Пропаганда

Плакат на който пише „Защо не си в армията?“, пропаганден материал използван по време на гражданската война в Русия

Пропаганден плакат на Ким Ир Сен

Пропаганда е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Често вместо безпристрастни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация с цел заблуда на обществото. Когато посланието, което трябва да се втълпи на хората, има опасност да не се хареса на обществеността, то трябва да бъде предложено по такъв начин, че да въздейства и да бъде прието. Макар че в началото думата има неутрален характер, с течение на времето добива негативен смисъл.

Етимология и определение

За първи път като термин се появява в 17-ти век, от латински propagare — разпространявам и има неутрален характер. Използван е в Конгрегация за пропаганда на вярата (Congregatio de Propaganda Fide), комитет от римокатолически кардинали, учреден през 1622 година от папа Григорий XV. Политически характер придобива по време на Първата световна война.

Голямата съветска енциклопедия дава определение на пропаганда като:„Разпространение на политически, философски, научни, художествени и други възгледи и идеи с цел тяхното внедряване в общественото съзнание и активизиране на масовата практическа дейност.“ Като средства за осъществяване на тази цел се сочат лекции, радио, телевизия, печатни изделия.

Енциклопедия Британика дава следното определение:„Пропагандата се свежда до повече или по-малко систематични опити за манипулиране на мнението и убежденията на хората посредством различни символи: думи, лозунги, монументи, музика, поезия и т.н.“

Преднамереното изкривяване на фактите и филтриране на информацията е това, което отличава пропагандата от образованието.

Методи и цели на пропагандата

Пропагандата се явява едно от основните средства на политическата и идеологическа манипулация. Тя не бива да се бърка с рекламата макар двете да имат много общо. Рекламата също може да си служи с манипулация, тя е разпространявана във всякаква форма и с всякакви средства привлекателна информация относно физическо или юридическо лице, стока, идея или начинание, която е предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към въпросните лица, стоки, идеи и начинания, така че те да могат да се реализират. Тя използва същите средства - телевизия, радио, печат, интернет, кино, билбордове, листовки, значки и много други. Рекламата, която призовава към конкретни политически действия, се превръща в агитация.

За разлика от рекламата, пропагандата не е ограничена от временни рамки и не е лесно различима. Рекламата въздейства преди всичко на емоциите, докато пропагандата въздейства както на емоциите, така и на интелекта и разума.

Видове пропаганда

Военна пропаганда

Rosie the Riveter, популярен американски пропаганден плакат от времето на Втората световна война, приканващ жените да вземат участие в оръжейната индустрия

Военната пропаганда е много разнообразна в зависимост от историческия период и типа война. Въпреки това има няколко основни направления.

• Пропаганда за предаване в плен - това е тактика, използвана за деморализиране на противника и подтикване за доброволно предаване в плен със съответни обещания. Много е важно при тези обстоятелства да се подберат правилните форми и средства на въздействие - съобщаване на конкретни факти, насаждане на мисълта, че войниците ще се върнат живи у дома, разсейване (или насаждане) на страх
• Пропаганда за военни успехи - тя се използва успешно по време на Втората световна война и от двете страни
• Пропаганда по пътя на критическия анализ на собствените грешки
• Пропаганда по пътя на внушението на страх от поражение

Религиозна пропаганда

Пропагандата е използвана често за да повлияе на мненията и вярванията на хората и вземе отношение по религиозни въпроси. Пример за това е разделението между римокатолическата и протестантската църкви. Изключително силна е пропагандата в религиозните култове.

Историята на България например сочи, че в началото на XIX век България става обект на чуждестранна религиозна пропаганда. Римокатолическата църква с нейните проповедници пристигат и се настаняват на българска територия още през XIV-XV век, а протестантските проповедници нахлуват през XIX век. По същото време Българската православна църква се бори за своята независимост. Сред протестантите проповядващи в България през XIХ-ХХ век са методисти, конгрегационалисти и баптисти, идващи главно от Америка. Тези протестантски общности допринасят много за просветната и социална дейност в страната.

Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва и дейността на Петър Дънов (1864-1944), основателят на Бялото братство с ясно изразен окултно-езотеричен характер. По това време път си намира и религиозното учение на Лев Толстой (1828-1910), наречено толстоизъм.

Съществува и антирелигиозна пропаганда, провеждана основно от атеистите.

Съветска пропаганда

Съветската пропаганда представлява пропаганда на комунистически идеи и съветски образ на живот. Тя е целенасочено и централизирано разпространявана и ръководена от КПСС, висшият орган на властта по това време. При строго налаганата цензура от страна на правителството, този вид пропаганда се оказва изключително ефикасна. Официалното ѝ название е идеологическа работа, просвещение на масите, агитационна дейност и други подобни. Главлит е главната институция в СССР, която осъществява идеологическата комунистическа цензура и опазването на съветската държавна тайна, но такава дейност се води на всички нива.

В основата на съветската пропаганда е залегнала идеологията на марксизизма-ленинизма. Характерът и методите на пропагандата се менят с историческото развитие на СССР, но не и нейната същност. Тя съчетава в себе си както човешки ценности - свобода, социална справедливост, патриотизъм, така и омраза към врага, класова борба, диктатура на пролетариата и култ към личността. Главната задача на комунистическата пропаганда е да създаде образа на „новия човек“.

Със създаване на пионерските и комсомолски организации индоктринацията започва от много ранна детска възраст. Всички, родени след 1917 година, се възпитават в комунистически дух. Учителите в училищата са длъжни да преподават в марксистко-ленински дух и тяхната работа се следи отблизо. Историята по това време се фалшифицира, унищожават се доказателства от миналото, за да се прокара ленинската линия и политика. Децата се учат на братство и солидарност само с другите социалистически страни.

Пропагандата се извършва чрез СМИ, книги, кинофилми, театрални постановки, произведения на изобразителното изкуство. Съществува информационно затъмнение, защото почти всички западни станции са заглушавани и наричани вражески. Поезията и изобразителното изкуство отразяват и се подчиняват на социалистическия реализъм, който се счита за единственият правилен подход в изкуството. Терминът социалистически реализъм е въведен през 1932 г., но теоретичните му основи са поставени още от Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Георгий Плеханов и Анатолий Луначарски. Още през 1918 г. по инициатива на Владимир Ленин се разработва план за „монументална пропаганда“, чиято цел е разпространението на социалистическата идеология. Важно място в този план заема изкуството, на което е отредена обслужваща партийните цели и интереси роля.

На всичко това се казва „съветско културно наследство“.

Фашистка, хитлеристка и нацистка пропаганда

Плакат на който пише на украински „Хитлер освободител“

Този вид пропаганда е една от основните дейности на национал-социалистическата немска работническа партия (НСДАП). Подобна пропаганда по времето на Ваймарската република е насочена към завземане на властта в Германия, а по времето на Третия райх служи за укрепването на политическата власт. Хитлеристката и нацистка пропаганда съдържа няколко основни теми, които се превръщат в лозунги, засягащи чувствата на населението.

Тя следва ключовите пропагандистки принципи, изложени от Хитлер още в 1924 година в своя труд „Майн кампф“: Именно в това се състои изкуството на пропагандата, че тя, достигайки чувствителния свят на голяма маса от населението, в психологически правилна форма, намира място във вниманието, а след това и в сърцето на широките маси“.

Главните теми на нацистката пропаганда са расизмът и антисемитизмът, идеологията на чистата арийска нация и единния немски народ, както и военният героизъм. Важно място заема и образът на силната жена на Третия райх, както и култът към фюрера. Водеща роля играят средствата за масова информация, както и масовите обществени мероприятия и маршове, училищното възпитание и собствените организации — хитлерюгенд и съюзът на немските момичета.

Главен орган по разпространение и контрол на този вид пропаганда се явява ръководеното от министъра на пропагандата имперско министерство за народно просвещение и пропаганда Йозеф Гьобелс.

Външни препратки

• Статия в Енциклопедия Британика

Източници

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.