Природно бедствие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Природното бедствие е природно явление, неподлежащо на контрол от човека, което води до значителни човешки и/или материални загуби. Типични примери за природни бедствия са вулканичните изригвания, земетресенията, наводненията, лавините, тропическите циклони. Възможно е едно бедствие да породи друго, например вулканичните изригвания често са съпътствани от земетресения, броя на преките жертвите на земетресението в Индийския океан през декември 2004 година е по-малък от загиналите вследствие на породените от него вълни цунами.

Размерът на загубите обикновено зависи от подготвеността на хората и от способността им да реагират адекватно на бедствието.[1] Това разбиране се изразява с популярната фраза, че „бедствията възникват, когато опасността се съчетае с уязвимост“.[2] Така природни бедствия никога не възникват в области, които не са уязвими, например при силно земетресение в ненаселен район. Това дава основание на някои автори да оспорват определението „природни“, тъй като бедствия не биха възникнали без участието на човека.[3] От друга страна много човешки дейности, като войните, могат да доведат до големи загуби без да са природни бедствия, а в други случаи могат да задействат разрушителната сила на природата, като наводненията при скъсване на язовирна стена.

Видове[редактиране | edit source]

Свързани с геоложки процеси[редактиране | edit source]

Земетресения[редактиране | edit source]

Разрушения в резултат на земетресението в Сан Франциско през 1906 година

Земетресенията представляват внезапни и бързи размествания на части от земната кора, обикновено в резултат на тектонични или вулканични процеси. Те са съпроводени с образуването на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. По дълбочина на хипоцентъра земетресенията се делят на плитки (до 100 km), междинни (100-300;km) и дълбоки земетресения (300-700 km).

По-голямата част от земетресенията протичат без жертви и разрушения, но отделни силни земетресения, особено в гъсто населени райони, често са сред най-разрушителните природни бедствия. Степента на земетръсното въздействие зависи от вида на земетръсното огнище, деформационните и якостни свойства на земните пластове в огнището и по периферията му и количеството на отделената сеизмична енергия. Най-разрушителни са плитките тектонични земетресения.

Земетресението, с най-голям регистриран магнитуд е Чилийското земетресение от 1960 година, което има интезивност 9,5 по скалата на Рихтер, но тъй като епицентърът му е в сравнително рядко населен район броят на жертвите е едва около 3 хиляди души. Земетресението с най-голям брой достоверно установени жертви е Земетресението в Индийския океан от 2004 година - при него и при последвалите го вълни цунами загиват около 283 хиляди души. Най-тежките земетресения в най-новата история на България са Чирпанското земетресение от 1928 година и Вранчанското земетресение от 1977 година.

Вулканични изригвания[редактиране | edit source]

Изригването на вулкана Пинатубо през 1991 година

При вулканичните изригвания на определени места (вулкани) магма преминава през земната кора и достига до повърхността. Това е съпътствано с изхвърляне на лава, тефра (пепел, лапили и бомби) и различни газове. Самите вулканични изригвания са съпътствани с освобождаване на значителна енергия, което, заедно с изхвърлената скална маса, може да причини значителни поражения, но придружаващите изригването явления също представляват голям риск. Изтичащата от вуклакана гореща лава е разрушителна за достигнатите от нея сгради, съоръжения и насаждения.

Отделената вулканична пепел е опасна за здравето при вдишване и може да повреди движещите се части на машините, в които попада. Отложена върху земята и намокрена тя се превръща в подобен на бетон твърд материал, а натрупана в голямо количество върху сградите може да доведе до тяхното разрушаване. Понякога пепелта може да образува пирокластичен поток, бързо спускащ се по вулканичния склон облак от нагорещена пепел, който е силно разрушителен. Съществува хипотеза, че много силно вулканично изригване може да създаде голям и устойчив облак от пепел, който да доведе до глобално изменение на климата с катастрофални последици (вижте Теория за катастрофата от Тоба).

Сведения за значителни изригвания има още от Древността - изригването на вулкан на остров Санторини се счита за най-вероятна причина за изчезването на Минойската цивилизация, а римските градове Херкулан и Помпей са затрупани с пепел и лава при изригване на вулкана Везувий. Три изригвания от началото на 20 век насам имат индекс на вулканичната експлозивност, по-голям от 5 - на Пинатубо във Филипините (1991), на Ноуваръпта в Съединените щати (1912) и на Санта Мария в Гватемала (1902).

Свлачища[редактиране | edit source]

Скално свлачище в Калифорния

Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни или скални маси и се създават предпоставки за придвижването им надолу по склона. Причините за възникването на свлачища са свързани със спецификата на релефа - силно пресечен релеф и други геоложки дадености в определени райони. В планински райнони обилни валежи или наводнения могат да доведат до кални или скални свлачища. При земетресения също могат да се получат свлачища.

