Креда
| Креда преди 145.5–65.5 милиона години |
|
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 30 Vol %[1] (150 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 1700 ppm[2] (6 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 18 °C[3] (4 °C над съвр. ниво) |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,0 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251,0 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299,0 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416,0 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542,0 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
3 800 | ||
| Хадей |
4 700 | ||
- Тази статия е за геоложкия период. За минерала вижте креда.
Кредата (от латински creda означаващо креда, тебешир) [4] е третият и последен период от мезозойската ера. С дължината си от около 70 млн. г. тя е най-дългият период от мезозоя.
Съдържание |
Геохроноложка скала [редактиране]
Геохроноложки поделения (единици за време):
(В скоби са дадени стратиграфските поделения (единици за скали))
| Период (система) | Eпоха (отдел) | Надетаж | Век (етаж) | Млн. години назад |
|---|---|---|---|---|
| Креда | Горна креда | Сенонски | Мастрихтски | 70,6 ± 0,6 – 65,5 ± 0,3 |
| Кампански | 83,5 ± 0,7 – 70,6 ± 0,6 | |||
| Сантонски | 85,8 ± 0,7 – 83,5 ± 0,7 | |||
| Кониаски | 89,3 ± 1,0 – 85,8 ± 0,7 | |||
| Туронски | 93,5 ± 0,8 – 89,3 ± 1,0 | |||
| Ценомански | 99,6 ± 0,9 – 93,5 ± 0,8 | |||
| Долна креда | Албски | 112,0 ± 1,0 – 99,6 ± 0,9 | ||
| Аптски | 125,0 ± 1,0 – 112,0 ± 1,0 | |||
| Неокомски | Баремски | 130,0 ± 1,5 – 125,0 ± 1,0 | ||
| Хотривски | 136,4 ± 2,0 – 130,0 ± 1,5 | |||
| Валанжински | 140,2 ± 3,0 – 136,4 ± 2,0 | |||
| Бериаски | 145,5 ± 4,0 – 140,2 ± 3,0 |
Климат [редактиране]
В началото на периода се забелязва охлаждане, което всъщност започва още през юра. На по-високите места снеговалежите са често явление.[5]. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода.[6]. Една от причините за това е засилената вулканична дейност и увеличението на концентрацията на въглероден двуокис. Нивото на океаните се повдига, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.[7][8]
Геология [редактиране]
В течение на креда се разделят континентите и става разместване на отделните плочи. Южна Америка и Африка се отделят една от друга, а Атлантическият океан се разширява. Африка, Индия и Австралия започват да се отдалечават, а на юг от екватора се появяват огромни острови.
Растения [редактиране]
През кредата се появяват покритосеменните растения, цветята, което води до разнообразие сред насекомите.
Животни [редактиране]
Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горната креда започва бързо упадъкът им, в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Динозаврите достигат 5-6 метра височина и до 20 метра дължина - ихтиозаври, птеродактили, плезиозаври и мезозаври. Птеродактилите заемат почти цялата ниша на летящите хищници, въпреки че вече са се появили истински птици. Много разпростронени са морските безгръбначни - мидите, охлювите, морските таралежи.[9] Появяват се насекомите, големите фораминифери, костните риби и др.[10] Краят на периода се характеризира с измирането на динозаврите.
Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.
-
Гигантски птеродактил
-
Pachycephalosaurus
Пахицефалозаврид -
Baryonyx
Барионикс -
Tarbosaurus
Тарбозавр -
Tyrannosaurus
Тиранозавър -
Titanosaur
Титанозавър -
Carnotaurus
Карнотавър -
Spinosaurus
Спинозавър -
Velociraptor
Велоцираптор -
Deinonychus
Дейнонихус -
Oviraptor
Овираптор
Измиране [редактиране]
В края на периода Креда става най-известното масово измиране на животински и растителни видове. Сред тях са амонитите, белемнитите, динозаврите и голосеменните. Измират 30-50 % от видовете.
До ден днешен причините за тази катастрофа не са известни. Съществуват няколко теории:
- Астероид - добива популярност напоследък, според нея Земята се сблъсква с астероид, последвано от "астероидна зима". На Земята наистина съществува кратер, който свидетелства за сблъсък с астероид с диаметър 10 км преди около 65 милиона години. Но тази теория не може да обясни защо други видове оцеляват. Освен това много видове започват да измират преди това.
- Засилена вулканична дейност и промяна на климата - Поради засилване на геоложката активност (разместване на континентите) множество вулкани изригват и се увеличава количеството на метана в атмосферата. По принцип този парников газ е заключен чрез съединенията му с водата на дъното на океаните или в ледниците, но засилената вулканичва активност го освобождава. Метанът има много по-силно парниково явление спрямо често обсъждания въглероден оксид, което би могло да предизвика постепенна, но съществена промяна на климата и бавно измиране на по-трудно приспособимите видове.
- Разделянето на континентите
- Смяна на полюсите чрез изчезване на магнитното поле на земята (Учени считат, че това е периодично явление, случващо се през около 9 млн. години)
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
- ↑ Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
- ↑ Image:All palaeotemps.png
- ↑ Glossary of Geology. 3rd ed.. Washington, D.C., American Geological Institute, 1972. с. p. 165.
- ↑ The Berrasian Age
- ↑ Ibid.
- ↑ "Warmer than a Hot Tub: Atlantic Ocean Temperatures Much Higher in the Past" PhysOrg.com. Retrieved 12/3/06.
- ↑ Skinner, Brian J., and Stephen C. Porter. The Dynamic Earth: An Introduction to Physical Geology. 3rd ed. New York: John Wiley & Sons, Inc., 1995. ISBN 0-471-59549-7. p. 557
- ↑ Димитрова, Наталия (1974), "Долна креда, Охлюви и миди (Gastropoda и Bivalvia)", in Цанков, Васил, Фосилите на България, ІV б, София: Българска академия на науките
- ↑ Цанков, Васил; Памукчиев, Ангел; Чешмеджиева, Виолета; Мотекова, Нонка (1981), "Горна креда (Големи фораминифери, Anthozoa, Gastropoda и Bivalvia)", in Цанков, Васил, Фосилите на България, V, София: Българска академия на науките