Болница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Болницата е лечебно заведение, в което се предоставят специализирани медицински услуги, обикновено с настаняване на пациентите.

Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“, София

Дейности в болницата[редактиране | edit source]

В болничното заведение лекари, с помощта на други медицински специалисти и помощен персонал, извършват дейности като:

  • диагностика и лечение на заболявания (когато лечението не може да се постиге с извънболнична помощ),
  • родилна помощ,
  • рехабилитация,
  • диагностика и консултации, поискани от лекар или стоматолог от друго лечебно заведение,
  • медико-козметични услуги,
  • клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство, учебна и научна дейност[1].

Видове хуманни болници[редактиране | edit source]

Александровската болница е университетска болница на МУ, София
Специализираната болница за лечение на белодробни заболявания на МУ в София

Болниците обикновено се отличават от другите видове здравни заведения с възможността им да осигуряват грижи за болнично наблюдение и лечение на пациентите. Останалите видове лечебни заведения, които не осигуряват болничен престой, са например лекарски кабинет, амбулатория, клиника, поликлиника.

В България болничното лечение се урежда от Закона за здравето[2], а неговият вид се регламентира от Закона за лечебните заведения[3]. Според закона лечебните заведения са 2 групи - за болнична и за извънболнична помощ.

Лечебни заведения за болнична помощ са следните.

  • Болница за активно лечение. В тях се лекуват лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия и се оказват родилна помощ и медико-козметични услуги.
  • Болница за долекуване и продължително лечение. Приемат се лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо здраве.
  • Болница за рехабилитация. Извършва се физикална терапия, моторна и психическа рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение.
  • Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Обединява задачите и дейностите на предходните два типа за болнично лечение.

Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани, като лечение се извършва и в университетски болници, които също могат да бъдат многопрофилни или специализирани.

Най-разпространените видове болници са многопрофилните. В тях се лекуват разни видове болестни състояния и наранявания. Обикновено към такава болница има и спешно отделение с цел да се осигури незабавна спешна помощ при заплаха за живота на хората. В по-големите градове може да повече многопрофилни болници с различен капацитет и оборудване.

Районната болница обикновено е голямо болнично съоръжение, обслужващо населението в определен регион. Разполага с ограничен брой легла за интензивни и дългосрочни грижи, както и специализирани съоръжения за хирургия, родилна помощ, лабораторна диагностика и други.

Общинската болница в Попово

В болниците за специализирана помощ се оказва специфично болнично лечение за определен вид заболявания. Такива са центровете за лечение на травми, болници за рехабилитация, болници за деца или възрастни хора, болници за справяне със специфични медицински нужди като психиатрични проблеми (психиатрична болница), болници за определени категории заболявания като сърдечни, онкологични, ортопедични и други.

Болницата може да заема няколко сгради. В много от случаите се изгражда болничен комплекс, който нерядко е във връзка с висше медицинско училище. Университетска болница съчетава осигуряване на болнична помощ на пациентите с практическо обучение на студенти по медицина.

Клиника или медицински център е медицинско заведение, обикновено по-малко от болница, което не разполага с възможности за настаняване и болнично лечение. Често са собственост на община или на частно партньорство на лекари.

Военно-полева болница Savage Station, Хенрайко, Вирджиния, 27 юни 1862 г.
Словенска военно-полева болница

Полевата болница е голяма мобилна медицинска част, която се грижи за пострадалите на място, преди те да бъдат безопасно транспортирани до стационарни болнични заведения. Подобни болници се използват при военни ситуации, но може да се използват и по време на природни бедствия.

Тя включва медицински персонал с мобилни медицински инструменти, и най-често представлява широка палатка, за да може да бъде лесно построена, и в близост до жертвите (пострадалите). В градски условия, полевата болница най-често се построява на лесно достъпни и видими сгради, като ресторанти, училища, църкви, театри, и т.н.

Според съвременните закони за войната (като Женевските конвенции от 1949 г.) се забранява атакуването по лекари, линейки, болнични кораби, полеви болници, сгради със знак на Червения кръст и Червения полумесец (или друга емблема свързана с тях).

Болнична структура[редактиране | edit source]

Операционна зала

Всяка болница е изградена по общ ред, който да осигурява адекватното и функциониране и осигуряване на качествена болнична помощ. Лечебните заведения притежават обособени няколко отделения, във всяко от които се лекуват определен тип заболявания от медици-специалисти и обучен персонал. Основните изисквания, на които трябва да отговарят, устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се уреждат от наредба[4]. Съгласно наредбата всяка болница се състои от функционално обособени структурни блокове, както следва:

  • консултативно-диагностичен:
    • приемно-консултативни кабинети,
    • медико-диагностични и медико-технически лаборатории,
    • отделения без легла или кабинети за функционална и образна диагностика;
  • стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;
  • административно-стопански.

В болници, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали. Лечебните заведения могат да разкрият и аптеки за задоволяване на собствените си нужди.

Многопрофилните болници трябва да притежават най-малко 4 отделения или клиники по различни основни медицински специалности. В тези с областен, междуобластен и национален обхват трябва да притежават патологоанатомично и съдебномедицинско отделение без легла и спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа.

Основно диагностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението (клиниката), което се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

Ветеринарни заведения[редактиране | edit source]

Лечебната дейност във ветеринарната медицина в България е регламентирана със Закона за ветеринарномедицинската дейност[5], а видът на лечебните заведения - от Наредбата за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях[6]. Съгласно нея лечебна дейност на животни се осъществява във ветеринарна амбулатория (кабинет) или ветеринарна клиника (лечебница). Всяко едно от тези типове ветеринарни лечебни заведения трябва да отговаря на определени изисквания и да притежава определен набор от инструменти и медицинска апаратура за да покрие съответните критерии. Ветеринарните клиники могат да разполагат и със стационар, в който животните да останат за болнично наблюдение и лечение.

История[редактиране | edit source]

Спешна военна болница по време на грипна пандемия, лагер Funston, Канзас, 1918 г.

През Средновековието болниците изпълняват и други функции, които днес са заменени от специализирани институции. Това са осигуряване на подслон за бедните, общежития за поклонници или болнични училища.

Испански болничен кораб Esperanza del Mar, Санта Крус де Тенерифе, 2001

В България[редактиране | edit source]

Първа болница, София

Източници[редактиране | edit source]

  1. Болнична медицинска помощ, доц. Петко Славчев
  2. Закон за здравето
  3. Закон за лечебните заведения
  4. Наредба № 29 от 23 ноември 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи
  5. Закон за ветеринарномедицинската дейност
  6. Наредба № 42 от 12 декември 2008 г. за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях

Външни препратки[редактиране | edit source]