Мюнхенско споразумение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини и Чано

Откъснати територии от Чехословакия

Мюнхенското споразумение от 1938 година е съглашение, съставено в Мюнхен през 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година от премиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие, райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия. Също така е широко известно като Мюнхенски сговор.

Съдържание

1 Предистория
- 1.1 Първа Судетска криза
- 1.2 Втора Судетска криза
2 Мюнхенската конференция
3 Последствия
4 Вижте също
5 Литература
6 Външни препратки

[редактиране] Предистория

Преди началото на Втората световна война нацистка Германия без използване на военна сила присъединява редица територии в Европа: Австрия (вж. Аншлус) и Судетската област (1938), централните райони на Чехия и Мемелската (Клайпедската) област (1939). Тук става въпрос за присъединяването на Судетската област.

През 1938 година в Чехословакия живеят 14 млн. човека, от тях 3,3 млн. етнически немци, компактно живеещи в Судетската област. Промишлеността на Чехословакия, в това число и военната, е една от най-развитите в Европа. Заводите „Шкода“ от момента на окупацията от Германия до началото на войната с Полша, са произвели почти толкова военна продукция, колкото е произвела за това време цялата военна промишленост на Великобритания. Чехословакия е един от водещите световни износители на оръжие, нейната армия е превъзходно въоръжена и се опира на мощните укрепления в Судетската област.

Судетските немци, подстрекавани от пронацистката судетско-немска партия на Конрад Хенлайн, постоянно заявява за нарушаване на техните права от страна на чехословашкото правителство. Правителството предприема ред мерки по обезпечаване на представителство на судетските немци в Националното събрание, местното самоуправление, образованието на майчин език, но не успява да намали напрежението. Опирайки се на тези заявления, Хитлер през февруари 1938 г. се обръща към райхстага с призив „да се обърне внимание на ужасяващите условия на живот на немските събратя в Чехословакия“.

[редактиране] Първа Судетска криза

В края на март 1938 година Хенлайн отива в Берлин където получава инструкции за следващите действия. През май ръководеното от него движение активизират прогерманската пропаганда, издигат искане за провеждане на референдум за присъединяването на Судетските земи към Германия и на 22 май — деня на общинските избори — подготвят преврат, за да превърнат тези избори в референдум. Едновременно с това се извършва прехвърляне на Вермахта към чехословашката граница. Това провокира първата Судетска криза. Чехословакия провежда частична мобилизация, вкарва войски в Судетите и заема приграничните укрепления. В поддръжка на Чехословакия се обявяват Франция и СССР (по изпълнение на съветско-френският договор от 2 май 1935 година и съветско-чехословашкият договор от 16 май 1935 година). Протест по отношение на силовото разрешаване на кризата заявява даже съюзникът на Германия — Италия. Опитът да се завладеят Судетите, опирайки се на сепаративното движение на судетските немци в този момент претърпява неуспех. Хитлер преминава към преговори. Преговорите се водят между Хенлайн и чехословашкото правителство при посредничество на Великобритания.

[редактиране] Втора Судетска криза

На 12 септември 1938 година, след провала на преговорите, е провокирана втората Судетска криза. Движението, ръководено от Хенлайн организира масови протести в Судетите, което принуждава чехословашкото правителство да обяви военно положение в Судетска област. Хенлайн, бяга от арест и се скрива в Германия. На следващият ден Чембърлейн с телеграма уведомява Хитлер за готовността му да посети Германия „заради спасението на мира“. На 15 септември 1938 година Чембърлейн пристига на среща с Хитлер в града Берхтесхаден, в Баварските Алпи. По време на тази среща фюрерът заявява, че иска мир, но е готов заради чехословашките проблеми и на война. Обаче, войната може да се избегне, ако Великобритания се съгласи на предаване на Судетската област на Германия въз основа на правото на нациите на самоопределение. Чембърлейн се съгласява с това.

На 18 септември в Лондон се провеждат англо-френски консултации. Страните стигат до споразумение, че териториите на които преживяват повече от 50% немци, трябва да преминат към Германия, и че Великобритания с Франция гарантират новите граници на Чехословакия. На 20 — 21 септември английският и френският посланици в Чехословакия заявяват на чехословашкото правителство, че в случай че то не приеме англо-френското предложение, френското правителство „няма да изпълни договора“ с Чехословакия. Също така съобщават следното: „Ако чехите се обединят с руснаците, войната може да приеме характер на кръстоносен поход срещу болшевиките. Тогава правителствата на Англия и Франция ще им бъде много трудно да останат настрани“^[1]. Чехословашкото правителство не се съгласява с дадените условия.

