Континент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за частта от сушата. За българския вестник вижте Континент (вестник).

Континентите са оцветени в следните цветове:
  Северна и Южна Америка  Европа  Африка  Азия  Австралия  Антарктида

Континент (от латински continere, „задържам заедно“) е огромна по площ земна маса, изцяло или почти изцяло заобиколена от водни басейни (морета, океани). Друго използвано име е Материк (от руски). На Земята има седем континента (подредени от най-големия до най-малкия): Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа, Австралия.[1]

Интересен е фактът, че имената на шест от тези континенти започват с буквата А.

Тектоника на плочите е геоложки процес и изучаване на движението, сблъскването и отдалечаването на континентите един от друг, известно още като континентален дрейф.

Терминът „Континентът“ понякога е отнасян за континентална Европа, без да бъдат включвани британските острови.[2]

Континентални модели[редактиране | edit source]

Различните страни в света оценяват броя на континентите по различен начин.

Брой на континентите според различните традиции
Continents vide couleurs.png
С цветове са отделени частите на сушата, описвани като континенти в различните култури
4 континента[3]
Афроевразия
Америка
Антарктида
Австралия
5 континента
[4][5]
Африка
Евразия
Америка
Антарктида
Австралия
6 континента[6]
Африка
Европа
Азия
Америка
Антарктида
Австралия
6 континента
[7]
Африка
Евразия
Северна Америка
Южна Америка
Антарктида
Австралия
7 континента
[1][8][9][10][11][12]
Африка
Европа
Азия
Северна Америка
Южна Америка
Антарктида
Австралия
  • Моделът на седем континента е популярен в Китай, Индия, отчасти в Западна Европа и в англоговорящите страни.
  • Моделът със шест континента с обединена Америка е популярен в испаноговорящите страни[13] и части от Източна Европа, включително Гърция с нейния петконтинетален модел (петте населени континента)[6].

Тъй като част от континентите нямат естествена граница, се използват и други класификации. Например Суецкият канал смятан за граница на Африка и Азия е изкуствено прокопан чак през 1869 г, а Панамският канал смятан за граница на Северна и Южна Америка е изкуствено прокопан чак през 1914 г. Алтернативните определения за континенти включват:

  • Европа и Азия се смятат за един континент с име Евразия.
  • Африка се смята за един континент заедно с Евразия, обикновено трите заедно се наричат „Стар свят“.
  • Северна и Южна Америка се смятат за единен континент Америка или „Нов свят“.

В символиката на Олимпийското движение, единственият континент без постоянно население, Антарктида се изпуска, и Америка се приема за един континент. Затова кръговете символизиращи континентите в емблемата му са 5.

Евразия[редактиране | edit source]

Евразия

Евра́зия е най-големия материк на Земята, и единствения, разположен на четири океана: на юг — Индийския, на север — Северния ледовит, на запад — Атлантическия и на изток — Тихия океан. Континентът се намира в Северното полукълбо между 9° з. д. и 169° з. д., като само малка част от островите на Евразия са разположени в Южното полукълбо. Голяма част от континентална Евразия е в Източното полукълбо, и само най-крайните западна и източна част на материка се намират в Западното. Евразия се простира от запада на изток на 10,5 хил. km, от север на юг — на 5,3 хил. km, има площ от 53,6 млн. km². Това е над 1/3 от площта на цялата суша на планетата. Площта на островите е приблизително 2,75 млн. km².

Състои се от две части на света: Европа и Азия. Линията на границата помежду им най-често се посочва по източните склонове на Уралските планини, река Урал, река Емба, северозападното крайбрежие на Каспийско море, река Кума, Кумо-Маничката падина, река Манич, източното и после южното крайбрежие на Черно море, пролива Босфор, Мраморно море, пролива Дарданели, Егейско и Средиземно море, Гибралтарския пролив. Това разделение е исторически наложено. В природно отношение рязка граница между Европа и Азия няма. Континентът е обединен от непрекъсната суша, тектонична консолидираност към настоящия момент и еднаквите многобройни климатични процеси.

