Кралство Арагон
| Кралство Арагон на арагонски: Reino d'Aragón на испански: Reino de Aragón на каталонски: Regne d'Aragó'' |
||||||
|
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||
 Земите на Кралство Арагон в рамките на Арагонската корона. |
||||||
| Столица | Сарагоса | |||||
| Официален език | арагонски, испански и каталонски | |||||
| Религия | римокатолицизъм | |||||
| Форма на упр. | монархия | |||||
| Държавен глава | ||||||
| Днес част от |  Испания |
|||||
Кралство Арагон е историческа държава, която е съществувала в периода от 1035 до 1707 г. на територията на днешна североизточна Испания. Границите на Кралство Арагон съвпадат с границите на днешната автономна област Арагон в Испания.
Първоначално териториите на кралство Арагон са били франкска феодална област с център гр. Хака, която през 8 в. става васална на кралство Памплона (по-късно Навара). През 11 в. крал Санчо III Наварски подарява тази област на сина си Рамиро I Арагонски, който след смъртта на брат си Гонсало през 1043 присъединил към тези земи и териториите на областите Рибагорца и Собрарбе. След като разбил и брат си Гарсия Санчес III Наварски, Гонсало се обявил за независим владетел. Разширявайки се на юг, кралството отнемало територии от областта Андалусия (на арабски: Ал Андалус), която владеели маврите. През 1096 столицата на Арагон е преместена в Уеска, а по-късно и в Сарагоса (1118 г.). През 1285 г. най-южните територии на кралството били превзети от маврите.
Кралство Арагон дава името си на т.н. Корона Арагон след династичен брак между графа на Барселона Рамон Беренгарий IV и арагонската кралица Петронила, чиито син наследил териториите на родителите си. Така освен териториите на кралство Арагон, арагонските крале започнали да управляват и териториите на Каталония, а по-късно Балеарските острови, кралство Валенсия, Неаполитанското кралство, Сицилианското кралство и кралство Сардиния. Тези територии формирали персонална уния под властта на кралете на Арагон, която уния е известна като Арагонска корона. Така кралят на Арагон традиционно носел и титлата крал на Валенсия, крал на Майорка, господар на Монпелие, и от време на време титлата херцог на Атина и Неопатрия. Всяка от тези титли давала сувереното право на краля на Арагон върху посочените територии, а когато някоя от тях отпадала от властта му, той губел и съответната титла. През 15 в. властта на арагонските крале била силно ограничена от т.н. Арагонски съюз.
Съюзът на Арагонската корона се разпаднал след обединението на кралство Арагон, Валенсия и Каталония с кралство Кастилия и Леон, което фактически положило началото на кралство Испания. След обединението с Кастилия, кралство Арагон запазило известна политическа самостоятелност, която била ликвидирана през 1707 г. с издаването на Декретите от Нуева Планта, които превърнали кралство Арагон в обикновена испанска провинция.
Съдържание |
Владетели на Арагон [редактиране]
Династия Хименес (926-1035) [редактиране]
- Гарсия I Санчес (919-970)(926-970),граф; крал на Навара (Гарсия II 925-970)
- Санчо II Гарсия (935-994)(970-994); крал на Навара
- Гарсия II Санчес (964-1004)(994-1000); крал на Навара (Гарсия III)
- Санчо III Гарсия Велики (ок.985-18.10.1035)(1000-1035); крал на Навара; граф на Кастилия (1029-1035)
Кралство Арагон се образувало през 1035 след смъртта на Санчо III и раздела на кралството му на три части – Арагон, Кастилия и Навара.
Арагонска династия (1035-1162) [редактиране]
- Рамиро I (1000-1063)(1035-1063),крал
- Санчо I (1063-1094); крал на Навара (Санчо V 1076-1094)
- Педро I (1094-1104); крал на Навара (1094-1104)
- Алфонсо I Войнствения (1104-1134); крал на Навара (1104-1134)
- Рамиро II Монах (1094-1154)(1134-1137)
- Петронила (1135-1173)(1137-1162)
През 1150 Петронила се омъжила за Рамон Беренгарий IV, граф на Барселона, като по този начин било поставено началото на Барселонската династия.
Барселонска династия (1164-1410) [редактиране]
- Алфонсо II Целомъдрения (1152-1196)(1164-1196); граф на Прованс (1167-1196)
- Педро II Католик (1176-13.9.1213)(1196-1213)
- Хайме I Завоевател (2.2.1208-27.7.1276)(1213-1276)
- Педро III Велики (1236-11.1285)(27.6.1276-11.11.1285); крал на Сицилия (Педро I 1282-1285)
- Алфонсо III Щедрия (1265-18.6.1291)(1285-1291)
- Хайме II Справедливия (10.8.1267-2.11.1327)(1291-1327); крал на Сицилия (Хайме I 1285-1296)
- Алфонсо IV Добрия (1302-1336)(1327-1336)
- Педро IV Церемониалния (1319-7.1.1387)(1336-1387); херцог на Атина (1381-1387)
- Хуан I Ловджията (27.12.1350-19.5.1396)(1387-1396)
- Мартин I Хуманист (1356-31.9.1410)(1396-1410); крал на Сицилия (Мартин II 1409-1410)
След две години междуцарствие и сключването на компромисния мир в Каспе престола на Арагон се заема от нова династия – Трастамара.
Династия Трастамара (1412-1479) [редактиране]
- Фернандо I Справедливия (27.11.1380-2.4.1416)(1412-1416); крал на Сицилия
- Алфонсо V Великодушния (1394-27.7.1458)(1416-1458); крал на Сицилия (Алфонсо I); крал на Неапол (Алфонсо I 1442-58)
- Хуан II (29.6.1397-20.1.1479)(1458-1479); крал на Сицилия (Хуан I); крал на Навара (Жан I 1425-79)
- Фернандо II Католик (10.3.1452-23.1.1516)(1479); крал на Сицилия,; крал на Испания (1479-1516); номинален крал на Неапол (Фернандо III 1503-1516)
През 1474 Фернандо II се жени за Изабела I, кралица на Кастилия и след смъртта на баща си Хуан II в 1479 двете кралства се обединяват под названието – Испания (официално през 1516).
