Александър III (Шотландия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър III
шотландски крал
Александър III 
Роден: 4 септември 1241 г.
Роксбург, Шотландия
Починал: 19 март 1286 г. г.
Шотландия

Александър III (на средновековен шотландки келтски: Alaxandair mac Alaxandair, на съвременен шотландки келтски: Alasdair mac Alasdair) е крал на Шотландия от 1249 до 1286. Александър III е последният представител на династията Дънкилд, управлявала Шотландия от 1034 г. до 1040 г. и от 1053 г. до 1290 г. Неговото управление е второто по продължителност в Шотландия преди унията с Англия от 1707 г.

Александър е роден на 4 септември 1241 в Роксбург, Шотландия. Той е единствен син на крал Александър II и на Мари дьо Куси. Наследява шотландскта корона след смъртта на баща си на 9 юли 1249 г. и е коронован Скоун на 13 юли същата година.

Юношеските години от управлението на Александър са белязани от борбата за власт между две съперничещи си партии в кралския довр, едната от които е предвождана от графа на Ментейт Уоутър Коумин, а другата — от Алан Даруард — юстициарий на Шотландия, който играе ключова роля в първите години от управлението на Александър. По време на сватбата на Александър и Маргарет Плантагенет през 1251 г. английският крал Хенри III се опитва да получи от зет си васална клетва, но Александър категорично отказва. През 1255 г. в резултат на преговорите между двамата крале в граф Ментейт и партията му са отстранени от Алан Даруард. Въпреки това партията на Ментейт продължава да се ползва с голямо влияние и две години по-късно, пленявайки краля, те принуждават своите опоненти да се съгласят да се състави съвет с членове от двете партии.

Навършвайки 21 години през 1262, Александър III се заема да довърши делото на покойния си баща за завладяването на Западните острови. Александър изразява официално претенциите си пред норвежкия крал Хокон IV, който в отговор нахлува с войските си в Шотландия през 1263 г. Корабите на норвежеца обаче са повредени от морска буря, а битката между двете войски при Ларгс завършва без окончателна победа за никоя от страните. Така Хокон е принуден да потегли обратно за Норвегия, но умира на 15 октомври 1263 г. на Оркнейските острови. През 1266 г. наследникът на Хокон подписва договора от Перт, с който предава остров Мейнланд и Западните острови на Шотландия срещу парично обезщетение, а Норвегия си запазва Оркнейските острови и Шетландските острови. През 1284 г. Александър III удостоява с титлата Лорд на островте Ангъс Макдоналд и така през следващите два века кланът Макдонълд съхранява властта си над островите, управлявайки ги като собствено кралство, често противопоставяйки се на шотландските крале.

Александър се жени за принцеса Маргарет Плантагенет — дъщеря на Хенри III и Елеонор Аквитанска. От нея той има три деца:

  • Маргарет (1261-1283) — омъжена за норвежкия крал Ерик II
  • Александър (1263-1283)
  • Дейвид (1272-1281)

Маргарет умира през 1274 г. Тъй като всичките деца на Александър умират рано, това поставя открит въпроса за престолонаследието. През 1284 г. той заставя бароните да признаят за негов наследник на престола внучка му Маргарет Норвежка. Липсата на мъжки наследник обаче го принуждава на 1 ноември 1285 г. да се ожени повторно за Йоланда дьо Дре, от която също няма деца.

Кралят умира на 19 март 1286 г., след като пада от коня си върху скали, докато язди през бурна нощ от Единбург до Файф, за да види съпругата си. По това време кралицата е бременна и бароните решават да изчакат раждането на детето, преди да обявят Маргарет за кралица. Йоанда обаче ражда мъртво дете и бароните признават внучката на Александър за кралица на Шотландия. Маргарет обаче умира при мистериозни обстоятелства на път за Шотландия през 1290 г., преди да бъде коронована, след което през 1292 шотландските барони избират за крал Джон Балиол.