Северна Америка[редактиране | edit source]

Северна Америка

Се́верна Аме́рика (на английски: North America, на френски: Amérique du Nord, на испански: América del Norte, Norteamérica, на нахуатъл: Ixachitlān Mictlāmpa) е един от континентите на планетата Земя, разположени в северната част на Западното полукълбо. Северна Америка е обградена от Тихия океан с Берингово море, заливите Аляска и Калифорнийски на запад, от изток — от Атлантическия океан (с морeтата Лабрадор, Карибско, заливите Свети Лаврентий и Мексикански), от север — от Северния ледовит океан (с морeтата Бофорт, Бафин, Гренландския и Хъдсъновия заливи. От запад континентът е отделен от Евразия от Беринговия пролив. На юг границата между Северна и Южна Америка преминава през Панамския провлак.

В състава на Северна Америка се включват многоблойни големи острова: Гренландия, Канадски арктически архипелаг, Алеутски острови, остров Ванкувър, архипелаг Александър и други. Площта на Северна Америка заедно с островите е 24,25 млн. km², а без островите — 20,36 млн. km².

Южна Америка[редактиране | edit source]

Южна Америка
.

Ю́жна Аме́рика (на испански: América del Sur, Sudamérica, Suramérica, на португалски: América do Sul, на английски: South America, на нидерландски: Zuid-Amerika, на френски: Amérique du Sud, Шаблон:Lang-gn, на кечуа: Urin Awya Yala, Urin Amerika) е южен континент в Америка, разположен основно в Западното и [[Южното полукълба на планетата Земя, като малка част от континента се намира и в Северното. На запад граничи с Тихия океан, на изток — с Атлантическия, на север се свързва със Северна Америка, като границата преминава по Панамския провлак и Карибско море.

В състава на Южна Америка влизат различни острови, по-голямата част от които принадлежи на страни от континента. Карибските територии се отнасят към Северна Америка. Страните от Южна Америка, които граничат с Карибско море — Колумбия, Венецуела, Гайана, Суринам и Френска Гвиана, са известни като Карибска Южна Америка.

Най-важните речни системи в Южна Америка са Амазонка , Ориноко и Парана, чиито общ басейн е 7 000 000 km² ([цялата площ на Южна Америка е 17 800 000 km²). По-голямата част от езерата на континента се намират в Андите — тук е най-високото в света плавателно езеро — Титикака, на границата между Боливия и Перу. Най-голямото по площ е Маракайбо във Венецуела — то също така е и едно от най-старите на планетата.

В Южна Америка се намира най-високия водопад в света — Анхел. На материка е и най-мощния сред всички водопади — Игуасу.

Африка[редактиране | edit source]

Африка

А́фрика е втория по площта материк след Евразия. Граничи със Средиземно море на север, Червено море — на североизток, Атлантическия океан на запад и Индийския океан — на изток и юг.

Африканският континент е пресечен от екватора и има няколко климатични зони; това е единствения континент, простиращ се от северния субтропичен климатичен пояс до южния субтропичен.

Австралия[редактиране | edit source]

Австралия

Австра́лия (от на латински: austrālis — „южен“) е континент, разположен в Източното и Южното полукълба на Земята. Цялата територия на материка е основната част на държавата Австралийски съюз. Материкът влиза в частта на света, наречена Австралия и Океания. Северното и източното крайбрежия на Австралия граничат със следните морета на Тихия океан: Арафурско, Коралово, Тасманово и Тиморско; западното и южното — с Индийския океан. Близо до Австралия са разположени големите острови Нова Гвинея и Тасмания. Покрай североизточното крайбрежие на Австралия, на над 2 000 km дължина, се простира най-големия в света коралов рифГолемият бариерен риф.[14]

Антарктида[редактиране | edit source]

Антарктида

Антаркти́да (на гръцки: ἀνταρκτικός — противоположност на Арктида) е континент, разположен на самия юг на Земята, като центъра на континента примерно съвпада с южния географски полюс. Антарктида граничи с Южния океан. Антарктидоа се нарича и частта на света, състояща се от материка Антарктида и прилежащите му острови.

