Креда

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за геоложкия период. За минерала вижте креда.

Кредата (от латински creta означаващо креда, тебешир) ^[1] е третият и последен период от мезозойската ера. С дължината си от около 70 млн. г. тя е най-дългият период от мезозоя.

Съдържание 1 Хронология 2 Климат 3 Геология 4 Растения 5 Животни 6 Измиране 7 Вижте също 8 Източници

[редактиране] Хронология

Разделя се на две серии, всяка от по шест етажа:

• долна креда
  • бериас (145,5 ± 4,0 – 140,2 ± 3,0 млн.г.)
  • валанжин (140,2 ± 3,0 – 136,4 ± 2,0 млн.г.)
  • хотрив (136,4 ± 2,0 – 130,0 ± 1,5 млн.г.)
  • барем (130,0 ± 1,5 – 125,0 ± 1,0 млн.г.)
  • апт (125,0 ± 1,0 – 112,0 ± 1,0 млн.г.)
  • алб (112,0 ± 1,0 – 99,6 ± 0,9 млн.г.)
• горна креда
  • ценоман (99,6 ± 0,9 – 93,5 ± 0,8 млн.г.)
  • турон (93,5 ± 0,8 – 89,3 ± 1,0 млн.г.)
  • кониас (89,3 ± 1,0 – 85,8 ± 0,7 млн.г.)
  • сантон (85,8 ± 0,7 – 83,5 ± 0,7 млн.г.)
  • кампан (83,5 ± 0,7 – 70,6 ± 0,6 млн.г.)
  • мастрихт (70,6 ± 0,6 – 65,5 ± 0,3 млн.г.)

[редактиране] Климат

В началото на периода се забелязва охлаждане, което всъщност започва още през юра. На по-високите места снеговалежите са често явление.^[2]. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода.^[3]. Една от причините за това е засилената вулканична дейност и увеличението на концентрацията на въглероден двуокис. Нивото на океаните се повдига, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.^[4][5]

[редактиране] Геология

В течение на креда се разделят континентите и става разместване на отделните плочи. Южна Америка и Африка се отделят една от друга, а Атлантическият океан се разширява. Африка, Индия и Австралия започват да се отдалечават, а на юг от екватора се появяват огромни острови.

[редактиране] Растения

През кредата се появяват покритосеменните растения, цветята, което води до разнообразие сред насекомите.

[редактиране] Животни

Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги, но през горната креда започва бързо упадъкът им, в края на периода амонитите и белемнитите изчезват. Динозаврите достигат 5-6 метра височина и до 20 метра дължина - ихтиозаври, птеродактили, плезиозаври и мезозаври. Много разпростронени са морските безгръбначни - мидите, охлювите, морските таралежи. Появяват се насекомите, големите фораминифери, костните риби и др. Краят на периода се характеризира с измирането на динозаврите.

Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.

[редактиране] Измиране

Основна статия: Масово измиране Креда - Терциер

В края на кредитния период става най-известното масово измиране на животински и растителни видове. Сред тях са амонитите, белемнитите, динозаврите и голосеменните. Измират 30-50 % от видовете.

До ден днешен причините за тази катастрофа не са известни. Съществуват няколко теории:

• Астероид - добива популярност напоследък, според нея Земята се сблъсква с астероид, последвано от "астероидна зима". На Земята наистина съществува кратер, който свидетелства за сблъсък с астероид с диаметър 10 км преди около 65 милиона години. Но тази теория не може да обясни защо други видове оцеляват. Освен това много видове започват да измират преди това.
• Засилена вулканична дейност и промяна на климата - предизвикали постепенна промяна и бавно измиране
• Разделянето на континентите

[редактиране] Вижте също

• Масово измиране

[редактиране] Източници

1. ↑ (1972) „Glossary of Geology“, 3rd ed., Washington, D.C.: American Geological Institute, стр. p. 165.
2. ↑ The Berrasian Age
3. ↑ Ibid.
4. ↑ "Warmer than a Hot Tub: Atlantic Ocean Temperatures Much Higher in the Past" PhysOrg.com. Retrieved 12/3/06.
5. ↑ Skinner, Brian J., and Stephen C. Porter. The Dynamic Earth: An Introduction to Physical Geology. 3rd ed. New York: John Wiley & Sons, Inc., 1995. ISBN 0-471-59549-7. p. 557