Шотландия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Scotland (английски, шотландски) Alba (шотландски келтски) |
|||||
|
|||||
| Национален девиз: Nemo me impune lacessit латински Никой не може да ме предизвика безнаказано "Cha togar m'fhearg gun dioladh" (шотландски келтски) "Wha daur meddle wi me" (шотландски) |
|||||
 |
|||||
| Официален език | английски шотландски келтски |
||||
| Столица | Единбург 55°51′ с.ш., 4°15′ з.д. |
||||
| Най-голям град | Глазгоу | ||||
| кралица | Елизабет II | ||||
| министър-председател | Гордън Браун | ||||
| първи министър | Алекс Салмънд | ||||
| Площ — Общо |
78 772 км2 |
||||
| Население — Общо (2001) — Гъстота |
5 062 011 95 д/км2 |
||||
| Валута | британски паунд (GBP) |
||||
| Часова зона -Лятно часово време |
GMT (UTC) - BST (UTC+1) |
||||
| Независимост | 685 г. | ||||
| Internet TLD | .uk |
||||
| Телефонен код | +44 |
||||
Шотландия (на английски Scotland; на шотландски келтски Alba) е историко-географски район на Великобритания в Северозападна Европа, една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. По суша Шотландия граничи с Англия, а от всички други страни е оградена с морета. Официални езици са английски и шотландски келтски език. Столица на страната е Единбург, а най-голям град - Глазгоу. Площта на Шотландия е 78 772 km², а населението - около 5 062 000 души (2001) или средно по 95 души на km².
Кралство Шотландия е основано през 843 г. от Кенет Макалпин, който става крал Кенет I. Шотландия съществува като независима държава до 1 май 1707 г., когато Актът на обединението съединява Шотландия и Кралство Англия в Кралство Великобритания.
Съдържание |
[редактиране] География
Територията на Шотландия обхваща северната третина на остров Великобритания и влизащите в състава острови — Хебридските, Оркнейските и Шетландските. Територията на Шотландия е 78 772 км², бреговата ѝ ивица е дълга 9 911 км. На юг граничи с Англия. Дължината на границата от река Туийд на запад до залив Солуей-Фърт на изток е около 96 км. На 30 км на югозапад от брега е разположен остров Ирландия, на 400 км на североизток е Норвегия, на север от Шотландия са Фарьорски остров и Исландия. На запад Шотландия граничи с Атлантически океан, а на изток със Северно море.
Шотландия се дели на три географски раиона: Хайлендс, централни Лоулендс и южни Ъплендс. Най-високият връх на страната е Бен Невис - 1344 метра.
[редактиране] Климат
Климатът на Шотландия е умерен океански и е свързан с тенденциално много непостоянно време. Благодарение на топлото атлантическо течение Гълфстрийм температурите в Шотландия са по-високи, отколкото в страните, намиращи се на същия паралел, но са по-ниски от температурите в другите региони на Великобритания, което се дължи на по-северното положение на страната. В най-студените месеци на годината — януари и февруари — средният температурен максимум е 5—7°C. Най-топлите месеци — юли и август — 19 °C. Най-ниските температури са измерени в тресавищата в близост до Бремар в Грампианските планини - близо –27,2 °C, което е и рекорт за Великобритания. Най-високата измерена до сега температура е 32,9 °C, отчетена на 9 август 2003 г. в Грейрок, на шотландската граница.
Температурите на запад са по-високи от тези на изток, което се дължи на топлите води на Гълфстрийм. Средното годишно количество на валежите варира между 3 000 мм на север до 800 мм на юг. За региона е характерен югозападен вятър.
[редактиране] Десетте най-големи градове
| Град | Жители 5 април 1991 |
Жители 29 април 2001 |
Жители 2006/2007 |
|---|---|---|---|
| Глазгоу (Glaschu) | 658 379 | 629 501 | 580 690 |
| Единбург (Dùn Èideann) | 400 632 | 430 082 | 463 510 |
| Абърдийн (Obar Dhèathain) | 182 133 | 184 788 | |
| Дънди (Dùn Dè, Dùn Dèagh) | 157 808 | 154 674 | 175 000 |
| Пейсли (Paislig) | 73 925 | 74 170 | |
| Ийст Килбрайд (Cille Bhrìghde an Ear) | 70 579 | 73 796 | 81 000 |
| Инвърнес (Inbhir Nis) | 50 000 | 55 000 | 46 110 |
| Хамилтън (Hamaltan) | 49 988 | 48 546 | |
| Къмбърнолд (Comainn nan Allt) | 49 507 | 49 664 | |
| Грийнок (Grianaig) | 49 267 | 45 467 |
[редактиране] Език
Понастоящем във Великобритания няма официално приет държавен език. На територията на Шотландия обаче се използват три езика - английски (който де-факто е официален), шотландски келтски и англо-шотландски.