Товй е най-високият материк — неговата средна височина е 2 040 m. На континента се намират около 85 % от ледниците на планетата. Постоянно население на Антарктида няма, но има над 40 научни станции, принадлежащи на различни държави и предназначени за изследване и детайлно изучаване на особеностите на континента.

Антарктида почти напълно е покрита с ледена покривка, чиято средна дебелина превишава 2 500 m. Съществува и голямо количество езера под леда (над 140), най-голямото от които е открито от руски учени през 1990-те години — езерото Восток.

Разделяне на континентите[редактиране | edit source]

Идеалният критерий, според който всеки континент представлява огромна част от сушата оградена с море обикновено се пренебрегва в полза на по-произволни исторически конвенции. От седемте континента най-отчетливи по този признак са само Антарктида и Австралия.

Няколко континента не са определени като абсолютно отделни части, а като „повече или по-малко отделни маси на Земята“ [15]. Азия и Африка са свързани със Суецкия провлак, а Северна и Южна Америка от Панамския провлак. И двата географски обекта са много тесни, в сравнение с по-голямата част от заобикалящата ги земна повърхност, и двата обекта са прорязани от изкуствени канали (Суецки и Панамски канал), които ефективно обособяват границите на съседните континенти.

Разделението на сушата на Евразия в континентите Азия и Европа представлява аномалия. Причината е, че няма море, което да ги разделя. Алтернативният поглед, че Евразия е един континент, води след себе си до твърдението, че на планетата има шест континента. Това мнение се поддържа от някои географи и е удобно за Русия (която се простира на двата континента), страните от Източна Европа и Япония. Разделянето на Евразия на Европа и Азия се възприема от някои като остатък от евроцентризъм - От физическо, културно и историческо разнообразие, Китай и Индия са сравними с цяла днешна Европа, а не на една европейска държава. От друга страна например Франция може да се приравни към един средноголям индийски щат. Въпреки това поради исторически и културни причини Европа днес се разглежда като отделен континент.

Северна и Южна Америка днес се разглеждат като отделни континенти. Въпреки това в миналото те са разглеждани като един континент, известен с името Америка. В страните от Латинска Америка, Испания и Португалия континентите и днес се разглеждат като един. Според други Европа, Азия и Африка могат да бъдат разглеждани като един общ континент с името Афро-Евразия. В този случай континентите могат да се редуцират до четири — Афра-Евразия, Америка, Антарктида и Австралия.

Вследствие на отдръпване на океаните през ледниковите епохи голяма част от морското дъно се оказва над нивото на океана. Така се образуват сухоземни мостове между по-големи земни масиви. Така през последната ледена епоха Австралия и Нова Гвинея са били суша обединена в общ континент наречен Сахул. Подобно на тях и днешна Северна Америка и била свързана с Азия посредством сухоземен път намиращ се днес под Беринговия проток. Територията на днешния остров Британия е бил част от огромната суша наречена условно Афро-Евразия-Америка. Освен този суперконтинент през последната ледена епоха са съществували още два, далеч по-малки — Антарктика и Австралия-Нова Гвинея (Сахул).

Продължения на континентите[редактиране | edit source]

В тесния смисъл на определението континента представлява непрекъсната суша с обособена брегова линия. Така терминът континентална Европа изключва островите Британия, Ирландия и Исландия, а континентална Австралия изключва Тасмания и Нова Гвинея. По аналогия терминът за континентални САЩ се отнася за 48 щата намиращи се в Централна Северна Америка макар, че Аляска е част от континента Северна Америка и е отделена единствено от Канада. Щат Хавай е единствения, който е отделен от основния континент.

От гледна точка на геологията или физическата география границите на континентите могат да се разширяват извън пределите на същинската суша и да включват плитки участъци в прилежащите морета и океани, наречени континентален шелф,[16] а също и островите разположени в близост (континентална острови). Причината за това е, че те са структурната част на континента.[17] В този смисъл островите Британия и Ирландия са част на Европа, а Австралия и Нова Гвинея заедно формират един континент (понякога наричан Сахул или Австралия-Нова Гвинея).

