Каталуния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Каталония)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за автономната област в Испания. За селото в Егейска Македония, вижте Каталония (дем Катерини).

Comunidad Autónoma de Cataluña
Comunitat Autònoma de Catalunya
Comunautat Autonoma de Catalonha
Знаме на Каталуния Герб на Каталуния
Знаме Герб
Разположение на Каталуния в Испания
Столица Барселона
Площ
 – Общо
 – % от Испания
6-то място
32 114 km²
6,3%
Население
 – Общо (2008)
 – % от Испания
 – Гъстота
2-ро място
7 354 441 души
15,96%
223,9 души/km²
Автономен статут 9 август 2006
Парламентарно представяне
 – Места в Конгреса
 – Места в Сената
46
7
Президент Артур Мас (Конвергенция и съюз)
Провинции Барселона
Херона
Лерида
Тарагона

Каталуния (също Каталуня или Каталония; испански Cataluña, каталунски Catalunya, окситански Catalonha) е една от 17-те автономни области в Испания (Comunitat Autònoma de Catalunya, Comunidad Autónoma de Cataluña или Comunautat Autonoma de Catalonha). Територията ѝ съответства в голямата си част на територията, заемана от някогашното графство Каталония. Официалните езици са три – кастилски (испански), каталонски и арански. Цялото население знае кастилски испански, а голяма част могат да говорят и на каталонски.

Автономната област Каталония заема площ от 32 114 km² и има население 7 354 441 души (2008). От тях около 12,2% са имигранти от други страни.[1] Граничи с регионите Арагон и Валенсия, както и с Франция и Андора на север. Каталония се състои от четири провинции Барселона, Херона, Лерида и Тарагона.

История[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Въпреки малката си територия, географските характеристики на Каталония са изключително разнообразни, вариращи от високите над 3000 метра Пиренеи на север до дългото 580 км средиземноморско крайбрежие.

Релеф[редактиране | edit source]

Релефът на Каталония се състои от три основни морфоструктурни единици - Пиренеите на север, които отделят Пиренейския полуостров от останалата част на Европа, Средиземноморската каталанска система или Каталански крайбрежни планини - група отделни планини и възвишения, които следват крайбрежието, и Централната депресия по средата, която до голяма степен съвпада с източната част на долината на река Ебро.

Източните Пиренеи
Изглед към планината Монтсерат

Каталонските Пиренеи обхващат половината испанска част на веригата или повече от 200 км. Те се поделят на основна верига и Предпиренеи. Последните представляват паралелна система от планини на юг от основната верига, които са с по-малка височина и различен геоложки произход. Западната част от Пиренеите е с по-голяма средна надморска височина от източните дялове. Най-високата точка на областта е Пика д'Естатс с 3143 м. Следват Пиг Педрос и Пигмал - съответно 2914 и 2910 м, всичките разположени на границата с Франция. От планините в Предпиринеите най-високи са Сиера дел Кади с 2648 м и Педрафорка с 2497 м.

Средиземноморската каталанска система се състои от две основни паралелни части с ориентация североизток-югоизток. Те са Крайбрежната планинска верига (покрай морето) и Предкрайбрежната планинска верига (към вътрешността). Крайбрежната верига е по-малка по площ и е значително по-ниска (Сиера дел Монтенегре – 773 м), докато Предкрайбрежната верига е по-обширна и по-висока (Туро де л'Оме – 1706 м). Системата включва и редица депресии, по-важни от които са Крайбрежната и Предкрайбрежната. Първата се намира на брега на Средиземно море, а втората разделя двете основни вериги. На североизток системата се свързва с Пиренеите и Предпиринеите като в комарката Ла Гаротса се образува зона с изгаснали вулкани.

Централната каталанска депресия се намира между Предпиренеите и Предкрайбрежната планинска система. На тази територия са разположени комарките в южната част на провинция Лерида и централната част на провинция Барселона. Надморската височина варира от 200 до 600 метра от запад на изток. Това е плодородна селскостопанска зона с множество канали и висока производителност.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на автономния регион също е разнообразен. За крайбрежните гъсто населени райони на провинциите Барселона, Херона и Тарагона е характерен типичен средиземноморски климат. Вътрешността, включваща Лерида и централните части на Барселона, се характеризира с континентален средиземноморски климат. Климатът в Пиренеите е планински и алпийски по най-високите дялове.

В средиземноморската зона лятото е сухо, топло с влажни бризове и максимална температура около 30°C. Лятото е най-дъждовният сезон в пиренейските долини, характеризиращо се с чести бури. Зимата варира от хладна до студена в зависимост от региона. В Пиренеите често вали сняг, както и във вътрешността, а понякога снежна покривка се образува дори по крайбрежието. В средиземноморската зона най-много валежи падат през пролетта и есента.

Вътрешността на Каталония е по-гореща и суха през лятото. Температурите достигат 35 дори 40°C. Нощта е по-хладна в сравнение с крайбрежието с температура между 14 и 16°C. Мъглите са сравнително често явление в равнините и долините.

