15% са лишени от растителност.
  • Кафяво-сиви типове почва — предимно се срещат в междупланинските равнини на Южния остров. Те са слабопродуктивни и не се използват за земеделие. Основно се използват за пасища на добитъка.
  • Жълто-сиви типове почви — характерни са за степните райони и смесените гори. Използват се за активно земеделие.
  • Жълто-кафяви типове почви — характерни са за хълмистите местности.

Фауна[редактиране | edit source]

Птицата киви е национален символ на Нова Зеландия
Папагал Какапо

Новозеландските необичайни растения и животни не могат да бъдат видени никъде другаде по света. Страната се е откъснала от някогашния голям континент Гондвана преди повече от 80 милиона години, вследствие на което естествената околна среда се е развила в изолация. Много от най-редките растителни и животински видове по света са от Нова Зеландия.

До преди около 1000 години, преди да се заселят хората, исторически островите не са обитавани от бозайници с изключение на два вида прилепи и водни бозайници, обитаващи крайбрежните води - китове, морски лъвове и морски котки.

Заедно с хората тук идват и съпътстващи бозайници като полинезийски плъх и кучето. С появата на първите европейски заселници тук идват и свине, говеда, мишки и котки. С развитието на европейските селища се появяват и нови привнесени животински видове.

Появата на някои от чуждите за островите видове се оказва крайно негативно върху местната флора и фауна. Такива вредни животни са плъховете, котките, невестулките, зайците, хермелините, посумите и други. Единствените насекомоядни бозайници тук са отново привнесените европейски таралежи, които чудесно са се адаптирали към местните условия. Тук тези животни нямат естествени врагове и благодарение на това популацията им значително нараства като достига заплашителни размери за хората, селското стопанство и най-вече върху местните видове. В последните години на няколко съседни по-малки острови привнесените бозайници са унищожени като по този начин островите придобиват първоначалния си видов състав от местни животни.

От животинския свят на островите са най-разпространени птиците. Такива са киви, папагалът нестор, какапо и други. Тук допреди 500 години са живели огромните птици моа. Същите достигали до 3,5 m. Малко след това от тук изчезва и забележителния Орел на Хааст с размери на крилата до 3 метра и тегло до 15 kg.

Сред влечугите е интересно да се отбележи, че единствено тук се среща единственият представител на древния разред Sphenodоntida - Туатара. В Нова Зеландия няма Змии, а от паяците единствен отровен вид е Latrodectus katipo (катипо).

Пресноводните водоеми са обитавани от 29 вида риба като 8 от тях са застрашени от изчезване[14] В моретата и Тихи океан в близост до островите се срещат до 3000 вида риба и други морски обитатели.

Флора[редактиране | edit source]

Растителният свят на Нова Зеландия наброява около 2000 вида. Горите се разделят на двa основни типа - смесени субтропични и вечнозелени. В горите доминират хвойновите растения от род Подокарпус.

Изкуствените горски насаждения възлизат на около 2 млн. хектара. Основният вид в тях е вид калифорнийски бор Pinus radiata, донесен в Нова Зеландиа в средата на XIX век. Насажденията от него в района на гората Каингароа представляват най-голямата в света изкуствено създадена гора.

В Нова Зеландия има най-голямото разнообразие от чернодробни мъхове. Срещат се 606 вида като половината от тях са ендемити. Широко разпространени са и листнатите мъхове - 523 вида. От 187 вида цветни тревисти растения 157 са ендемити.

В Нова Зеландия се срещат необичайно голям брой видове папратовидни. Видът Cyathea dealbata е национален символ и е изобразен на герба на страната.

Икономика[редактиране | edit source]

Нова Зеландия, наред с Австралия, е една от най-развитите държави в света, докато останалите страни от Океания се включват в групата на развиващите се.

Водещ стопански отрасъл е третичният сектор (сферата на услугите) - над 60% от БВП. Страната се отличава с интензивно селско стопанство, в което водещо място има животновъдството. Силно развити са хранителната, текстилната, целулозно-хартиената, химическата индустрия и металургията.