В културно отношение един континент може да излиза извън границите на континенталния шелф и да включва океанските острови и континентални фрагменти. По този начин Исландия се счита за част от Европа, а Мадагаскар — за част на Африка. Така и Австралия може да бъде обединена със съседните острови в Тихия океан в един континент, наречен Океания. Въпреки географската си принадлежност към Африка, от културна и исторически гледни точки Малта се смята за част от Европа.

Това позволява цялата повърхност на Земята да бъде разделена на квази-континенти.[18]

Субконтиненти[редактиране | edit source]

Територията на Индия някога е представлявала самостоятелен континент, който се сблъскал с Азия, като под натиска им са се образували Хималаите. Индийската континентална плоча продължава да се движи на север и заради това често се нарича субконтинент. По слаба аналогия, с термина субконтинент се наричат и други големи полуострови, например Арабия. Тук обаче разграничението е не толкова географско, колкото културно-историческо, какъвто е случаят и с разграничаването на Европа и Азия.

Исторически континенти[редактиране | edit source]

Кенорланд[редактиране | edit source]

Кенорланд е хипотетичен суперконтинент, съществувал по мнението на геофизиците в неоархая (преди около 2,75 млрд. години).[19] Название происходит от кеноранской фазы складчатости. Палеомагнитни изследвания показват, че Кенорланд се е намирал в малките географски ширини.

Нуна[редактиране | edit source]

Нуна (Колумбия, Хъдсънланд) — суперконтинент, съществувал в периода от преди 1,8 до 1,5 млрд. години (максималната граница е 1,8 млрд.[19]). Предположение за неговото съществуване изказват Дж. Роджърс и М. Сантош през 2002 г.[20] Времето на съществуване на Нуна се отнася към палеопротерозойската ера,[21], което го прави предположително най-стария суперконтинент. Той се състои от плато — предшественик на древните платформи, влизащи в състава на ранните континенти Лаврентия, Феносарматия, Украински щит, Амазония, Австралия и, много възможно, Сибир, Сино-Корейската и Калахарската платформи. Съществуването на континента Колумбия е основано на геологически[21][22] и палеомагнитни данни.[23][24]

Родиния[редактиране | edit source]

Роди́ния (от пуското „Родина“[25] или от „раждане“[26]) е суперконтинент, който вероятно съществува през протерозояеон от докамбрия. Възниква около преди 1,1 милиарда години и се разпада преди около 750 милиона години. По това време Земята се състои от една огромна част суша и един гигантски океан, известен под името Мировия, също от руски език. Родиния често се счита за най-стария известен суперконтинент, макар че позицията и очертанията му все още са предмет на спор. След разпадането на Родиния, континентите успяват още един път да се обединят в суперконтинент.

Евроамерика[редактиране | edit source]

Евроамерика (Лаврусия)палеозойски суперконтинент, образуван в резултат на сблъсъка на североамериканския древен континент Лаврентия) и източноевропейския древен континент Балтика, по време на Каледонската орогенеза. Известен е и с названията Каледония, Древният червен континент, Континента на стария червен пясъчник. През пермския период се съединява с Пангея и става негова съставна част. След разпадането на Пангея става част от Лавразия. Разпада се през палеогена.

Гондвана[редактиране | edit source]

Изчезнали континенти

Гондва́на в палеогеографията е древен суперконтинент, възникнал преди около 750—530 млн. години, дълго време намиращ се около Южния полюс. Включва в себе си на практика цялата суша, в наше время разположена в южното полукълбо (Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия), както и тектоничните плочи Индустан и Арабия. По-късно се премества в северното полукълбо и става част от Евразия. През ранния палеозой Гондвана постепенно се изрества на север и преди около 360 милиона години се съединява със североамериканско-скандинавския материк в гигантския протоконтинент Пангея.

