Гражданска война в Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гражданска война в Испания
Период 17 юли 19361 април 1939
Място Испания, Испанско Мароко, Испанска Сахара, Канарски острови, Балеарски острови, Испанска Гвинея, Средиземно море
Резултат победа на националистите
Воюващи страни
Flag of the Second Spanish Republic.svg Втора Испанска Република
  • Flag of the Popular Front (Spain).svg Народен фронт
  • Bandera CNT-AIT.svg Национална конфедерация на труда/Иберийска анархистка федерация
  • Socialist red flag.svg Общ съюз на работниците
  • Estelada blava.svg Лява републиканска партия на Каталония
  • Flag of the Basque Country.svg Баската армия (1936–1937)
  • Bandeira galega civil.svg Галицианистка партия

При поддръжката на:

1938 Испански националисти
  • Bandera FE JONS.svg Испанска фаланга
  • Flag of Traditionalist Requetes.svg Карлисти (1936–1937)
  • CEDA flag.svg Испанска конфедерация за независими права (1936–1937)
  • 1785 Алфонсисти (1936–1937)

При поддръжката на:

Командири
Flag of the Second Spanish Republic.svgFlag of the Popular Front (Spain).svg Мануел Асаня
Flag of the Second Spanish Republic.svgSocialist red flag.svg Франсиско Ларго Кабайеро
Flag of the Second Spanish Republic.svg Енрике Листер
Flag of the Second Spanish Republic.svg Cиприано Мера
Flag of the Second Spanish Republic.svg Хуан Ернандес Саравиа
Flag of the Second Spanish Republic.svgFlag of the Popular Front (Spain).svg Хуан Негрин
Flag of the Second Spanish Republic.svgFlag of the Popular Front (Spain).svg Хуан Модесто
Flag of the Second Spanish Republic.svgFlag of the Popular Front (Spain).svg Хулиан Бестейро
Flag of the Second Spanish Republic.svgFlag of the Popular Front (Spain).svg Индалесио Прието
Flag of the Second Spanish Republic.svg Висенте Рохо
Flag of the Second Spanish Republic.svg Хосе Миаха
Flag of the Second Spanish Republic.svg Игнасио Идалго де Сиснерос
Flag of the International Brigades.svg Мате Залка †
Flag of the Second Spanish Republic.svgBandera CNT-AIT.svg Буенавентура Дурути
Flag of Catalonia.svg Луис Компанис
Flag of the Basque Country.svg Хосе Антонио Агире
1938Bandera FE JONS.svg Франсиско Франко
1938Bandera FE JONS.svg Мануел Едия
1938Flag of Traditionalist Requetes.svg Емилио Мола †
1938Flag of Traditionalist Requetes.svg Мануел Фал Конде
1938 Гонсало Кейпо де Яно
1938Хуан Ягуе
1938 Мигел Кабанейяс †
1938 Мануел Годед †
1938 Хосе Енрике Варела
1938 Рамон Серано Сунер
1938 Хосе Санхурхо †
Legion Condor Links.svg Хуго Шперле
Flag of Italy (1861-1946).svg Гастоне Гамбара
Сили
пехота — 55225 войници и офицери
ВВС — 3300 летци
ВМС — 13000 моряци и офицери[1]
пехота — 62275 ойници и офицери
ВВС — 2200 летци
ВМС — 7000 моряци и офицери[1]
Жертви и загуби
320 000 загинали 130 000 загинали

Испанската гражданска война (на испански: Guerra Civil Española) е значителен военен конфликт между Втората испанска република (републиканците и Народният фронт) и опоцизионната военна диктатура (националисти или метежници) начело с Франсиско Франко в резултат на което е ликвидирана испанската република. Конфликтът трае от 17 юли 1936 г. до 1 април 1939 г.

Войната започва след pronunciamiento (декларация на опозицията) от страна на група десни генерали под ръководството на Хосе Санхурхо срещу правителството на Втората испанска република, която в този момент е под ръководството на президента Мануел Асаня. Бунтовническият преврат е подкрепен от редица про-Франко групи - монархисти, фашисти, фалангисти, карлисти и алфонисти.[2]

След само частично успелия преврат, Испания остава военно и политически разделена. Казармите във важни градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, Билбао и Малага не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, Памплона, Бургос, Валядолид, Кадис, Кордоба и Севиля. От този момент нататък, Франсиско Франко започна продължителна война с правителството, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканското правителство се борят с въстаническите сили за контрол на страната. Генералите получават подкрепата на нацистка Германия, Кралство Италия, както и на съседна Португалия, докато Съветският съюз и Мексико, а в началото на войната и Франция дават подкрепата си на републиканското правителство.

Жестоки убийства съпътстват завладяните от националистите тритории.[3] Подобни жестокости следват и в територии, завладяни от републиканците.[4] Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение. Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след започването на войната през 1939 г. тези, които са свързани с републиканците са преследвани от победоносните националисти.

Войната завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.

Предистория[редактиране | edit source]

До началото на 20 век кралство Испания е в дълбок упадък и криза. Страната влиза в 20 век като изостанала полуфеодална държава със силно изострено междуетническо, междукласово и идеологическо противоречие и вражда. По-голямата част от населението живее под прага на бедността, земеделските производители страдат от липсата на земя и потисничеството на земевладелците, а работниците - от неуредените трудови отношения. Етническите малцинства (баски, каталунци, галисийци), които представляват повече от една четвърт от испанското население, се противопоставят на централизираната вътрешна политика в Мадрид и искат автономия.

