Юра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Юра
преди 199.6–145.5 милиона години
Blakey 150moll.jpg
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 26 Vol %[1]
(130 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 1950 ppm[2]
(7 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 16.5 °C[3]
(3 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за геоложкия период. За други значения вижте Юра (пояснение).

Юра е вторият период от ерата на динозаврите (мезозойската ера). Започва преди около 200 милиона години и завършва преди около 145,5 млн. г. Разделя се на три епохи — ранна, средна и късна юра, които от своя страна се поделят на векове.

Епохи и векове[редактиране | edit source]

  • Долна юра - Хетанж, Синемур, Плийнсбах, Тоарс
  • Средна юра - Аален, Байос, Бат, Калов
  • Късна юра - Оксфорд, Кимеридж, Титон

Климат и растителност[редактиране | edit source]

Фосили (останки от живи организми)

Преди около 190-145 милиона години Пангея започва да се разпада на отделни континенти. Климатът се запазва топъл и влажен и едва в края има известно засушаване в областта на екватора. Големи територии са покрити с гъсти гори, съставени от кипарис, хвойна и бор. Периодът се характеризира също така с изобилие на големи папрати и голосеменни растения.

Животни[редактиране | edit source]

Динозаври

Едно от изкопаемите съчетава признаци на птица и влечуго. Това е археоптерикс, първоптица. Скелетът му е намерен в Германия две години след като Чарлз Дарвин публикува "Произход на видовете" и става аргумент в полза на теорията на еволюцията. В юрския период земята обитават млекопитаещи, но те едва се забелязват на фона на динозаврите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png

Външни препратки[редактиране | edit source]