Средновековие
Средновековие или Средни векове е средният период от схематично разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Съвременна цивилизация или Ново време. Тази схема е въведена от Кристоф (Келер) Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година с разделянето на Римската имерия на Източна и Западна и завършва през 1453 година с падането на Константинопол.
Поставянето на точна дата както на началото, така и на края на Средновековието се оказва проблематично и трудно.[1] Обикновено за негово начало се приема краят на Западната Римска империя (5 век или по-точно 476 година), а за край — възходът на националните монархии, европейските отвъдморски открития, разпространението на книгопечатането, възраждането на класическите форми, известно като Ренесанс през 15 век в Италия и началото на 16 век в Северна Европа, както и протестантската Реформация, започнала през 1517 година. Някои историци приемат годината 1492 г. за края на Средновековието поради няколко причини — откритието на Америка от Христофор Колумб, падането на Византийската империя, изобретяването на печатната преса и края на Стогодишната война. Всички тези явления отбелязват началото на Новата европейска история. Самото название Средновековие води началото си от 15-ти век, когато хуманистите се опитват да разграничат собствената си епоха и наричат времето между античността и 15-ти век със следните имена: media tempestas (на латински: средно время; 1469 г.), media antiquitas (на латински: средна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: средно време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: среден век; 1596 г.)[2]. Най-вероятно за пръв път Средните векове са наречени така от Леонардо Бруни в неговата „Historia Florentini populi“.
От своя страна Средновековието се разделя на латинско и византийско средновековие — историческите процеси във Византия протичат различно от тези в тогавашната западна част на Европа.
Съдържание |
[редактиране] Периодизация
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
Средновековието се дели условно на три основни периода[3]:
- Ранно Средновековие (края на V — средата на XI век).
- Развито Средновековие (средата на XI — края на XV век).
- Късно Средновековие или ранно Ново време (XVI—XVII век).
[редактиране] Ранно Средновековие
Основна статия: 
Ранното Средновековие е период от европейската история, започнал скоро след разпадането на Римската империя.[4] Продължава около 5 века, приблизително от 500 до 1000 година. В епохата на ранното Средновековие основните събития са Великото преселение на народите, появата на викингите, възникването на кралствата на остготите в Италия и вестготите в Аквитания и на Пиренейския полуостров и се образуването на държавата на франките, която в периода на своя разцвет заема голяма част от Европа. Нараства ислямското влияние. Северна Африка и Испания влизат с състава на арабския Халифат. На Британските острови съществуват много неголеми държавици на англите, саксите и келтите, появяват се държави в Скандинавия, а също така в Централна и Източна Европа.
[редактиране] Великото преселение на народите
Великото преселение на народите е условно название на съвкупност от етнически миграционни процеси в Европа в периода IV—VII век, основно от периферията на територията на Римската империя. Великото преселение залага противопоставянето между германските и романските народи. То е причина за разпадането на Западната Римска империя. Причинено е от разпадането на Хунския съюз, както и от застудяването на климата. В преселението активно участват славянски , тюркски, ирански и угро-фински племена. Вследствие преселението на народите е създадена и новата българска държава на Балканите.
[редактиране] Реконкиста
Период в който северните християнски кралства Кастилия, Навара, Леон, Арагон и Португалия отвоюват обратно южните иберийски земи, поробени от Арабския халифат. Реконкиста започва в района Ковадонга, днешна Астурия, която единствена не е завоювана от маврите. Инициирана е от княз Пелайо през 722. Реконкиста преминава с временни успехи, свързани с това, че феодалните разпри заставят християните да се борят едни с други и със своите васали. Има и неуспехи, като например битката при Аларкос. Реконкиста завършва през 1492, когато Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска изгонват последния мавритански владетел от Иберийския полуостров. Те обединяват голяма част от Испания под своя власт (Навара е включено в състава на Испания през 1512).
[редактиране] Византийска империя
Така се нарича Източната Римска империя в западната историческа наука. Името "Византийска империя" (по град Византион, на мястото на когото римския император Константин I Велики в началото на IV век преименува на Константинопол) държавата получава в трудовете на западноевропейските историци след своето падане. Самите византийци наричат себе си римляни — на гръцки "ромеи", а своята държава - "римска", "ромейска".
[редактиране] Франкска държава
Условно название на държава в Западна и Централна Европа от V до IX век, която се образува на територията на Западната Римска империя, едновременно с други варварски кралства.
[редактиране] Меровинги
Меровингите са първата династия на франкски крале в историята на Франция. Кралете от тази династия управляват от края на V до средата на VIII век на територията на съвременните Франция и Белгия. Те произхождат от салическите франки.
[редактиране] Развито Средновековие
[редактиране] Късно Средновековие
Има спорове докога продължава Късното Средновековие. През този период се наблюдават: въздигането на Русия и справянето и с татарската заплаха от изток, турското нападение в Югоизточна Европа, изгонването на арабите от Испания, протичането на Стогодишната война, Великите географски открития.
[редактиране] Средновековна архитектура
Този период от архитектурата и градоустройството е известен като Романски. Населените места са се формирали на естествено защитени от нападение места, най-често възвишения, заобиколени от естествени или изкуствени водни препятствия. Най-често на тези възвишения са се изграждали замъците на владетелите, оградени от крепостни стени, а в подножието на крепостните стени се разполагали жилищата в селището. Архитектурата на началото на този период се отличава със затвореност на външния вид на сградите — малки на брой и размер прозорци по фасадите, поради масивната конструктивна система. Крепостните стени са завършвали по ъглите с кули с пирамидална или конична форма. Развивала се е радиално-кръговата улична мрежа.
След XI век започва коренна промяна във външния вид на замъците, жилищните сгради и църковната архитектура. Тази промяна е обусловена от замяната на масивната със скелетната конструктивна система. Периодът се нарича Готически. Характерни архитектурни детайли на този стил са островърхите арки, розетните прозорци над западния вход, стъклописите по прозорците. Една от най-красивите катедрали от Готическия период е Кьолнската катедрала.
[редактиране] Източници
- ↑ Юрий Семёнов. Эпоха Средних веков (VI—XV вв.). // Скепсис.
- ↑ Гене Б. История и историческая культура средневекового Запада. М., 2002. С. 11.
- ↑ История средних веков. М., 2003. С. 26-27.
- ↑ Раннее Средневековье. Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. — М.: Эксмо, 2009. — 512 с., стр. 368
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Medieval Sourcebook — основен архив с източници за Средновековието
- ((en)) The Online Reference Book of Medieval Studies
- ((en)) The Labyrinth
- ((en)) NetSERF
- ((en)) The Middle Ages — директория със статии и текстове за Средните векове
- ((en)) Интерактивна карта на Средновековието
|
||||||||||
