Чили

от Уикипедия, свободната енциклопедия

República de Chile


(знаме)	(герб)

Национален девиз: Por la razón o la fuerza (испански: С правото или чрез силата)

Официален език

испански

Столица Сантяго⁽¹⁾
33° 27' ю. ш.,
70° 40' з. д.

Най-голям град Сантяго

президент

Мишел Бачелет

Площ
- oбщо на 37-мо място
756 950 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 61-во място
16 598 074
22 д/км²

БВП
- общо (2002)
- на човек на място
156,1 млрд $
9964,75 $

Валута Песо (CLP)

Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}}

Независимост
- обявена
- призната от Испания
18 септември 1810 г.
12 февруари 1818 г.

Национален химн

Himno Nacional

Интернет домейн cl

Телефонен код +56

(1):Конгресът се намира във Валпарайсо.
(2): Чили претендира за 1 250 000 км² от Антарктида

Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югоизточната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Аржентина, Боливия и Перу.

Съдържание

1 Произход на името
2 История
- 2.1 История преди откриването на Америка от европейците
- 2.2 История след откриването на Америка от европейците
3 Държавно устройство
4 Административно деление
5 Природа
6 Стопанство
7 Население
8 Система на здравеопазване
9 Култура
10 Други
11 Външни препратки

[редактиране] Произход на името

Съществуват много теории относно произхода на думата "Чили" (Chileе). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от от думата chilli в езика на Индианците Мапуче, означаващо "там, където свършва земята" или "най-дълбоката точка на Земята", или от езика на Aymara, на който tchili означава "сняг". Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele - звук, чрез който Мапуче имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си "хората от Чили".

[редактиране] История

[редактиране] История преди откриването на Америка от европейците

Преди около 10 000 години мигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.

[редактиране] История след откриването на Америка от европейците

През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Ф. Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.

През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.

Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.

През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.

В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.

Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879-1883 г. над Перу, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу.

През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.

В началото на 20в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.

През втората половина на 60-те години на 20в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.

През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Лявата политика на Алиенде и сериозните икономически трудности на страната, съпроводени от социални вълнения водят до военен преврат през септември 1973 г. През следващите 16 години Чили е управлявано от военната хунта начело с ген. Пиночет.

През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.

[редактиране] Държавно устройство

Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Парламентът е двукамарен – Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е 6 г. На проведените в началото на тази година президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена - Мишел Бачелет, кандидат на управляващата левица. Тя е член на Социалистическата партия. Мишел Бачелет ще бъде първият чилийски президент, който ще управлява с по-кратък, 4 годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя ще има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност.

Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират дирeктно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на марки партии в парламента.

Сенатът има 48 члена, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатора, 9 са така наречените “институционални”, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат, както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994-2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.

Върховния съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен манд.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Чили

[редактиране] Природа

Северната част на Чили е пустиня. Там виреят само някои видове кактуси и храсти. Климатът в централната част е умерен. На юг пасищата са подходящи за отглеждане на добитък, областта е камениста и студена. Страната е подложена на доста природни бедствия - вулканични изригвания, земетресения, цунами.

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Чили

Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Земеделието е относително слабо развито. Чили е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.

[редактиране] Население

70% от населението са метиси, а 7% - индианци.

[редактиране] Система на здравеопазване

В чилийското здравеопазване доминира частният сектор. Чилийските работници и служители се осигуряват частно. Въпреки това за бедните чилийци са организирани държавни здравни заведения с безплатно обслужване. Около 80% от населението ползват услугите на държавното здавеопазване. През 90-те години на 20 век държавните болници са доста претоварени и технически недобре обезпечени. Поради това през последните години чилийското правителство полага големи усилия за подобрение на здравната система в страната. Към 2003 г. средната продължителност на живота на чилийките възлиза на 79 г. а на чилийците на 72 г.