Почти всчки шотландци говорят стандартен английски. Според бюрото за адресна регистрация близо 30 % от населението говори шотландски. Малко повече от 1 % от хората посочват като майчин език шотландския келтски език, близко свързан с ирландския език. Все пак всички говорещи шотландски келтски владеят и до голяма степен английски. Шотландският парламент приема за служебен език както английския, така и шотландския, като и към двата се проявява необходимия респект. Шотландският келтски е официално приет през 2005 г. чрез „Gaelic Language (Scotland) Act“. Шотландсият официално е признат като „регионален език или език на малцинството“ на базата на „Европейската харта за регионалните или малцинствените езици“. Тя е ратифицирана от Обединеното краство през 2001 г. и е подкрепена 2003 г. след партньорска спогодба („Partnership Agreement“) от шотландската изпълнителна власт. Проектът „Шотландски речник“ е финансово подпомогнат от държавата.
[редактиране] История
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години. Писмената история на на Шотландия започва с римското завоевание на Британия (съвременните територии на Англия и Уелс), която получава статус на римска провинция и приема името Британия. Част от южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация наречени Каледония, населена с пиктски и келтски племена, кралства Дал Риад на територията на Аргайл. Пиктия влиза в състава на Фортрия, но историята на Шотландското кралство започва през 843 г., когато Кенет Макалпин става крал на обединеното кралство на скотите и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територята на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с уесекските управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която, обаче, не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал Едмънд I в Стратклайд през 945 г. провинцията е била предадена на Малкълм I. По време на управлението на крал Индулф (954-962) шотландците превземат крепост, по-късно наречена Единбург — техният първи опорен пункт в Лотиан. По време на управлението на Малкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през 1018 г., когато Малкълм II нанася поражение на Нортумбрия в битката при Карем.
Норманското нашествие през 1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. Малкълм III се жени за Маргарет – сестра на Едгар Етелинг, претендентът за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келтските християни. Нейният син, Дейвид I, става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането на феодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население от Холандия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на XIII век много нормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.
След смъртта на кралица Маргарита, последната пряка наследница на Александър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо това Едуард I се опитва да установи марионетна монархия и да вземе Шотландия под пълен контрол, шотландците обаче устояват, ръководени от начало от Уилям Уолъс и Ендрю де Морей, поддържащи Йоан I, а след това — Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I на 25 март 1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните в битката при Банокбърн през 1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия започва наново (1332—1357), в която Едуард Балиол безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английският крал. В крайна сметка, с идването на династията на Стюардите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.
В края на средновековието Шотландия е била разделена на две културни зони: равнини, жителите на които говорят на англо-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използва келтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго до XVIII век в отдалечените части на юго-запад, влизащи в графство Галоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка до Европа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона — шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение през 1707 г.
През 1603 г. краля на Шотландия Яков VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Яков I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. След Славната революция и свалянето на католика Джеймс II, Вилхелм III и Мария II Шотландия за известно време е можело да избере монарх-протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландския парламент съвместно с английския през 1707 г. приема „Акта за обединение”. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През 1715 г. в северна Шотландия се вдигат две крупни въстания на якобитите, но Хановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и северо-източните области.
След премането на „Акта за обединение”, Шотландското просвещение и Индустриалната революция страната става мощен европейски търговски, научен и индустриален център. След Втората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, а също така доходите от добив на нефт и газ на шелфа на Северно море. През 1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия, учреждение което е създадено чрез т. нар. „Шотландски акт” през 1998 г.
В началото на 2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През 2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер Алекс Салмънд обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г.
[редактиране] Култура
Южната част на Шотландия - южните Ъплендс - са заради местоположението си много по-силно повлияни от Англия отколкото другите части на страната. В резултат на това се наблюдават културни различия между областите. Гайдата (английски: Bagpipes), килтът и уискито са най-известните елементи на шотландската култура. Гайдата има особено културно значение за Шотландия и е асоциирана с нея, въпреки че е разпространена в цяла Европа (най-вече България). Килтът като мъжка пола е познат още от ранни времена. Ирландците се обявяват за откриватели на уискито, но истинският му произход е забулен в тъмнина. Качеството на шотландското уиски е придобило световна слава.
Традиционно за шотландската кухня е ястието Хагис - миризлива саздърма от агнешки дреболии, подобна на българския бахур.
От Шотландия произлизат създадените през 80-те и 90-те години на XX век музикални групи: Биг Кънтри, Симпъл Майндс, Рънриг, Ует Ует Ует, Проклеймърс и Тексас. От Шотландия произлиза и ню уейв групата Франц Фердинанд, както и хард рок-ветераните Назарет. Беле и Себастиан и The View са известни групи от областта на инди-рок/поп. Други шотландски групи от областта рок/построка са Travis, Aereogramme, Могуай, Сноу Патрол и новопоявилите се The Fratellis. Марк Нопфлър, Джак Брус, Midge Ure и Паоло Нутини са също видни музиканти. Актуално в международните чартове участници са Калвин Харис и Ейми Макдоналд.
