Северен ледовит океан
Северният ледовит океан, известен още като Арктически океан, е разположен предимно в района, ограничен на север от Северния полярен кръг и наричан Арктика.
Той е най-малък сред петте океана, образуващи Световния океан. Някои учени го класифицират като Арктическо средиземно море или едно от континенталните морета на Атлантическия океан.
Площта на океана е около 14 090 000 км2. Бреговата му линия е 45 389 км. Средна дълбочина 1 225 м., най-голяма дълбочина 5 527 м. Воден обем 18,07 млн. км³. Водите му са обградени от сушата на Евразия, Северна Америка, Гренландия и редица острови.
Към него спадат Бафиново море, Баренцево море, море Бофорт, Чукотско море, Източносибирско море, Гренландско море, заливът Хъдсън, Карско море, море Лаптеви, Бяло море.
Океанът е свързан с Тихия океан чрез Беринговия проток, а с Атлантическия океан - чрез Гренландско море.
Съдържание |
История [редактиране]
Вижте също: 
През по-голямата част от историята на Европа, северните полярни области остават неизследвани и тяхната география е неясна. Питей от Масалия описва свое пътешествие на север през 325 г. пр.н.е. към земя наречена „Есхата Туле“. където Слънцето грее само три часа дневно и където водата е заменена от твърдо вещество, в което „нито човек може да ходи, нито лодка може да плава“. Той вероятно описва откъснал се в морето лед, днес известен като айсберг. Неговото „Туле“ вероятно е Исландия, макар че по-често се предлага Норвегия.[1]
Първите картографи са несигурни дали да рисуват областта около Северния полюс като земя (както в картата на Йоханес Райш от 1507 г. и картата на Герхард Меркатор от 1595 г.) или като море (както в картата на света на Мартин Валдзеемюлер от 1507 г.). Огромното желание на европейските търговци да намерят морски път от север към Китай довежда до по-голямото разпространение на морската теория и след 1723 г. картографи като Йохан Хоман поставят огромен „Oceanus Septentrionalis“ в северния край на картите си.
Малкото експедиции, които успяват да навлязат в Полярния кръг, добавят само няколко малки острови, като Нова земя (XI век) и Шпицберген (1596 г.), макар че често те са обградени от лед и северните им краища не са много ясни. Създателите на морски карти, които са по-консервативни от безразборните картографи, оставят областта чиста, като очертават само познатите географски обекти.
Това незнание за това какво лежи отвъд бариерата от местещ се лед дава почва за много хипотези. В Англия и много други европейски страни се появява митът за Отвореното полярно море. Джон Бароу, дългогодишен заместник-секретар на британското Адмиралтейство, подтиква към изследване на областта в периода 1818-1845 г.
В САЩ през 50-те и 60-те на XIX век изследователите Илайша Кент Кейн и Айзък Израел Хейс твърдят, че са видели този огромен воден басейн. Дори сравнително късно през века, авторитетният географ Матю Фонтейн Мори включва описание на Отвореното полярно море в своя учебни „Физическа география на морето“, издадена през 1883 г. Въпреки това, колкото повече се приближават откривателите до полюса, става ясно че там има само дебела ледена шапка, задържаща се през цялата година.
Фритьоф Нансен е първият човек, пресякъл Северния ледовит океан с кораб през 1896 г. Първото пресичане на океана по земя е експедиция с кучешки впряг между Аляска и Свалбард с въздушна подкрепа, водена от Уоли Хърбърт.