Пангея[редактиране | edit source]

Пангея, обграден от Панталаса

Панге́я (на старогръцки: Πανγαῖαцялата земя) — име, дадено от Алфред Вегенер на протоконтинента, възникнал в епохата на палеозоя. Гигантският океан, обкръжаващ Пангея (от силурския период на палеозоя до ранния мезозой включително), получава името Панталаса (на старогръцки: παν- „цяло-“ и θάλασσα „море“). Пангея е образувана през пермския период, и се разпада в края на триас (преди около 200—210 милиона години) на два континента: северен континент — Лавразия и южен континент — Гондвана. В процеса на формиране на Пангея от по-стари континенти, на местата на техните сблъсъци възникват планински системи, някои от които съществуват и до наше време, например Урал или Апалачи. Тези ранни планини са доста по-стари от относително младите системи на (Алпите в Европа, Кордилерите в Северна Америка, Андите в Южна Америка или Хималаите в Азия. Поради действащата милиони години ерозия, Урал и Апалачите са ерозирали ниски планини.

Казахстания[редактиране | edit source]

Казахста́ния — среднопалеозойски континент, който се е намирал между Лаврусия и Сибирската платформа. Простирал се е от Тургайската долина и Туранската низина до пустинята Гоби и Такла-Макан.

Лавразия[редактиране | edit source]

Лавра́зия е суперконтинент, съществувал като северната част от разпадането на протоконтинента Пангея (южната е Гондвана) в епохата на късния мезозой. Обединява голяма част от тези територии, които днес съставят съществуващите континент на северното полукълбо — Евразия и Северна Америка, на свой ред отделили се един от друг преди около 135-200 милиона години.[27]

Пангея Ултима[редактиране | edit source]

Предполага се, че в бъдеще време континентите още един път ще се съберат в суперконтинент, на който учените са дали названието Пангея Ултима.

Население и територия[редактиране | edit source]

Сравнение на територията и населението на седемте континента.


Континент Територия (км2) Население
2002
Процент от
цялото население
Африка-Евразия 84,360,000 5,400,000,000 86%
Евразия 53,990,000 4,510,000,000 72%
Азия 43,810,000 3,800,000,000 60%
Америка 42,330,000 886,000,000 14%
Африка 30,370,000 890,000,000 14%
Северна Америка 24,490,000 515,000,000 8%
Южна Америка 17,840,000 371,000,000 6%
Антарктида 13,720,000 1,000 0.00002%
Европа 10,180,000 710,000,000 11%
Океания 9,010,000 33,552,994 0.6%
Австралия-Нова Гвинея 8,500,000 30,000,000 0.5%
Австралия 7,600,000 21,000,000 0.3%