Нова Зеландия изнася месо, млечни продукти, вълна, хартия, риба, машини, метали и др. Внася машини, нефт, лекарства и др. Главните ѝ търговски партнъори са Австралия, Япония и САЩ. През последните десетилетия бързо се развива международният туризъм.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Нова Зеландия е около 4,4 милиона души.[17] Страната е силно урбанизирана, като 72% от жителите живеят в 16 основни урбанизирани зони, а 53% - в четирите най-големи града Окланд, Крайстчърч, Уелингтън и Хамилтън.[18]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Етническият състав е следният: англоновозеландци - 75,4 %, англичани - 6,3 %, англоавстралийци - 1,4 %, шотландци - 1,3 %, полинезийци - 11,9 % (от тях новозеландски маори - 76,2 %, самоа - 11,2 %, жители на о-ви Кук - 6,4 %, други - 6,2 %), китайци - 0,7 %, индийци - 0,4 %, други - 2,6 %. Градското население съставлява 86 %.

Религия[редактиране | edit source]

Преобладават християните - 95,8 % (от тях протестанти - 79,6 %, католици - 18,5 %, православни - 1,9 %), океанийско- християнски секти - 2,8 %, конфуцианци - 0,6 %, индуисти - 0,2 %, други - 0,6 %.

Култура[редактиране | edit source]

Нова Зеландия има богата и разнообразна култура. В нея са отразени елементи на европейски, полинезийски и азиатски културни традиции, внесени от заселилите се тук жители от цял свят.

Културата и традициите на маорите са изключително богати и разнообразни. Те включват в себе си както традиционни, така и съвременни изкуства. Традиционните изкуства като гравиране, тъкане, риторика, татуиране се практикуват в цялата страна. Следвайки стъпките на своите предшественици, тези хора пресъздават техниките, използвани преди хиляда години, като същевременно добавят и нови такива.

Днес културните традиции на маорите включват още архитектура, симфонична и съвременна музика, театър и кино, изящни изкуства и литература. Всичко това в Нова Зеландия се развива постепенно и поддържа ниво от най-високи стандарти.

Културата в Нова Зеландия, както и навсякъде по света, има и една друга, неформална страна. Става въпрос за приятелското, искрено и непринудено отношение на хората, които живеят там. А това е може би една от основните характеристики, определящи образа на страната.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en))  Climate Summaries. // National Institute of Water & Atmospheric Research. Посетен на 2008-12-17.
  2. ((en))  GeoNet and Earthquakes. // GeoNet. Посетен на 2008-12-17.
  3. ((en))  Taupo, New Zealand. // Volcano World. Посетен на 2008-12-17.
  4. а б ((en))  Interpretation of the mineral stock account. // Statistics New Zealand. Посетен на 2008-12-17.
  5. ((en))  New Zealand petroleum — facts and figures. // Ministry of Economic Development. Посетен на 2008-12-17.
  6. ((en))  Gas production and reserve statistics. // Ministry of Economic Development. Посетен на 2008-12-17.
  7. ((en))  Energy Information — Oil. // Ministry of Economic Development. Посетен на 2008-12-17.
  8. ((en))  Oil production and reserves statistics. // Ministry of Economic Development. Посетен на 2008-12-17.
  9. ((en))  Country Profile - New Zealand. // World Coal Institute. Посетен на 2008-12-17.
  10. ((en))  Improving Regulation of Environmental Effects in New Zealand’s Exclusive Economic Zone: Discussion Paper. // Ministry for the Environment New Zealand. Посетен на 2008-12-18.
  11. а б ((en))  Lake water quality. // Ministry for the Environment. Посетен на 2010-02-03.
  12. ((en))  Snapshot of Lake Water Quality in New Zealand. // Ministry for the Environment. Посетен на 2010-02-03.
  13. ((en))  Lakes. New Zealand lakes. // Te Ara - the Encyclopedia of New Zealand. Посетен на 2010-01-28.
  14. а б ((en))  Water Resources and Freshwater Ecosystems-- New Zealand. // World Resources Institute. Посетен на 2008-12-18.
  15. ((en))  Water- Physical Stock Accounts for the June years 1995 to 2001. // Statistics New Zealand. Посетен на 2008-12-18.
  16. ((en))  Water — Monetary Stock Report. // Statistics New Zealand. Посетен на 2008-12-18.
  17. ((en))  Estimated resident population of New Zealand. // Statistics New Zealand. Посетен на 30 януари 2011.
  18. ((en))  Subnational population estimates at 30 June 2009. // Statistics New Zealand, 30 юни 2007. Посетен на 30 април 2010.