Лава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поток от лава

Лавата е разтопена скала, която извира от вулкан по време на изригване. В началото, когато лавата изригва от вулканичния кладенец, тя е течност с висока температура, най-често в интервала 700°С до 1200°С. В зависимост от съдържанието на силициев диоксид лавите биват: ултрабазични (SiO2 под 40%), базични (40-52%), среднокисели (52-65%), кисели (65-75%) и ултракисели (над 75%). Количеството на силициевия диоксид определя вискозитета на лавата. Колкото по-базична е лавата, толкова е по-подвижна и обратно — колкото по кисела е, толкова по-жилава и трудно подвижна.

Разлив на лава на Хавай

Пример за базична (подвижна) лава е лавата на хавайските вулкани. Тя може да измине десетки километри и да се изсипе направо в океана. В зависимост от релефа скоростта ѝ може да достигне 60км/ч. Пример за кисела (жилава) лава е тази на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника. Докато е под земната повърхност, разтопената скала се нарича магма.

Подобна е и друга класификация на лавата, която я разделя на три основни типа, в зависимост от минералния ѝ състав — базалтова, андезитна и риолитна. Базалтовата лава е бедна на силиций и богата на желязо, риолитната — богата на силиций и бедна на желязо и магнезий, а андезитната заема средно положение между тези два крайни типа. При еднаква температура колкото повече силиций съдържа една лава, толкова тя е по-вискозна (лепкава). Заради големия и вискозитет газовете трудно се отделят от нея и тече по-бавно по вулканичните склонове. Но това пък я прави по-силно експлозивна. Ето защо вулканите с риолитна (кисела) лава са много по-буйни и опасни от онези, от чиито кратери спокойно текат реки от разтопен базалт.[1]

Въшни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Харун Тазиев - "Срещи с дявола"/изд. "Наука и изкуство", София/1969 г./стр.14