Общата територия на всички континенти е 148 647 000 km², или около 29.1% от земната повърхност.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Continents: What is a Continent?. // National Geographic. Посетен на 2010-08-01. "Most people recognize seven continents—Asia, Africa, North America, South America, Antarctica, Europe and Australasia, from largest to smallest—although sometimes Europe and Asia are considered a single continent, Eurasia."
  2. Encarta World English Dictionary. // Bloomsbury Publishing Plc., 2007. Архив на оригинала от 2009-10-31. Посетен на 2010-08-01.
  3. 'continents' - Encyclopedia of World Geography, Volume 1. // And since Africa and Asia are connected at the Suez Peninsula, Europe, Africa, and Asia are sometimes combined as Afro-Eurasia or Eurafrasia.
  4. Océano Uno, Diccionario Enciclopédico y Atlas Mundial, «Continente», page 392, 1730. ISBN 84-494-0188-7
  5. Los Cinco Continentes (The Five Continents), Planeta-De Agostini Editions, 1997. ISBN 84-395-6054-0
  6. а б [1] official Greek Paedagogical Institute 6th grade Geography textbook, 5+1 continents combined-America model, Pankosmios Enyklopaidikos Atlas, CIL Hellas Publications, ISBN 84-407-0470-4, page 30, 5+1 combined-America continents model, Neos Eikonographemenos Geographikos Atlas, Siola-Alexiou, 6 continents combined-America model, Lexico tes Hellenikes Glossas, Papyros Publications, ISBN 978-960-6715-47-1, lemma continent(epeiros), 5 continents model, [2] Lexico Triantaphyllide online dictionary , Greek Language Center (Kentro Hellenikes Glossas), lemma continent(epeiros), 6 continents combined-America model, Lexico tes Neas Hellenikes Glossas, G.Babiniotes, Kentro Lexikologias(Legicology Center) LTD Publications , ISBN 960-86190-1-7, lemma continent(epeiros), 6 continents combined-America model.Note and clarification on the above: the sometimes used in Greece 5 and 5+1 continents models mentioned above are equivalent to the 6 (inhabited) continents combined-America model excluding/including (separately mentioning) the uninhabited and once lesser-known or unknown Antarctica (just like the Olympic Circles-Logo); they don’t refer to some other 5 or other number continent modeling scheme.
  7. «Continent». The Columbia Encyclopedia. 2001. New York: Columbia University Press — Bartleby.
  8. The World — Continents, Atlas of Canada
  9. «Continent». Encyclopædia Britannica. 2006. Chicago: Encyclopædia Britannica, Inc.
  10. The New Oxford Dictionary of English. 2001. New York: Oxford University Press.
  11. «Continent». MSN Encarta Online Encyclopedia 2006.. Archived 2009-10-31.
  12. «Continent». McArthur, Tom, ed. 1992. The Oxford Companion to the English Language. New York: Oxford University Press; p. 260.
  13. {{{title}}}.
  14. UNEP World Conservation Monitoring Centre. Protected Areas and World Heritage — Great Barrier Reef World Heritage Area. // Department of the Environment and Heritage, 1980. Посетен на 31-03-2008.
  15. Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. с. 35.
  16. "continent [2, n] 6" (1996) Webster's Third New International Dictionary, Unabridged. ProQuest Information and Learning. "a large segment of the earth's outer shell including a terrestrial continent and the adjacent continental shelf"
  17. Monkhouse, F. J. и др. A Dictionary of the Natural Environment. London, Edward Arnold, 1978. с. 67–68. structurally it includes shallowly submerged adjacent areas (continental shelf) and neighbouring islands
  18. Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. ISBN 0-520-20742-4, ISBN 0-520-20743-2. с. 40. The joining of Australia with various Pacific islands to form the quasi continent of Oceania ...
  19. а б Н. В. Лубнина: «Восточно-европейский кратон от неоархея до палеозоя по палеомагнитным данным»
  20. Rogers, J.J.W. and Santosh, M., 2002, Configuration of Columbia, a Mesoproterozoic supercontinent. Gondwana Research, v. 5, pp. 5-22
  21. а б Zhao, Guochun и др. Review of global 2.1–1.8 Ga orogens: implications for a pre-Rodinia supercontinent. // Earth-Science Reviews 59. 2002. с. 125–162.
  22. Zhao, Guochun и др. A Paleo-Mesoproterozoic supercontinent: assembly, growth and breakup. // Earth-Science Reviews 67. 2004. с. 91–123.
  23. Pesonen, Lauri J. и др. Paleomagnetic Configuration of Continents During the Proterozoic. // {{{journal}}}. November 2004.
  24. Bispo-Santos, Franklin и др. Columbia revisited: Paleomagnetic results from the 1790 Ma colider volcanics (SW Amazonian Craton, Brazil) Precambrian Research, v. 164, p. 40-49-162. // {{{journal}}}. June 2008.
  25. Статья о Родинии на портале образовательных ресурсов
  26. Li, Z. X.; Bogdanova, S. V.; Collins, A. S.; Davidson, A.; B. De Waele, R. E. Ernst, I. C. W. Fitzsimons, R. A. Fuck, D. P. Gladkochub, J. Jacobs, K. E. Karlstrom, S. Lul, L.M. Natapov, V. Pease, S. A. Pisarevsky, K. Thrane and V. Vernikovsky (2008). «Assembly, configuration, and break-up history of Rodinia: A synthesis». Precambrian Research 160: 179—210
  27. Houseman, Greg. Dispersal of Gondwanaland. // University of Leeds. Архив на оригинала от 2012-02-04. Посетен на 21 Oct 2008.

Вижте също[редактиране | edit source]