Континент
Тази статия е за частта от сушата. За българския вестник вижте Континент (вестник).
Континент (от латински continere, „задържам заедно“) е огромна по площ земна маса, изцяло или почти изцяло заобиколена от водни басейни (морета, океани). Друго използвано име е Материк (от руски). На Земята има седем континента (подредени от най-големия до най-малкия): Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа, Австралия.[1]
Интересен е фактът, че имената на шест от тези континенти започват с буквата А.
Тектоника на плочите е геоложки процес и изучаване на движението, сблъскването и отдалечаването на континентите един от друг, известно още като континентален дрейф.
Терминът „Континентът“ понякога е отнасян за континентална Европа, без да бъдат включвани британските острови.[2]
Съдържание |
Други континенти [редактиране]
Тъй като част от континентите нямат естествена граница, се използват и други класификации. Например Суецкият канал смятан за граница на Африка и Азия е изкуствено прокопан чак през 1869 г, а Панамският канал смятан за граница на Северна и Южна Америка е изкуствено прокопан чак през 1914 г. Алтернативните определения за континенти включват:
- Европа и Азия се смятат за един континент с име Евразия.
- Африка се смята за един континент заедно с Евразия, обикновено трите заедно се наричат „Стар свят“.
- Северна и Южна Америка се смятат за единен континент Америка или „Нов свят“.
В символиката на Олимпийското движение, единственият континент без постоянно население, Антарктида се изпуска, и Америка се приема за един континент. Затова кръговете символизиращи континентите в емблемата му са 5.
Разделяне на континентите [редактиране]
Идеалният критерий, според който всеки континент представлява огромна част от сушата оградена с море обикновено се пренебрегва в полза на по-произволни исторически конвенции. От седемте континента най-отчетливи по този признак са само Антарктида и Австралия.
Няколко континента не са определени като абсолютно отделни части, а като „повече или по-малко отделни маси на Земята“ [3]. Азия и Африка са свързани със Суецкия провлак, а Северна и Южна Америка от Панамския провлак. И двата географски обекта са много тесни, в сравнение с по-голямата част от заобикалящата ги земна повърхност, и двата обекта са прорязани от изкуствени канали (Суецки и Панамски канал), които ефективно обособяват границите на съседните континенти.
Разделението на сушата на Евразия в континентите Азия и Европа представлява аномалия. Причината е, че няма море, което да ги разделя. Алтернативният поглед, че Евразия е един континент, води след себе си до твърдението, че на планетата има шест континента. Това мнение се поддържа от някои географи и е удобно за Русия (която се простира на двата континента), страните от Източна Европа и Япония. Разделянето на Евразия на Европа и Азия се възприема от някои като остатък от евроцентризъм - От физическо, културно и историческо разнообразие, Китай и Индия са сравними с цяла днешна Европа, а не на една европейска държава. От друга страна например Франция може да се приравни към един средноголям индийски щат. Въпреки това поради исторически и културни причини Европа днес се разглежда като отделен континент.
Северна и Южна Америка днес се разглеждат като отделни континенти. Въпреки това в миналото те са разглеждани като един континент, известен с името Америка. В страните от Латинска Америка, Испания и Португалия континентите и днес се разглеждат като един. Според други Европа, Азия и Африка могат да бъдат разглеждани като един общ континент с името Афро-Евразия. В този случай континентите могат да се редуцират до четири - Афра-Евразия, Америка, Антарктида и Австралия.
Вследствие на отдръпване на океаните през ледниковите епохи голяма част от морското дъно се оказва над нивото на океана. Така се образуват сухоземни мостове между по-големи земни масиви. Така през последната ледена епоха Австралия и Нова Гвинея са били суша обединена в общ континент наречен Сахул. Подобно на тях и днешна Северна Америка и била свързана с Азия посредством сухоземен път намиращ се днес под Беринговия проток. Територията на днешния остров Британия е бил част от огромната суша наречена условно Афро-Евразия-Америка. Освен този суперконтинент през последната ледена епоха са съществували още два, далеч по-малки - Антарктика и Австралия-Нова Гвинея (Сахул).
