Чанакя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чанакя
индийски политически съветник
Чанакя 
Роден: около 350 пр.н.е.
Починал: 283 пр.н.е.  (на около 67 години)

Чанакя (на санскрит: चाणक्य) е индийски преподавател, философ и политически съветник.

Чанакя е пръв съветник на Чандрагупта Мауря, допринесъл значително за неговото издигане на власт като първия император на Мауря, първата държава, успяла да обедини почти цяла Индия. Чанакя често е идентифициран с автора на политическия трактат „Артхашастра“, наричан в самия текст Каутиля или Вишнугупта.[1] Чанакя е смятан за пионерът на икономическите науки и политологията, тъй като пише по тези въпроси хилядолетие и половина преди Ибн Халдун.[2][3][4][5]

Чанакя се отличавал със своята хитрост и тънък политически ум, поради което често е сравняван от индийските историци Макиавели.[6] В драмата Мудраракшаса на джаинистките традиции, Чанакя е изобразяван като ценител на изкуството на политическите интриги, използвайки всички средства за постигане на тази цел.[7] Чанакя е преподавал в Таксила, древен център за обучение. Неговите творби са загубени към края на династията Гупта, но биват преоткрити до 1915 г.[8]

Връзки[редактиране | edit source]

За ролята му при създаването на империята Мауря на Чанакя е отделено значително внимание в историческо-религиозния роман The „Courtesan and the Sadhu“ от Dr. Mysore N. Prakash.[9]

Две книги са приписвани като дело на Чанакя, който е известен и с името Чанакя Нити: „Артхашастра“ и „Нетишастра“. „Артхашастра“ обсъжда паричната и фискалната политика, здравеопазването, международните отношения и военни стратегии в детайли. „Нетишастра“ е трактат описмащ идеалния начин на живот и показва дълбокото проучване на Чанакя на индийския начин на живот. Дело на Чанакя са и Нети Сутри, които включват афоризми и съдържателни сентенции. Те дават примери относно държанието на човека в обществото. От тези 455 сутри, около 216 се отнасят за Раджа Нети и описват какво трябва и какво не трябва да се прави при управлението на държавата. Очевидно Чанакя използва тези сутри в обучението на Чандрагупта Мауря и други избрани ученици в изкуството да се управлява царството.

За епохата, в която е живял Чанакя е бил високо образован човек. Той познава също и ведическата астрология, а неговите мисли свързани с нея могат да се открият в текста, наречен саравали (saravali).

Легенди[редактиране | edit source]

Щампована сребърна монета от империята Мауря със символите колело и слон от 3 век пр.н.е.

Томас Траутмън - специалист по древноиндийска история и преподавател в Мичиганския университет подрежда няколко основни елемента характерни за всичките известни легенди свързани с Чанакя[10][11]:

