Кралство Арагон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Арагон
Reino d'Aragón
 
1035 — 1707  
Знаме Герб

Местоположение на Кралство Арагон

Земите на Кралство Арагон в рамките на Арагонската корона.
Столица Сарагоса
Официален език арагонски, испански и каталонски
Религия римокатолицизъм
Форма на упр. монархия
Днес част от Флаг на Испания Испания
редактиране

Кралство Арагон (на арагонски: Reino d'Aragón, на испански: Reino de Aragón, на каталонски: Regne d'Aragó) е историческа държава, съществувала в периода от 1035 до 1707 г. на територията на днешна североизточна Испания. Границите на Кралство Арагон съвпадат с границите на днешната автономна област Арагон в Испания.

Първоначално териториите на кралство Арагон са били франкска феодална област с център гр. Хака, която през 8 в. става васална на кралство Памплона (по-късно Навара). През 11 в. крал Санчо III Наварски подарява тази област на сина си Рамиро I Арагонски, който след смъртта на брат си Гонсало през 1043 присъединил към тези земи и териториите на областите Рибагорца и Собрарбе. След като разбил и брат си Гарсия Санчес III Наварски, Гонсало се обявил за независим владетел. Разширявайки се на юг, кралството отнемало територии от областта Андалусия (на арабски: Ал Андалус), която владеели маврите. През 1096 столицата на Арагон е преместена в Уеска, а по-късно и в Сарагоса (1118 г.). През 1285 г. най-южните територии на кралството били превзети от маврите.

Кралство Арагон дава името си на т.н. Корона Арагон след династичен брак между графа на Барселона Рамон Беренгарий IV и арагонската кралица Петронила, чиито син наследил териториите на родителите си. Така освен териториите на кралство Арагон, арагонските крале започнали да управляват и териториите на Каталония, а по-късно Балеарските острови, кралство Валенсия, Неаполитанското кралство, Сицилианското кралство и кралство Сардиния. Тези територии формирали персонална уния под властта на кралете на Арагон, която уния е известна като Арагонска корона. Така кралят на Арагон традиционно носел и титлата крал на Валенсия, крал на Майорка, господар на Монпелие, и от време на време титлата херцог на Атина и Неопатрия. Всяка от тези титли давала сувереното право на краля на Арагон върху посочените територии, а когато някоя от тях отпадала от властта му, той губел и съответната титла. През 15 в. властта на арагонските крале била силно ограничена от т.н. Арагонски съюз.

Съюзът на Арагонската корона се разпаднал след обединението на кралство Арагон, Валенсия и Каталония с кралство Кастилия и Леон, което фактически положило началото на кралство Испания. След обединението с Кастилия, кралство Арагон запазило известна политическа самостоятелност, която била ликвидирана през 1707 г. с издаването на Декретите от Нуева Планта, които превърнали кралство Арагон в обикновена испанска провинция.

Владетели на Арагон[редактиране | edit source]

Династия Хименес (926-1035)[редактиране | edit source]

  • Гарсия I Санчес (919-970)(926-970),граф; крал на Навара (Гарсия II 925-970)
  • Санчо II Гарсия (935-994)(970-994); крал на Навара
  • Гарсия II Санчес (964-1004)(994-1000); крал на Навара (Гарсия III)
  • Санчо III Гарсия Велики (ок.985-18.10.1035)(1000-1035); крал на Навара; граф на Кастилия (1029-1035)

Кралство Арагон се образувало през 1035 след смъртта на Санчо III и раздела на кралството му на три части – Арагон, Кастилия и Навара.

Арагонска династия (1035-1162)[редактиране | edit source]

  • Рамиро I (1000-1063)(1035-1063),крал
  • Санчо I (1063-1094); крал на Навара (Санчо V 1076-1094)
  • Педро I (1094-1104); крал на Навара (1094-1104)
  • Алфонсо I Войнствения (1104-1134); крал на Навара (1104-1134)
  • Рамиро II Монах (1094-1154)(1134-1137)
  • Петронила (1135-1173)(1137-1162)

През 1150 Петронила се омъжила за Рамон Беренгарий IV, граф на Барселона, като по този начин било поставено началото на Барселонската династия.

Барселонска династия (1164-1410)[редактиране | edit source]

  • Алфонсо II Целомъдрения (1152-1196)(1164-1196); граф на Прованс (1167-1196)
  • Педро II Католик (1176-13.9.1213)(1196-1213)
  • Хайме I Завоевател (2.2.1208-27.7.1276)(1213-1276)
  • Педро III Велики (1236-11.1285)(27.6.1276-11.11.1285); крал на Сицилия (Педро I 1282-1285)
  • Алфонсо III Щедрия (1265-18.6.1291)(1285-1291)
  • Хайме II Справедливия (10.8.1267-2.11.1327)(1291-1327); крал на Сицилия (Хайме I 1285-1296)
  • Алфонсо IV Добрия (1302-1336)(1327-1336)
  • Педро IV Церемониалния (1319-7.1.1387)(1336-1387); херцог на Атина (1381-1387)
  • Хуан I Ловджията (27.12.1350-19.5.1396)(1387-1396)
  • Мартин I Хуманист (1356-31.9.1410)(1396-1410); крал на Сицилия (Мартин II 1409-1410)

След две години междуцарствие и сключването на компромисния мир в Каспе престола на Арагон се заема от нова династия – Трастамара.

Династия Трастамара (1412-1479)[редактиране | edit source]

  • Фернандо I Справедливия (27.11.1380-2.4.1416)(1412-1416); крал на Сицилия
  • Алфонсо V Великодушния (1394-27.7.1458)(1416-1458); крал на Сицилия (Алфонсо I); крал на Неапол (Алфонсо I 1442-58)
  • Хуан II (29.6.1397-20.1.1479)(1458-1479); крал на Сицилия (Хуан I); крал на Навара (Жан I 1425-79)
  • Фернандо II Католик (10.3.1452-23.1.1516)(1479); крал на Сицилия,; крал на Испания (1479-1516); номинален крал на Неапол (Фернандо III 1503-1516)

През 1469 Фернандо II се жени за Изабела I, кралица на Кастилия и след смъртта на баща си Хуан II в 1479 двете кралства се обединяват под названието – Испания (официално през 1516).

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Християнски държави на Иберийския полуостров от Реконкистата до наши дни
Португалия Кралство Испания
1516-
Кастилска корона
1230-1715
Кралство Навара
824-1513
Арагонска корона
1162–1716
Кралство Галисия
910-1157
Кралство Астурия
718-925
Кралство Леон
913-1230
Кралство Кастилия
850-1479
Кралство Арагон
1035-1707
Графство Барселона
801–1162
Кралство Валенсия
1238–1707
Кралство Майорка
1231-1715