В специална позиция в държавата е армията, която е като държава в държавата. Въпреки това, крайният консерватизъм на ръководството ѝ пречи на нейното развитие: испанските войски са обучени по остарели стандарти и воюват с остарели оръжия. С големи облаги и привилегии се ползва в страната и Римокатолическата църква.

Крал Алфонсо XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи. Всеки опит за протест срещу режима е смазван брутално от армията и Гражданската гвардия (военизирана полиция).

През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и установява военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на 28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.

Празненства послучай априлската революция

Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не се отказва от трона. Испания е провъзгласена за република. Първият президент на републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият министър председател Мануел Асаня.

Републиката обявява равенство пред закона, премахва всички видове аристократични титли и звания, дава на гражданите необичайно широк кръг от права и свободи (работа, образование, социално подпомагане, политическо участие и т.н.). Испания се превръща в парламентарна република.

Новото правителство встъпва в решително настъпление срещу бившия елит - духовенство, земевладелци и офицери. В частност, отчуждена е земята в излишък (повече от 200 хектара), значително са съкратени въоръжените сили, църквата е отделена от държавата, като ѝ е забранено да участва в образованието и да провежда служба в армията, ликвидиран е договора с Ватикан, забранен е Ордена на йезуитите и е легализиран развода и гражданския брак[5].

Неуверената политика на временното правителство въвлича Испания в редица остри политически кризи: от 1931 до 1936 г. републиката преживява повече от 20 правителствени кризи. През август 1932 г. има неуспешен опит на военен преврат, а през октомври 1934 г. - работническо въстание в провинция Астурия, което също завършва с неуспех. Расте влиянието на радикално настроените политически сили — комунисти, анархисти и фашисти. В 1933 г. е образувана ултрадясна партия — Испанска фаланга[6].

На 16 февруари 1936 година изборите с минимална преднина печели Народния фронт. Председател на правителството отново става Мануел Асаня. Министър председател става Сантяго Касарес Кирога. Те ускоряват аграрната реформа. Повсеместно са организирани стачки.[7] През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт (социалисти, републиканци, каталонци и баски) и дясната опозиция (националисти и монархисти) се засилва значително. Убийството на водача на парламентарната опозиция, монархиста с про-фашистки възгледи Хосе Калво Сотело на 13 юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж.

Етапи на войната[редактиране | edit source]

Гражданската война започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Асаня. Начело на бунта са генералите Хосе Санхурхо, Емилио Мола и Франсиско Франко. След смъртта на Санхурхо вследствие на самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските.

Районите на Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол.

Метежниците начело с генерал Франко са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона „Кондор“ и 50 000 италиански доброволци. СССР изпраща на републиканците съветници, военни специалисти и техници, оръжие и муниции. На страната на правителството на Народния фронт се сражават интернационалните бригади, съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни. Гражданската война протича в четири основни етапа.

През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница - ключов път за снабдяване. Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид.

През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао.

През 1938 г., с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове.

  • през март националистите настъпват в Каталуния, като през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците;
  • през юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве;
  • през декември националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година.

В последната фаза на войната съпротивата на републиканците бързо се разпада. Барселона пада на 26 януари 1939 г., Валенсия и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно.

Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни.

Социална революция[редактиране | edit source]

В местностите, контролирани от анархисти, Арагон и Кастилия, освен временния военен успех, се осъществява и сериозна социална революция, при която работниците и селяните колективизират земята и индустрията и съставят съвети, паралелни на безпомощното републиканско правителство. Тази революция среща съпротивата както на комунистите поддържани от СССР, които са практически изцяло подчинени на сталинското Политбюро, което се страхува от загубата на контрол, така и на социал-демократичните републиканци, които се страхуват от загубата на правата върху частната собственост. Аграрните колективи имат значителен успех въпреки опозицията и липсата на ресурси. Ресурси липсват, защото Франко вече е завладял най-плодородните земи.

С развитието на войната правителството и комунистите успяват със средствата на силата и дипломацията да възстановят правителствения контрол на военните действия благодарение на съветските оръжия, които са им предоставени. Анархистите и комунистите-несталинисти са включени в редовната армия, макар и не без съпротива. По-късно Работническата партия за марксистко обединение е обявена за незаконна и инструмент на фашистите. През май 1937 стотици хиляди антифашисти воюват помежду си за контрола над стратегическите пунктове в Барселона, както е описано от Джордж Оруел в Почит към Каталуния.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Н. П. Платошкин, Гражданская война в Испании 1936—1939, стр 132
  2. Payne (1993). pp. 200–203.
  3. Beevor (2006). p. 88.
  4. Beevor (2006). pp. 260–271.
  5. Шубин А. В. Великая испанская революция. — М.:URSS, Книжный дом «Либроком», 2011. — С. 8-10, 31-36.
  6. Л. Вышельский. Мадрид, 1936—1937 М.:АСТ, 2003 стр. 15-20
  7. Шубин А. В. Великая испанская революция. — М.:URSS, Книжный дом Либроком, 2011. — С. 80-81.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Левал, Гастон. Събитието на века. Анархистка Испания 1936-1939. Прев. от исп. Бистра Тошева. с предг. от Стоян Ив. Цолов. С., 1994.
  • Драгомир Драганов. Франкизмът. История и политика. С., УИ, 1995.
  • Хосе Перес. История на Испания. Под общ. науч. ред. на Андрей Пантев. С., 2005.