Води[редактиране | edit source]

Крайбрежие[редактиране | edit source]

Стопанство[редактиране | edit source]

Кулата Агбар в Барселона

Областта е първа по общ БВП и трета по БВП на човек от населението в Испания след Мадрид и Навара и е един от най-високоиндустриализираните райони в страната и Европа.

Селското стопанство е силно механизирано и високоефективно. Отглеждат се пшеница, ориз (делтата на река Ебро), плодове, зеленчуци, корков дъб. Каталония е най-големият производител на шампанско в света след Франция. Става въпрос за газираното вино Cava, което се пие предимно около коледните празници. Животновъдството е също добре развито - едър рогат добитък и овце се отглеждат най-вече в Пиренеите на север, а свине в равнинните и хълмистите райони на юг.

В Каталония са разположени два АЕЦ-ца, Ансо (2060 MW) и Ванделос (1570 MW), и двате в провинция Тарагона. Има три ТЕЦа с мощност над 1000 MW и няколко по-малки, както и десетки важни ВЕЦ, разположени по пълноводните реки, които извират от Пиренеите, като Сегре, Ногера Рибагорсана и Ногера Палареса, както и по река Ебро. Машиностроенето е добре развито. Произвеждат се автомобили (СЕАТ в Марторел, Нисан в Барселона), мотоциклети, компютри, техника, електроника, кораби. Съществуват стотици заводи, които произвеждат различни компоненти за автомобилостроителната промишленост. Химическата промишленост е с най-голям обем в Испания, а областта е и европейски център на химическа промишленост с най-важни заводи, разположени в Тарагона, Барселона, Реус, Оспиталет де Льобрегат, Сабадел, Тераса, Херона и други. В Тарагона се намира един от най-големите нефтопреработвателни комбинати в Испания. Каталония е и най-големият производител на текстил в страната с центрове Барселона и околните градове Херона, Олот, Вик, Лерида. Хранително-вкусовата промишленост е развита повсеместно.

Транспортът е отлично развит - над 1200 км автомагистрали, голяма гъстота на железопътните линии, три международни летища. Пристанището на Барселона е най-голямото на Средиземно море.

Култура[редактиране | edit source]

Каталония притежава изключително богато културно наследство. Най-изтъкнати представители са виолончелистът Пау Казалс и скулпторът и архитект Антонио Гауди.

Салвадор Дали е живял в град Фигерас в Северна Каталония. Пабло Пикасо прекарва детските си години в достолепна къща в стария град на Барселона, днес музей.

Хуан Миро също е каталонец и на главната улица в Барселона Ла Рамбла (La Rambla), до Японската къща, е подредил в свой стил разноцветни павета по алеята за разходки. Днес повечето туристи прегазват творението му без да го забележат.

Регионализъм[редактиране | edit source]

Областта разполага с местен парламент, намиращ се до зоопарка в Барселона, състоящ се от 135 депутата избирани на всеки 4 години.

От началото на януари 2006 г. новосформираната полицейска сила Mossos de Squadra пое работата по вътрешния ред в град Барселона от националната полиция Policia Nacional (ръководена от Мадрид). Извън града действат освен националната полиция също и локална полиция Policia Local.

Типично за новосформираната каталонска полиция е изключителното ползване само на каталонски език, млади кадри и особен символизъм, с който е натоварена, предвид, че е независима от централната власт в Мадрид. Борбата за независимост от Кастилия се води от векове с променлив успех. Освен гореспоменатите сили за вътрешен ред, в цяла Испания действат и Guardia Civil - формирование получило негативен имидж при управлението на Франко, днес занимаващо се с особено тежки престъпления, организирани престъпни групи, терористични организации и трафик на хора и наркотици.

Градове[редактиране | edit source]

С население над 1 000 000 души:

С население от 100 000 до 1 000 000 души:

С население до 100 000 души:

Историческа символика на каталонското знаме[редактиране | edit source]

Каталунското знаме

Каталонското знаме представлява четири червени линии на жълт фон. От историческа гледна точка символиката е свързана с Реконкистата - борбата на Испания срещу ислямското владичество, която е продължила около 700 години.

В тази борба се откроява като легендарна личност Сан Хорхе (San Jorge - Свети Георги). Легендата гласи, че в края на победоносната битка, Сан Хорхе избърсал окървавената си ръка върху златния си щит, при което върху щита останали четири червени кървави следи от пръстите му. От там и произтича легендата за символиката на каталунското знаме – четири червени линии върху жълт фон.

Кухня[редактиране | edit source]

Като типично ястие може да се изтъкне calcots (калсотс), което представлява печене на открит огън на цял праз лук. Обгорялата му външна част се „събува“ като чорап, откъдето идва и името на ястието (от кат. calcot - чорап). Ястието се завършва от приготвянето на специални сосове, в които се потапя задушеният лук. Калсотс не е самото ястие, а цялостното преживяване по приготвянето му с приятели сред природа. И, разбира се, добро вино.

Друг разпространен деликатес е охлювът (caracol). Консумира се в различни блюда – супи, печен с подправки и др. Символ на град Лерида (Лейда) е именно охлювът.

Бележки[редактиране | edit source]