След 1937 г. Съветския съюз и Русия правят дрейфови станции, които наблюдават Северния ледовит океан. Научни селища са създадени върху дрейфащия лед и те се местят на хиляди километри при местенето на ледената шапка.[2]
География [редактиране]
Крайбрежие [редактиране]
Западните евразийски брегове са най-вече високи и фиордови, а източните - делтовидни и лагунни, в Канадския арктичен архипелаг - най-вече ниски и равни. Северният ледовит океан се дели на следните морета и заливи:
- По крайбрежието на Евразия:
- По крайбрежието на Северна Америка:
Северният ледовит океан мие бреговете на следните държави:
Острови [редактиране]
По брой на островите Северния ледовит океан е втори след Тихия океан. По-големите острови и архипелазите са от континентален произход. Най-големите острови в океана са:
- Канадски арктичен архипелаг
- Бафинова земя
- Гренландия
- Свалбард
- Земя на Франц Йосиф
- Нова земя
- Северна земя
- Новосибирски острови
- Врангел
Подводен релеф [редактиране]
Северният ледовит океан се дели условно на три големи басейна: Арктически басейн, включващ дълбоководната централна околополюсна част, Северноевропейски басейн (известен и като Евразийски), включващ Гренландско, Норвежко, Баренцево и Бяло море, и моретата, разположени между континенталните острови (Карско море, Море Лаптеви, Източносибирско море, Чукотско море, Море Бофорт и Бафиново море). На дъното на океана има пропадания, дълбоководни равнини, падини и океански басейни. Средната дълбочина е 1038 м,[3] а най-дълбоката точка е 5 405 м в Евразийския басейн.
Климат [редактиране]
Климатът е арктичен. През зимата (януари-април) над Арктика се разполага област с високо атмосферно налягане (Арктически антициклон), а през лятото се формира област със сравнително ниско налягане. През всеки сезон откъм Атлантическия океан проникват циклони, които носят със себе си облачност, валежи и ветрове със скорост 15-20 м/сек. Над Северноевропейския басейн целогодишно съществува Исландския минимум (област с най-ниско налягане в океана), а над Гренландия се намира максимума на атмосферното налягане. През Северноевропейския басейн преминават множество циклони, които причиняват промени във времето, обилни валежи и мъгла. Температурата на водата през зимата е от 0°С до -4°С, а през лятото — от 0°С до 6°С.
Ледена покривка [редактиране]
Основна статия: По-голямата част от Северния ледовит океан е покрита с ледена шапка, която сезонно мени обхвата и дебелината си. Средният обхват на ледената покривка, съставена основно от втвърдена морска вода, е намалял от около 12 000 км2 през 1980 г. до 10 000 км2 през 2010 г. със сезонни изменения от 9 000 км2. Максималният обхват е през април, а минималният — през септември. Ледът се разпада от вятъра и океанските течения, които могат да местят и въртят големи ледени парчета.[4] В областите, където ледът се събира и се получава паков лед, налягането се увеличава. Обхватът и дебелината на ледената покривка, тоест обема на леда, са намалели през последните десетилетия.
Флора и фауна [редактиране]
Растителният и животинският свят на Северния ледовит океан представляват арктически и атлантически форми на живот. Броят на видовете и индивидите спада с приближаване към Северния полюс. Въпреки това в целия Северен ледовит океан се развива фитопланктон, в това число и ледената покривка на Арктическия басейн. Животинският свят е много разнообразен в Северноевропейския басейн, като включва основно риби като сьомга и различни видове треска. В Арктическия басейн се срещат бяла мечка, морж, различни видове тюлени (например пръстенов тюлен), нарвал и белуха.[5]
Мореплаване [редактиране]
В течение на 3 до 5 месеца Северният ледовит океан може да се използва за морски транспорт, който покрай Русия се прави по Североизточния морски път, а покрай САЩ и Канада - по Северозападния морски път. По-важни пристанища са:
Източници [редактиране]
- ↑ Pytheas Andre Engels. Retrieved 16 December 2006.
- ↑ North Pole drifting stations (1930s-1980s)
- ↑ The Mariana Trench — Oceanography. // www.marianatrench.com. 2003-04-04. Посетен на 2006-12-02.
- ↑ Physical Nutrients and Primary Productivity Professor Terry Whiteledge. National Oceanic and Atmospheric Administration. Retrieved 7 December 2006.
- ↑ а б в Arctic Ocean CIA World Factbook. 30 November 2006. Retrieved 7 December 2006.
- ↑ Backgrounder — Expanding Canadian Forces Operations in the Arctic. // Посетен на 2007-08-17. mirror
|
|||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