На 22 септември Хитлер дава ултиматум: да не се пречи на Германия в окупацията на Судетите. В отговор на това Чехословакия и Франция обявяват мобилизация. На 27 септември Хитлер пред заплахата на започване на война дава обратен ход и изпраща на Чембърлейн писмо, в което съобщава, че той не иска война, готов е да даде гаранции за безопасността на останалата част от Чехословакия и ще обсъди детайлите на договора с Прага.

[редактиране] Мюнхенската конференция

През 29—30 септември в Мюнхен по инициатива на Хитлер се провежда среща между главите на правителствата на Великобритания, Франция, Германия и Италия. Обаче въпреки своето обещание в писмото до Чембърлейн, чехословашките представители не са допуснати до обсъждането на споразумението.

Представители:

Хитлер и Мусолини от страна на Антикоминтерновски пакт и
министър-председателите на Франция и Великобритания Даладие и Чембърлейн.

Основа на съглашението се явяват предложенията на Италия, практически не отличаващи се от исканията, издигнати по-рано от Хитлер при срещата му с Чембърлейн. Чембърлейн и Даладие приемат тези предложения. В един часа през нощта на 30 септември 1938 г. Чембърлейн, Даладие, Мусолини и Хитлер подписват Мюнхенското споразумение. След това в залата където е подписано споразумението се допуска чехословашката делегация. Правителствата на Великобритания и Франция оказват натиск на правителството на Чехословакия, така че, въпреки потвърдената решимост на СССР да окаже военна помощ и отказа на поддръжка от Франция, чешкото правителство без съгласието на Националното събрание приема даденото споразумение.

Западните страни се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла Чехословакия. След 2 дни е подписано и Мюнхенското споразумение, уреждащо това. Малката страна е поканена само да подпише.

Конференцията и спогодбата от Мюнхен дават увереност на Германия да иска още територии, което прокарва пътя по-късно за избухването на Втората световна война.

[редактиране] Последствия

Откъсването на Судетската област е само началото на процеса по разделяне на Чехословакия.

На 1 октомври 1938 година Полша в ултимативна форма иска от Чехия да и се предаде Тешинската област, предмет на териториални спорове между нея и Чехословакия през 1918 — 1920 г. Останало в международна изолация, чехословашкото правителство се принуждава да приеме условията на ултиматума.

Под натиска на Германия, чехословашкото правителство на 7 октомври приема решение за предоставяне на автономия на Словакия, а на 8 октомври на Закарпатска Украйна.

На 2 ноември 1938 година Унгария по решение на Първият Виенски арбитраж получава южните райони на Словакия и Закарпатска Украйна с градовете Ужгород, Мукачево и Берегово.

През март 1939 година Германия окупира останалата от Чехословакия част, включвайки я в състава на Райха под името „протекторат Бохемия и Моравия“. В ръцете на Германия попадат значителни запаси от въоръжението на бившата чехословашка армия, които позволяват да се въоръжат 9 пехотни дивизии, и чешките военни заводи. При нападението на СССР, от 21 танкови дивизии на вермахта, 5 са окомплектовани с танкове чехословашко производство.

На 19 март правителството на СССР връчва нота на Германия, където заявява за своето непризнаване на немската окупация на части от територията на Чехословакия.

Споразумението, подписано в Мюнхен, става кулминационна точка в английската „политика на умиротворяване“.

Една част от историците счита, че тази политика е опит за преустройство на Версайската система от международни отношения по дипломатически път, чрез договорености между четирите велики европейски държави. Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен в Лондон на стълбичката на самолета заявява: „аз донесох мир за нашето поколение“.

Обаче друга част от историците счита, че истинската причина за провеждането на тази политика е опитът на западните страни да унищожат СССР. Например, заместникът на министъра на външните работи на Великобритания Кадоган записва в своя дневник: „Премиер-министърът (Чембърлейн) заяви, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да подпише съюз със Съветите“. В такъв случай тези историци смятат, че „политиката по умиротворяване“ е многоходова комбинация по насъскването на хитлеристка Германия и СССР, провеждана от 1937 година, и постигнала целта си през 1941 г.