[редактиране] Религия
Националната църква на Шотландия е организирана по презвитериански тип.
| Религия | Процент от населението |
|---|---|
| Църква на Шотландия | 42 % |
| атеисти | 28 % |
| Католическа църква | 16 % |
| други християнски църкви | 7 % |
| Ислям | 0,8 % |
| Будизъм | 0,1 % |
| Сикхизъм | 0,1 % |
| Юдаизъм | 0,1 % |
| Индуизъм | 0,1 % |
| други религии | 0,5 % |
| без отговор | 5 % |
(Източник: Запитване на населението от 2001 г.)
[редактиране] Икономика
Шотландия е центърът на европейската уиски-индустрия. Нефтодобивният център на Северно море е Абърдийн. Там петролният занаят за дълго време е прогонил рибарите от региона. Главен износен продукт на страната са компютърните софтуери.
Съществува една особеност при шотландската валута. В Шотландия, както и в останалата част от Великобритания, се използва паричната единица британска лира. Въпреки това трите големи шотландски банки Bank of Scotland, Royal Bank of Scotland и Clydesdale Bank призвеждат свои собствени банкноти. Заедно с паричните знаци на Bank of England в Шотландия съществуват четири различни вида банкноти в номинална стойност. Все пак шотландският паунд стърлинг не се приема във всеки магазин извън Шотландия. Човек без проблем може да прехвърли парите си в „не-шотландски“ във всяка една банка на острова.
В сравнение с брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, изразено в покупателна способност, Шотландия достига иднекс 111,7 (EU-25:100) (2003).[1]
[редактиране] Политика и управление
През 1999 г. Шотландия получава право на свой собствен парламент. Това става за първи път след обединението ѝ с Англия през 1707 година. Така за повечето аспекти на вътрешната политика отговорни стават шотландския парламент, първият министър (съпоставим с министър президента) и кабинетът. Der Административното седалище на тези институции е Единбург. Като част от Обединеното кралство Шотландия няма собствен държавен глава. Вместо това съответният британски крал или кралица е държавен глава на цяла Великобритания. От 6 февруари 1952 г. тази длъжност изпълнява кралица Елизабет II.
Шотландия притежава самостоятелна съдебна система, която в сравнение с английските закони показва по голяма прилика със съдебната система в континентална Европа. Също така законодателната система и управленските организации в много отношения се различават от английските.
Първи министри на Шотландия
| Доналд Деуор (лейбърист) | 1999 - 2000 |
| Henry Маклейш (лейбърист) | 2000 - 2001 |
| Джак Макконел (лейбърист) | 2001 - 2007 |
| Алекс Салмонд (ШНП) | 2007 - до днес |
[редактиране] Административно деление
През 1996 г. с решение на парламента на Великобритания Шотландия е разделена на 32 области.
[редактиране] Население
Според преброяването от 2001 г. населението на Шотландия наброява 5 062 011 човека. По предварителни отчети през 2005 г. то е нарастнало на 5 094 800 човека. Ако Шотландия бе независима държава, тя би заемала 114 място.
[редактиране] Национални символи
- Апостол Андрей се счита за покровител на Шотландия. Съгласно легендата, неговите мощи са били пренесени през VIII век от Константинопол в шотландския град Сейнт Андрюс. Изображение на апостола, а също така и X-образеният кръст, на който той, според преданието е бил разпънат, служат за символи на Шотландия.
- Шотландският флаг представлява изображение на Андреевския кръст на небесносин фон.
- Герб и кралски щандарт изобразяват червен хералдически лъв на жълто поле в обкръжение на червена двойна рамки от лилии.
- Химн на Шотландия - Flower of Scotland
- Цветът на магарешкия трън се явява полуофициален национален символ на Шотландия и е изобразен на банкнотите.
- Еднорогът традиционно е част от много исторически шотландски гербове.
- Тартан - тъкан на квадрати, използвана в килтовете.
- Гайда — национален музикален инструмент, неофициален символ на Шотландия
[редактиране] Забележителности
Шотландия е известна с културния живот на столицата си, Единбург (с големите театрален и кинофестивал), с Националната шотландска галерия, Шотландската национална портретна галерия и други. Факултетите по медицина и право на Единбургския университет се радват на особен престиж.
От особен туристически интерес е Лох Нес, езерото, в което се предполага, че живее чудовището Неси.
[редактиране] Бележки
[редактиране] Литература
- Hans-Walter Arends: Die kleine Schottlandfibel, Luath Press Ltd, Edinburgh 2006, ISBN 1-84282-098-2
- Hermann Schreiber: Schottland – Die Geschichte eines Landes am Rande Europas, Casimir Katz Verlag, ISBN 3-925825-41-X
- Markus Hilpert/Bernhard Kräußlich (Hrsg.): Schottland: eine sozial- und wirtschaftsgeografische Exkursion, Augsburg 2004, 252 S., ISBN 3-923273-55-X
- Iseabail MacLeod (Ed.): The Illustrated Encyclopedia of Scotland, Lomond, Edinburgh 2004, 400 S. ISBN 1-84204-028-6
- Fitzroy Maclean: Kleine Geschichte Schottlands, Busse-Seewald Verlag, ISBN 3-512-00763-5
 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Schottland“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||||
