Гражданска война в Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: Пренаписване във смислен вид, без недефинирани понятия като „националистите“ и „метежниците“. Неутрализация!. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Испанската гражданска война се води от 1936 г. до 1939 г.

През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт(социалисти,републиканци,каталонци и баски) и дясната опозиция(националисти,монархисти) придобива застрашителни размери. Убийството на водача на парламентарната опозиция Калво Сотело през юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж.

Гражданската война започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Азаня. Начело на бунта са генералите Санхурхо, Мола и Франко. След смъртта на Санхурхо, предизвикана в самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските.

Районите на Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол.

Метежниците начело с Генерал Франко са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона „Кондор" и 50 000 италиански „доброволци". СССР изпраща съветници, военни специалисти и техници на републиканците, оръжие и муниции. На страната на правителството на Нардния фронт се сражават интернационалните бригади, съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни.

Гражданската война протича в четири основни етапа.

През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница - ключов път за снабдяване. Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид.

През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао.

През 1938 г., с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове.

през март националистите настъпват в Каталуния, като през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците;
през юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве;
през декември националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година.

В последната фаза на войната противоречията между съперничещите си групировки сред републиканците и прекратяването на съветската помощ довеждат до бързо разпадане на съпротивата. Барселона пада на 26 януари 1939 г., Валенсия и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно.

Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни.

[редактиране] Социална революция

В местностите, контролирани от анархисти, Арагон и Кастилия, освен временния военен усперх, се осъществява и сериозна социална революция, при която работниците и селяните колективизират земята и индустрията и съставят съвети, паралелни на безпомощното републиканско правителство. Тази революция среща съпротивата както на комунистите поддържани от СССР, които са практически изцяло подчинени на сталинското Политбюро, което се страхува от загубата на контрол, така и на социал-демократичните републиканци, които се страхуват от загубата на правата върху частната собственост. Аграрните колективи имат значителен успех въпреки опозицията и липсата на ресурси. Ресурси липсват, защото Франко вече е завладял най-плодородните земи.

С развитието на войната правителството и комунистите успяват със средствата на силата и дипломацията да възстановят правителствения контрол на военните действия благодарение на съветските оръжия, които са предоставени изключително под тяхно разпореждане. Анархистите и комунистите-несталинисти са включени в редовната армия, макар и не без съпротива. По-късно РПМО е обявена за незаконна и инструмент на фашистите. През Май 1937 стотици хиляди антифашисти воюват един помежду си за контрол над стратегическите пунктове в Барселона, както е описано от Джордж Оруел в Почит към Каталуния.