Продължения на континентите [редактиране]
В тесния смисъл на определението континента представлява непрекъсната суша с обособена брегова линия. Така терминът континентална Европа изключва островите Британия, Ирландия и Исландия, а континентална Австралия изключва Тасмания и Нова Гвинея. По аналогия терминът за континентални САЩ се отнася за 48 щата намиращи се в Централна Северна Америка макар, че Аляска е част от континента Северна Америка и е отделена единствено от Канада. Щат Хавай е единствения, който е отделен от основния континент.
От гледна точка на геологията или физическата география границите на континентите могат да се разширяват извън пределите на същинската суша и да включват плитки участъци в прилежащите морета и океани, наречени континентален шелф,[4] а също и островите разположени в близост (континентална острови). Причината за това е, че те са структурната част на континента.[5] В този смисъл островите Британия и Ирландия са част на Европа, а Австралия и Нова Гвинея заедно формират един континент (понякога наричан Сахул или Австралия-Нова Гвинея).
В културно отношение един континент може да излиза извън границите на континенталния шелф да се включа океанските острови и континентални фрагменти. По този начин, Исландия се счита за част от Европа, а Мадагаскар част на Африка. По същия начин Австралия може да бъде обединена със съседните острови в Тихия океан в един континент наречен Океания. Това позволява цялата повърхност на Земята да бъде разделена на квази-континенти.[6]
Субконтиненти [редактиране]
Територията на Индия някога е представлявала самостоятелен континент, който се сблъскал с Азия, като под натиска им са се образували Хималаите. Индийската континентална плоча продължава да се движи на север и заради това често се нарича субконтинент. По слаба аналогия, с термина субконтинент се наричат и други големи полуострови, например Арабия. Тук обаче разграничението е не толкова географско, колкото културно-историческо, какъвто е случаят и с разграничаването на Европа и Азия.
Исторически континенти [редактиране]
В далечното минало на Земята е съществувал само един континент — Пангея. Той се е разделил на два по-малки континента: Лавразия и Гондвана, а от тях са се образували сегашните, добре познати ни континенти.
Население и територия [редактиране]
| Континент | Територия (км2) | Население 2002 |
Процент от цялото население |
|---|---|---|---|
| Африка-Евразия | 84,360,000 | 5,400,000,000 | 86% |
| Евразия | 53,990,000 | 4,510,000,000 | 72% |
| Азия | 43,810,000 | 3,800,000,000 | 60% |
| Америка | 42,330,000 | 886,000,000 | 14% |
| Африка | 30,370,000 | 890,000,000 | 14% |
| Северна Америка | 24,490,000 | 515,000,000 | 8% |
| Южна Америка | 17,840,000 | 371,000,000 | 6% |
| Антарктида | 13,720,000 | 1,000 | 0.00002% |
| Европа | 10,180,000 | 710,000,000 | 11% |
| Океания | 9,010,000 | 33,552,994 | 0.6% |
| Австралия-Нова Гвинея | 8,500,000 | 30,000,000 | 0.5% |
| Австралия | 7,600,000 | 21,000,000 | 0.3% |
Общата територия на всички континенти е 148 647 000 km², или около 29.1% от земната повърхност.
Източници [редактиране]
- ↑ Continents: What is a Continent?. // National Geographic. Посетен на 2010-08-01. "Most people recognize seven continents—Asia, Africa, North America, South America, Antarctica, Europe and Australasia, from largest to smallest—although sometimes Europe and Asia are considered a single continent, Eurasia."
- ↑ Encarta World English Dictionary. // Bloomsbury Publishing Plc., 2007. Архив на оригинала от 2009-10-31. Посетен на 2010-08-01.
- ↑ Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. с. 35.
- ↑ "continent [2, n] 6" (1996) Webster's Third New International Dictionary, Unabridged. ProQuest Information and Learning. "a large segment of the earth's outer shell including a terrestrial continent and the adjacent continental shelf"
- ↑ Monkhouse, F. J. и др. A Dictionary of the Natural Environment. London, Edward Arnold, 1978. с. 67–68. structurally it includes shallowly submerged adjacent areas (continental shelf) and neighbouring islands
- ↑ Lewis, Martin W. и др. The Myth of Continents: a Critique of Metageography. Berkeley, University of California Press, 1997. ISBN 0-520-20742-4, ISBN 0-520-20743-2. с. 40. The joining of Australia with various Pacific islands to form the quasi continent of Oceania ...
Вижте също [редактиране]