  • Чанакя е роден с пълен набор от зъби. Според поверията това е знак, че детето ще стане владетел. Поради това, че Чанакя произхожда от кастата на брахманите било почти сигурно, че пророчеството няма да бъде изпълнено. Ето защо зъбите на Чанакя били счупени, но въпреки това съдбата не могла да бъде избегната и практически Чанакя успява да управлява страната посредством влиянието си над официалния владетел.
  • Дори още като дете при Чанакя се проявяват качества на роден лидер. Неговото ниво на знания надхвърля това на децата на негова възраст.
  • Кралят от династията Нанда в знак на неуважение изхвърля Чанакя от своя двор. Това подклажда усещането за отмъщение у Чанакя. Той успява да формира екип, с който да детронира настоящата династия и да стане съветник на новия управник Чандрагупта Мауря.
  • Чанакя познава Чандрагупта още от малко дете. Дори и на тази детска възраст той успява да забележи лидерските качества, които са присъщи за един император. Ето защо той се превръща в движещата сила зад Чандрагупта, който го прави способен император.
  • Първоначалните опити на Чанакя да свали Нанда срещат провал. Тактиката му се преобръща до момента, в който не забелязва майка да мъмри детето си, което се храни с топла овесена каша вземайки от средата на купичката, а не от кашата в близост до стените на съда, където по-бързо изстива. Така Чанакя преразглежда опитите си за сваляне на Нанда и вместо в сърцето започва да атакува Нанда бавно и методично в тяхната периферия.
  • Чанакя променя съюза си с планинското царство Парвата, след като разбира, че неговия крал нарушава клаузите на сключения договор.
  • Чанакя ползва услугите на фанатичен тъкач, за да се отърве от бунтовниците в царството.
  • Ежедневно Чанакя добавя малки количества отрова в храната на Чандрагупта, за да го направи устойчив към нея в случай, че враг се опита да го отрови.[12]
  • Без да подозира, че кралицата е бременна в деветия месец, Чанакя поставя отрова и в нейната храна. За да осигури наследник на трона, Чанакя изважда плода оперативно. Наследникът е кръстен Биндусара, защото бил докоснат от капка (bindu) кръв напоена с отрова.[13]
  • Новороденият наследник по-късно става император. Негов съветник става Субандху. И двамата не харесвали Чанакя. Стига се до там, че Субандху казва на Биндусара, че Чанакя е убиеца на неговата майка.
  • Без да оцени фактите, Биндусара обвинява Чанакя. Той на знае цялата история и след като я научава, почувствал се засрамен от прибързаните му действия моли Чанакя прошка. Той кара и Субандху да отиде и да се извини и на Чанакя и да го помоли да се върне.
  • Субандху е много хитър и под претекст че ще се извини на Чанакя всъщност го убива. По този начин слага край на живота на един велик човек само заради политическо съперничество.

Чанакя в медиите[редактиране | edit source]

Историята за Чанакя и Чангапутра е пресъздадена във филм на езика телугу през 1977 г. Озаглавен е „Chanakya Chandragupta“. Akkineni Nageswara Rao влиза в ролята на Чанакя, а Nandamuri Taraka Rama Rao играе Чандрапутра.[14]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Mabbett, I. W.. The Date of the Arthaśhāstra. // Journal of the American Oriental Society 84 (2). April 1964. DOI:10.2307/597102. ISSN 0003-0279. с. 162–169.
  2. L. K. Jha, K. N. Jha (1998). "Chanakya: the pioneer economist of the world", International Journal of Social Economics 25 (2-4), p. 267-282.
  3. Waldauer, C., Zahka, W.J. and Pal, S. 1996. Kautilya's Arthashastra: A neglected precursor to classical economics. Indian Economic Review, Vol. XXXI, No. 1, pp. 101-108.
  4. Tisdell, C. 2003. A Western perspective of Kautilya's Arthasastra: does it provide a basis for economic science? Economic Theory, Applications and Issues Working Paper No. 18. Brisbane: School of Economics, The University of Queensland.
  5. Sihag, B.S. 2007. Kautilya on institutions, governance, knowledge, ethics and prosperity. Humanomics 23 (1): 5-28.
  6. Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона, Чанакья
  7. Словарь индуизма, Чанакья
  8. Waldauer, C., Zahka, W.J. and Pal, S. 1996. Kauṭilya's Arthashastra: A neglected precursor to classical economics. Indian Economic Review, Vol. XXXI, No. 1, pp. 101-108.
  9. The Courtesan and the Sadhu, A Novel about Maya, Dharma, and God, October 2008, Dharma Vision LLC.,ISBN 978-0-9818237-0-6, Library of Congress Control Number: 2008934274
  10. Trautmann 1971:"The Chāṇakya-Chandragupt-Kathā"
  11. iloveindia, History, Ancient History of India, Maurya Empire, Chanakya
  12. Bibliotheca Indica, Volume 96, Issue 5. Asiatic Society (Calcutta, India). Baptist Mission Press, 1891.
  13. Jainism in South India by P. M. Joseph. International School of Dravidian Linguistics, 1997. ISBN 9788185692234.
  14. Chanakya Chandragupta, 1977 Telugu film at IMDb.
  • Iyengar, P. T. Srinivasa. History of the Tamils from the Earliest Times to the Present Day. 1929.
  • Thurston, Edgar и др. Castes and Tribes of Southern India Volume I - A and B. Madras, Government Press, 1909.

Външни препратки[редактиране | edit source]