Науатъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Науатъл, нахуатл или науатл (на нахуатъл: nāhuatl или mexìcatlàtōlli, [ˈnaːwatɬ], изговор изговор) е индиански език от уто-ацтекското езиково семейство, който се говори от около два процента от населението на Мексико, основно в централно Мексико.

Той е официално признат заедно с още 62 езика съгласно Закона за езиковите права като национален в Мексико. Общият брой на говорещите нахуатъл е около 1,5 милиона. Говори се в щатите Мексико, Пуебла, Веракрус, Идалго, Гереро, Морелос, Оахака, Табаско, Мичоакан, Дуранго, Халиско. Повечето от тях са израснали двуезично с испански и нахуатъл.

Съвременният език се разпада на няколко различни, често взаимно неразбираеми диалекти.

Сред известните заемки в български от нахуатъл са шоколад (xōchiyōcacahuatl, cacahuaātl), домат (tomātl), койот (coyōtl), авокадо (āhuacatl), какао (cacahuatl), чили (chīlli), оцелот (ocēlōtl), ацтек (Aztēcatl). Мексико (Mexìco) и Гватемала (Cuauhtemallān) също са с нахуатълска етимология.