Креда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Креда
преди 145.5–65.5 милиона години
Blakey 90moll.jpg
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 30 Vol %[1]
(150 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 1700 ppm[2]
(6 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 18 °C[3]
(4 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    
Тази статия е за геоложкия период. За минерала вижте креда.

Кредата (от латински creda означаващо креда, тебешир) [4] е третият и последен период от мезозойската ера. С дължината си от около 70 млн. г. тя е най-дългият период от мезозоя.

Геохроноложка скала[редактиране | edit source]

Геохроноложки поделения (единици за време):
(В скоби са дадени стратиграфските поделения (единици за скали))

Период (система) Eпоха (отдел) Надетаж Век (етаж) Млн. години назад
Креда Горна креда Сенонски Мастрихтски 70,6 ± 0,6 – 65,5 ± 0,3
Кампански 83,5 ± 0,7 – 70,6 ± 0,6
Сантонски 85,8 ± 0,7 – 83,5 ± 0,7
Кониаски 89,3 ± 1,0 – 85,8 ± 0,7
Туронски 93,5 ± 0,8 – 89,3 ± 1,0
Ценомански 99,6 ± 0,9 – 93,5 ± 0,8
Долна креда Албски 112,0 ± 1,0 – 99,6 ± 0,9
Аптски 125,0 ± 1,0 – 112,0 ± 1,0
Неокомски Баремски 130,0 ± 1,5 – 125,0 ± 1,0
Хотривски 136,4 ± 2,0 – 130,0 ± 1,5
Валанжински 140,2 ± 3,0 – 136,4 ± 2,0
Бериаски 145,5 ± 4,0 – 140,2 ± 3,0

Климат[редактиране | edit source]

В началото на периода се забелязва охлаждане, което всъщност започва още през юра. На по-високите места снеговалежите са често явление.[5]. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода.[6]. Една от причините за това е засилената вулканична дейност и увеличението на концентрацията на въглероден двуокис. Нивото на океаните се повдига, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.[7][8]

Геология[редактиране | edit source]

В течение на креда се разделят континентите и става разместване на отделните плочи. Южна Америка и Африка се отделят една от друга, а Атлантическият океан се разширява. Африка, Индия и Австралия започват да се отдалечават, а на юг от екватора се появяват огромни острови.

Растения[редактиране | edit source]

През кредата се появяват покритосеменните растения, цветята, което води до разнообразие сред насекомите.

Животни[редактиране | edit source]

Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горната креда започва бързо упадъкът им, в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Динозаврите достигат 5-6 метра височина и до 20 метра дължина - ихтиозаври, птеродактили, плезиозаври и мезозаври. Птеродактилите заемат почти цялата ниша на летящите хищници, въпреки че вече са се появили истински птици. Много разпростронени са морските безгръбначни - мидите, охлювите, морските таралежи.[9] Появяват се насекомите, големите фораминифери, костните риби и др.[10] Краят на периода се характеризира с измирането на динозаврите.

Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.

Измиране[редактиране | edit source]

В края на периода Креда става най-известното масово измиране на животински и растителни видове. Сред тях са амонитите, белемнитите, динозаврите и голосеменните. Измират 30-50 % от видовете.

До ден днешен причините за тази катастрофа не са известни. Съществуват няколко теории:

  • Астероид - добива популярност напоследък, според нея Земята се сблъсква с астероид, последвано от "астероидна зима". На Земята наистина съществува кратер, който свидетелства за сблъсък с астероид с диаметър 10 км преди около 65 милиона години. Но тази теория не може да обясни защо други видове оцеляват. Освен това много видове започват да измират преди това.
  • Засилена вулканична дейност и промяна на климата - Поради засилване на геоложката активност (разместване на континентите) множество вулкани изригват и се увеличава количеството на метана в атмосферата. По принцип този парников газ е заключен чрез съединенията му с водата на дъното на океаните или в ледниците, но засилената вулканичва активност го освобождава. Метанът има много по-силно парниково явление спрямо често обсъждания въглероден оксид, което би могло да предизвика постепенна, но съществена промяна на климата и бавно измиране на по-трудно приспособимите видове.
  • Разделянето на континентите
  • Смяна на полюсите чрез изчезване на магнитното поле на земята (Учени считат, че това е периодично явление, случващо се през около 9 млн. години)

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png
  4. Glossary of Geology. 3rd ed.. Washington, D.C., American Geological Institute, 1972. с. p. 165.
  5. The Berrasian Age
  6. Ibid.
  7. "Warmer than a Hot Tub: Atlantic Ocean Temperatures Much Higher in the Past" PhysOrg.com. Retrieved 12/3/06.
  8. Skinner, Brian J., and Stephen C. Porter. The Dynamic Earth: An Introduction to Physical Geology. 3rd ed. New York: John Wiley & Sons, Inc., 1995. ISBN 0-471-59549-7. p. 557
  9. Димитрова, Наталия (1974), "Долна креда, Охлюви и миди (Gastropoda и Bivalvia)", in Цанков, Васил, „Фосилите на България“, ІV б, София: Българска академия на науките 
  10. Цанков, Васил; Памукчиев, Ангел; Чешмеджиева, Виолета; Мотекова, Нонка (1981), "Горна креда (Големи фораминифери, Anthozoa, Gastropoda и Bivalvia)", in Цанков, Васил, „Фосилите на България“, V, София: Българска академия на науките