Болница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов", София

Болницата или Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари, с помощта на други специалисти и помощен персонал, извършват всички или някои от следните дейности - диагностика и лечение на заболяванията, когато лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ, родилна помощ, рехабилитация, диагностика и консултации, поискани от лекар или стоматолог от друго лечебно заведение, медико-козметични услуги, клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство, учебна и научна дейност.[1]

Етимология[редактиране | edit source]

През Средновековието болниците изпълняват различни функции, които днес са заменени от специализирани институции. Това са осигуряване на подслон за бедните, общежития за поклонниците или болнични училища. Думата болница идва от латинската hospes, което в превод означава, непознат или чужденец, а оттам и гост. Друга производна дума е hospitium, която означава гостоприемство и прави връзката между гостите и осигуряването на подслон, гостолюбие, дружелюбие, гостоприемен прием. Латинската дума метонимия, по-късно започва да се употребява като стая или квартира за гости и настаняване.[2]

Видове болници[редактиране | edit source]

Специализирана болница за лечение на белодробни заболявания в София.

Някои от пациентите посещават болнични заведения само за да се диагностицира тяхно заболяване, да се извърши лечение или терапия като след това продължат да се лекуват в домашни условия без да нощуват. Други остават за една нощ или за няколко дни, седмици или месеци (т.е. биват хоспитализирани). Болниците обикновено се отличават от другите видове здравни заведения от способността им да осигуряват грижи за болнично наблюдение и лечение на пациентите. Другите видове лечебни заведевия, които не осигуряват болничен престой обикновено се наричат кабинет, амбулатория, клиника, поликлиника.

В България болничното лечение се урежда от Закона за здравето[3], а типа на лечебите заведения се регламентира от закона за лечебните заведения.[4] Съгласно него те се разделят на такива за болнична и извънболнична помощ. Лечебни заведения за болнична помощ са:

  • Болница за активно лечение. В тях се лекуват лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия и се оказват родилна помощ и медико-козметични услуги.
  • Болница за долекуване и продължително лечение. Приемат се лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо здраве.
  • Болница за рехабилитация. Извършва се физикална терапия, моторна и психическа рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение.
  • Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация. Обединява задачите и дейностите на предходните два типа за болнично лечение.

Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани, като лечение се извършва и в Университетски болници, които също могат да бъдат многопрофилни или специализирани.

Най-разпространените видове болници са многопрофилните. В тях се лекуват различни видове болестни състояния и наранявания. Обикновено към такава болница има и спешно отделение с цел да се осигури незабавна спешна помощ при заплахи за здравето на хората. В по-големите градове може да повече от една многопрофилни болници с различен капацитет и оборудване.

Районната болница обикновено е голямо болнично съоръжение обслужващо населението в определен регион. Разполага с ограничен брой легла за интензивни и дългосрочни грижи, както и специализирани съоръжения за хирургия, родилна помощ, лабораторна диагностика и други.

Общинска болница в Попово.

В болниците за специализирана помощ се оказва специфично болнично лечение за определен тип заболявания. Такива са центрове за лечение на травми, болници за рехабилитация, болници за деца или възрастние хора, болници за справяне със специфични медицински нужди като психиатрични проблеми (психиатрична болница), болници за определени категории заболявания като сърдечни, онкологични или ортопедични проблеми.

Болницата може да представлява обособена една или няколко сгради. В много от случаите се изгражда болничен комплекс под формата на кампус, който често е във връзка с висше медицинско учебо заведение. Университетска болница съчетава осигуряването на болнична помощ на пациентите с обучение на студенти по медицина и медицински сестри.

Клиника или медицински център обикнавено е медицинско заведение по-малко от болница. Често са собственост на общината, където се намират, управляват се правителствени органи или са в резултат на частно партньорство на лекарите. Клиниките предоставят само извънболнична помощ.

