Лавово плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лавовото плато (лавов покров) представлява огромно вулканично образувание, формирано от много голямо количество застинала, предимно основна, силно теклива лава, която запълва неравностите на релефа и с малката си дебелина успява да покрие обширна площ.[1] Този тип плата са основните носители на базалтови скали на повърхността на Земята.[2]

Големи лавови полета на Земята

Формиране[редактиране | edit source]

Лавовите плата се формират обикновено от серия последователни, големи лавови разливи без експлозия. Те протичат в различни периоди от време и слоевете се наслагват един върху друг, а процесът продължава стотици и хиляди години.[3] Например Колумбийското лавово плато в САЩ е формирано в продължение на милиони години.[4] Двете най-големи лавови плата — при река Колумбия в САЩ и Декан в Индия, са екструдирани в период около 9 и съответно 15 милиона години. В двата региона скоростта на екструдиране на магмата е само 0,1 km3 за 1000 години на 1000 km2. Екструзията е процес на натрупване на лавов материал в местата, в които вулканичният канал или пукнатина достига до повърхността.[2]

Такива изригвания възникнат без взривни процеси, защото мафичната лава, бедна на силикатни минерали, има нисък вискозитет и съдържа голямо количество газове. Тя изтича през пукнатини или разломи, а при силните вулканични изригвания — и през множество странични пукнатини, както често се случва в праисторическите епохи.[3] Лавовият поток не се охлажда бързо и лавата и пепелта успяват да се разпространят на голямо разстояние от източника.[4] Поради тази причина топологията не е доминирана от вулкани или вулканични центрове. Дебелината на така формираната вулканична скала може да бъде десетки до стотици метри.[5]

Лавовото плато Кели в Грузия
Лавовото плато Декан в Индия

Лавовото плато има някои специфични характеристики, които включват сравнително плосък терен с полегати склонове. Слоестата му структура е причинена от последователно наслагваните пластове, заливали територията в продължение на дълъг период от време. Това вулканично образувание обикновено е равно, безлично и в началото най-вече лишено от почва и растителна покривка.[4] Обикновено в лавовите плата преобладават базалтовите скали, но се срещат и други скални типове в по-малки количества.[1]

Горната повърхност на платото обикновено е много плоска, но често може да бъде прорязана от остри каньони и долини.[5] Подхранват се от многобройни широки линейни пукнатини или цепнатини, разпръснати на голяма площ. В някои случаи под плоския лавов покров се крие вулкан от централен тип. Такъв е примерът с вулкана Хекла в Исландия, покрит отгоре с терциерна лава.[1][2]

Централните ерупции при формиране на лавови потоци са от един общ център на вулканична дейност. По-голямата част от съвременните вулкани са от този тип, а формите им са много разнообразни.[1] По-късно, след формирането на лавовото плато, на същото място може да се образуват щитовидни вулкани и други вулканични форми на релефа.[3]

Тектоничната обстановка, в която се срещат големите лавови плата, е свързана с осите на океанския спрединг, например в Исландия, както и с отварянето на северната част на Атлантическия океан в Британско-Арктическата част, Гренландия, Шотландия и Ирландия. Предполага се, че с разцепването на Гондвана е свързано формирането на лавовите плата Парана, Кару и Декан. Образуването на етиопските базалтови плата и тези по река Колумбия се обясняват с океанското разширение в Тихия океан и Червено море.[1]

Необходими условия за формиране на лавово плато[редактиране | edit source]

  • Лавата е ултрабазична с нисък вискозитет и силно теклива.[4]
  • Лавата се разлива на голяма площ.[4]
  • Лавата изстива и се втвърдява много бавно.[4]
  • Наличие на многобройни последователни разливи на лава с еднакви качества.[4]

Размери[редактиране | edit source]

Известни големи лавови плата се намират на всички континенти и тяхната площ може да достигне хиляди квадратни километра.[3] Огромният обем на лавата, от която са образувани, е впечатляващ, особено ако го сравним с най-големия европейски вулкан Етна, чийто общ обем е около 500 km3.[1] Обемът на едно лавово плато може да варира от 400 до около 800 000 km3.[2] Трябва да се има предвид обаче, че този обем магма постъпва в продължение на дълъг период от време, на различни потоци. Например броят на отделните потоци при платото на река Колумбия в САЩ е определен между 120 и 150, със средна индивидуална дебелина от 15 до 30 метра. Там излятата лава надхвърля 195 000 km3.[1]

Едно от най-обширните сухоземни плата на Земята, съществувало през палеогена, е имало площ от 1,8 милиона km2. Предполага се, че този регион, разположен в северната част на Атлантическия океан, е потънал на дъното му.[3] Базалтовото лавово плато Кару в Южна Африка има площ от 2 млн. km2 и е със средна дебелина от 0,7 километра. Платото Декан в Индия заема 500 000 km2 със средна дебелина 1 метър, Сибирското плато - 250 000 km2 и дебелина 0,4 km, платото Парана в Бразилия – 120 000 km2.[1]

Килиманджаро, най-високата планина в Африка, се издига върху обширно лавово плато с над 1000 метра височина. В югозападната му част се намира така нареченото "Плато на гигантските кратери", единствено по своя вид, наподобяващо лунен пейзаж с десетки вулканични кратери, високи над 3000 метра.[6]

Централното плато в Нова Зеландия

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з ((bg)) Лекции по Геология, стр.21
  2. а б в г ((en)) Geophysical Monograph Series, Vol. 13, PP. 495-501, 1969/H. Kuno - “Plateau Basalts”
  3. а б в г д ((ru)) Словари и энциклопедии на Академике/Лавовое плато
  4. а б в г д е ж ((en)) eHow/Frank Howard - “Facts About Lava Plateaus”
  5. а б ((en)) Encyclopædia Britannica/Plateau
  6. ((bg)) Килиманджаро – секция География