В по-голямата част от случаите процесите на свличане нямат внезапен характер, което позволява да бъдат регулирани с технически средства. Те имат периоди на затихване и усилване. След активизиране на свлачището може да се стигне до възникване на бедствена ситуация. Понякога свлачища могат да препречат пътищата, а и да доведат до жертви.

Лавини[редактиране | edit source]

Лавина

Лавината е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ̀ могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Лавините се формират в планински райони, обикновено на голяма височина като смесват въздуха и водата с падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си лед, отломки от скали, дървета и други материали по склона. Лавините са съставени предимно от „поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни свлачища или срив на леден връх на глетчер.

За разлика от други природни явления, които могат да причинят бедствия, лавините не са редки или случайни събития и са характерни за всяка планинска верига, на която се натрупва достатъчно голяма вертикална снежна покривка. В планинските райони лавините са сред най-големите опасности за живота и имуществото на туристи, алпинисти и планинари, като се има предвид тяхната разрушителна способност, произтичаща от техните възможности да пренасят огромна маса сняг и отломки бързо на големи разстояния.

Лимнични изригвания[редактиране | edit source]

Водни бедствия[редактиране | edit source]

Наводнения[редактиране | edit source]

Наводненията могат да се предизвикат в резултат на природни явления (първа група) - падане на обилни дъждове, интензивно снеготопене и др. и от разрушаването на хидро-технически съоръжения (втора група). Най-вероятни покачвания на нивото на водите се очакват в периодите март - април - май и октомври - ноември.

Легендите на много близкоизточни култури съдържат опустошително наводнение и се предполага че Библейският потоп документира действително наводнение

Цунами[редактиране | edit source]

Цунами, 2004 година в Индонезия

Цунамито е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни, възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан. Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан, но са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония. Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.

Вълните, породени от цунамито започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра а височината им обикновено е до 15 m, но макар и рядко може да достигне до над 30 m, а скоростта на разпространение варира между 400 до 800 km/h. Вълните заливат първо ниските крайбрежни участъци, като причиняват сериозни разрушения и се оттеглят навътре във водния басейн, като дъното се оголва на значителни разстояния от брега. Заливането и оттеглянето се повтарят, докато вълните затихнат.

Свързани с метеорологични процеси[редактиране | edit source]

Засушавания, градушки, гръмотевични и ветрови бури[редактиране | edit source]

Климатичните особености на страната създават възможност за възникване на продължителни засушавания, смерчове, бури, градушки и други, които нанасят значителни материални щети. Засушавания - Република България е сред европейските страни с най-малко водни ресурси на глава от населението. През 30 - 40 години се проявяват дълготрайни засушавания, възникващи в резултат на циркулационни процеси през лятото и есента и предизвикват спадане на почвените влагозапаси и косвено влияят върху масовите полски и горски пожари. Засушаването през последните години се очертава като един от основните проблеми в страната. При подобни засушавания възможността от възникване на пожари се увеличава. Смерчовите явления - нанасят значителни щети, когато преминават над населени места, стопански обекти, горски и земеделски масиви, като не са изключени поражения на човешки жертви. Те, като правило, трудно се прогнозират. Градоносни бури - за особено опасни се считат гръмотевични бури придружени с градушки. При възникване на силни гръмотевични бури трябва да се изключва ел. захранването. Силни ветрове - това са ветровете със скорост над 14 м/сек. Особено опасни се считат ветровете със скорост над 20м/сек.

Обилни снеговалежи, снежни виелици, заледявания, обледявания и преспи[редактиране | edit source]

Рязката промяна на температурата през зимата довежда до обилни снеговалежи, съпроводени със силен вятър. Образуват се снежни преспи и може да възникне усложнена обстановка в участъци от пътна мрежа. Обледяват се далекопроводи и откритите съобщителни съоръжения. Обилни снеговалежи, снежни виелици и снегонавявания - са особено опасни и се считат снеговалежи с образуване на снежна покривка над 20 см. За време от 6 часа и натрупване на сняг по далекопроводите. Възможно формирането на преспи. Заледявания и обледявания - получава се при понижение на температурата под 0 0С след дъждовни и мокри снежни валежи, а също така и при гъсти мъгли. Бедствието оказва косвено влияние върху техническите средства – въздушните ел. проводници. Неправилната организация на движение би довела до аварии с всички произтичащи от това последици.

Пожари[редактиране | edit source]

Епидемии[редактиране | edit source]

Свързани с въздействия от космоса[редактиране | edit source]

Събития на сблъсъка[редактиране | edit source]

Магнитни бури[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bankoff, G и др. Mapping Vulnerability: Disasters, Development and People. 2003. ISBN ISBN 1-85383-964-7.
  2. Wisner, B и др. At Risk - Natural hazards, people's vulnerability and disasters. Wiltshire: Routledge, 2004. ISBN ISBN 0-415-25216-4.
  3. Alexander, D. Principles of Emergency planning and Management. Harpended: Terra publishing, 2002. ISBN ISBN 1-903544-10-6.