Полева болница[редактиране | edit source]

Военно-полева болница "Savage Station", Хенрайко , Вирджиния, 27 юни 1862 г.
Словенска военно-полева болница

Полевата болница е голяма мобилна медицинска единица, която временно се грижи за пострадалите на място, преди те да могат да бъдат безопасно транспортирани до "постоянни" болнични заведения. Подобни болници се използват по време на военни ситуации, но може да се използват и по време на природни бедствия.

Полевата болница включва медицински персонал с мобилни медицински инструменти, и най-често представлява широка палатка, за да може да бъде лесно построена, и в близост до жертвите (пострадалите). В градски условия, полевата болница най-често се построява на лесно достъпни и видими сгради, като ресторанти, училища, църкви, театри, и т.н.

Според съвременните закони на войната, като Женевските конвенции от 1949 г., се забранява атакуването по лекари, линейки, болнични кораби, полеви болници, сгради означени с "Червения кръст", "Червения полумесец" или друга емблема свързана с Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец.

Болнични отделения[редактиране | edit source]

Операционна зала

Всяка болница е изградена по общ ред, който да осигурява адекватното и функциониране и осигуряване на качествена болнична помощ. Лечебните заведения притежават обособени няколко отделения, във всяко от които се лекуват определен тип заболявания от медици-специалисти и обучен персонал. Основните изисквания, на които трябва да отговарят, устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се уреждат от Наредба.[5] Съгласно нея всяка болница се състои от функционално обособени структурни блокове както следва:

  • Консултативно-диагностичен. В него влизат:
    • Приемно-консултативни кабинети;
    • Медико-диагностични и медико-технически лаборатории;
    • Отделения без легла или кабинети за функционална и образна диагностика;
  • Стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;
  • Административно-стопански.

В болници, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали. Лечебните заведения могат да разкрият и аптеки за задоволяване на собствените си нужди.

Многопрофилните болници трябва да притежават най-малко четири отделения или клиники по различни основни медицински специалности. В тези с областен, междуобластен и национален обхват трябва да притежават патологоанатомично и съдебномедицинско отделение без легла и спешно отделение с легла за диагностично изясняване до 24 часа.

Основно диагностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението (клиниката), което се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.

Ветеринарни лечебни заведения[редактиране | edit source]

Лечебната дейност във ветеринарната медицина в България е регламентирана със Закона за ветеринарномедицинската дейност[6], а видът на лечебните заведения, в която да се практикува от Наредба за изискванията към ветеринарните лечебни заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях[7]. Съгласно нея лечебна дейност на животни се осъществява във ветеринарна амбулатория (кабинет) или ветеринарна клиника (лечебница). Всяко едно от тези типове ветеринарни лечебни заведения трябва да отговаря на определени изисквания и да притежава определен набор от инструменти и медицинска апаратура за да покрие съответните критерии. Ветеринарните клиники могат да разполагат и със стационар, в който животните да останат за болнично наблюдение и лечение.

История[редактиране | edit source]

Спешна военна болница по време на грипна пандемия, лагера "Funston", Канзас, 1918 г.

Ранни примери[редактиране | edit source]

В Римската империя[редактиране | edit source]

В Средновековния ислямски свят[редактиране | edit source]

В Средновековна Европа[редактиране | edit source]

В Колониална Америка[редактиране | edit source]

В наши дни[редактиране | edit source]

Испански болничен кораб "Esperanza del Mar", Санта Крус де Тенерифе, 2001

В България[редактиране | edit source]

Сградата на Първа МБАЛ, София

Източници[редактиране | edit source]

  1. Болнична медицинска помощ, доц. Петко Славчев
  2. Cassell's Latin Dictionary, revised by Marchant, J & Charles J., 260th. Thousand.
  3. Закон за здравето
  4. Закон за лечебните заведения
  5. НАРЕДБА № 29 ОТ 23 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯТ РЕД НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАНСЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ
  6. ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ
  7. НАРЕДБА № 42 ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ВИДЪТ И ОБЕМЪТ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШВА В ТЯХ

Външни препратки[редактиране | edit source]