Мезоархай
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,0 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251,0 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299,0 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416,0 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542,0 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
3 800 | ||
| Хадей |
4 700 | ||
Мезоархай е геоложка ера в рамките на еона архай. Обхваща периода от време от преди 3,2 милиарда години (краят на палеоархай) до преди 2,8 милиарда години (началото на неоархай).[1][2] Датирането е чисто хронологическо, а не стратиграфическо. Появяват се първите строматолити. В Южна Африка и Онтарио, Канада са открити фосили на цианобактерии от този период.[3][4][5]
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Lernort Geologie, S. 2 auf der Internetseite des Bayerischen Staatsministeriums für Umwelt und Gesundheit, www.stmug.bayern.de
- ↑ Thomas R. Becker: Die Messung der Erdzeit - ein historisch-metholdischer Überblick in: Ewige Augenblicke: Eine interdisziplinäre Annäherung an das Phänomen Zeit, herausgegeben von Veronika Jüttemann, Waxmann Verlag, ISBN 978-3-8309-2011-3, S. 57 Online
- ↑ Stromatolithe in der Frühzeit der Erdgeschichte in: Fakultät für Geowissenschaften und Geographie der Universität Göttingen
- ↑ Robert E. Kopp, Joseph L. Kirschvink, Isaac A. Hilburn, and Cody Z. Nash. The Paleoproterozoic snowball Earth: A climate disaster triggered by the evolution of oxygenic photosynthesis. // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 102 (32). 2005. DOI:10.1073/pnas.0504878102. с. 11131–6.
- ↑ Roland Walter: Erdgeschichte: die Entstehung der Kontinente und Ozeane. de Gruyter, Berlin 2003, ISBN 978-3110176971, S. 51 Online
