Карл Маркс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркс пренасочва насам. За други значения вижте Маркс (пояснение).

Карл Маркс
Karl Marx 001.jpg
Немски философ и политикономист
философ
Роден 5 май 1818
Трир, Кралство Прусия
Починал 14 март 1883
Лондон, Великобритания
Регион Немски философ и политикономист
Школа Марксизъм, комунизъм, хегелианизъм
Основни интереси Политика, икономика, философия, социология, история, класова борба
Основни идеи Марксизъм, алиенация
Karl Marx Signature.svg
Карл Маркс в Общомедия

Карл Хайнрих Маркс (на немски: Karl Heinrich Marx) е немски философ, социолог, писател, политикономист, политически журналист, обществен деец и идеолог. Много често е описван като един от най-влиятелните личности в историята на човечеството[1][2].

Известен е като един от най-видните критици на капитализма. Във философията формулира диалектическия и историческия материализъм, в икономиката - теорията за принадената стойност, а в политиката - теорията за класовата борба. Възгледът му за развитието на историята като резултат от класовата борба, в която едрият капитал и пролетариатът са антагонистични сили, е основно положение в марксизма, идеологията, възникнала на базата на неговите учения. За това свидетелства и уводът към известната му творба „Комунистическия манифест“ (1848 г.): „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“. Друго негово известно произведение е „Капиталът“ (1867 г.)[3][4][5].

Той е организатор и активен участник в Първия интернационал, както и дългогодишен съратник на Фридрих Енгелс. Карл Маркс вярва, че социализмът в крайна сметка ще бъде заменен от бездържавно, безкласово общество, наречено комунизъм. Наред с вярата в неизбежността на социализма и комунизма, Маркс активно се бори и за практическото му прилагане, като се аргументира, че социалните теоретици и хората в неравностойно положение трябва да извършват организирани революционни действия за сваляне на капитализма и осъществяване на социално-икономическите промени[6]. Неговите идеи намират приложение през 20-ти век, когато са основани редица социалистически държави.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Родното място на Маркс, по-късно превърнато в музей

Карл Маркс е роден на 5 май 1818 година в Брюкергасе, Трир, Германия. Баща му Хайнрих Маркс, роден като Хершел Леви, е син на равина Маркс Леви. В Голямата френска енциклопедия от 1900 г. е записано, че произхожда от фамилията Мурдехай (Mordechais). Бабата на Карл Маркс е полска еврейка, която също произхожда от равинско семейство. Баща му, по професия адвокат и съветник в съда на Трир, през 1817 г. се покръства и приема протестантската вяра. Майката на Карл — Хенриета, унгарска еврейка, възпрепятствана от родителите си, се покръства едва след тяхната смърт през 1825 г. Карл, брат му и сестрите му биват покръстени през 1824 г. Отчасти покръстването е направено от страх от антисемитски настроени кръгове.

Малко се знае за детството на Карл Маркс[7]. Третото от общо девет деца, той става най-големият син, когато брат му Мориц умира през 1819 г. Другите му братя и сестри са Софи, Херман, Хенриет, Луиз, Емили и Каролин[7]. Когато през 1830 година постъпва в гимназията в Трир, много от неговите учители по това време са либерални хуманисти, което не се харесва на консервативното правителство и през 1832 година са направени няколко смени в състава.

На 17-годишна възраст през октомври 1835 г. Маркс заминава за университета в Бон; въпреки че има желание да учи философия и литература, баща му настоява за право, тъй като има много по-голяма практическа стойност. Когато става на 18 години, Карл Маркс успява да избегне военната служба поради слаби гърди. В Бон той се присъединява към Клуба на поетите, група, състояща се от политически радикали, които по това време са следени от полицията. Той също така се присъединява към Клуба на посетителите на механи (Landsmannschaft der Treveraner), общество на консуматорите на алкохол, като при това за известно време става съпредседател на клуба. Маркс освен това е въвлечен в различни спорове и пререкания, някои от които доста сериозни. През август 1836 г. участва в дуел с член на Korps Borussian на университета.

Въпреки, че оценките му през първия семестър са добри, много скоро те се влошават, което принуждава баща му да го прехвърли в по-сериозния и академично ориентиран Хумболтов университет на Берлин[7].

Хегелианизъм[редактиране | edit source]

Джени фон Вестфален

Прекарвайки лятото и есента на 1836 г. в Трир, Маркс започва да се отнася много по-сериозно към образованието и живота си. През лятото на 1836 г. се сгодява за Джени фон Вестфален, образована баронеса от управляващата пруска класа, която познава Маркс от детството си. След като разваля годежа си с един млад аристократ за да бъде с Карл Маркс, връзката им е социално оспорвана поради разликите между техния етнически и класов произход, но Маркс се сприятелява с баща ѝ, либералния аристократ Лудвиг фон Вестфален и по-късно посвещава докторската си дисертация на него. През октомври 1836 г. пристига в Берлин и се записва в правния факултет. Въпреки че учи право, той е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че „без философия нищо не може да се осъществи“. Маркс се интересува от наскоро починалия немски философ Хегел, чиито идеи са широко обсъждани сред европейските философски кръгове. По време на възстановяване след боледуване, той се присъединява към Докторския клуб, студентска група, която обсъжда идеите на Хегел и чрез тях се свързва с група радикални мислители, известни като Млади хегелианци. През 1837 г. те се събират около Лудвиг Фойербах и Бруно Бауер, а Маркс осъществява особено тясно приятелство с Адолф Рутенберг. Младите хегелианци критикуват метафизичните предположения на Хегел, но приемат неговия диалектически метод, като критикуват обществото, политиката и религията от една лява перспектива и позиция. Бащата на Маркс умира през май 1838 г., което води до намаление на приходите на семейството. Маркс се чувства емоционално много близо до баща си и цени спомените си за него след смъртта му[8].

През този период той пише художествена литература - повести, драми и няколко любовни стихотворения, посветени на Джени. Всички те остават непубликувани. Той също така изучава английски и италиански език, учи история на изкуството и превежда класиците, след което се занимава с написването на дисертационния си труд, „Разликата между философията на природата на Демокрит и Епикур“, който завършва през 1841 година. Описван като смела и оригинална творба, в него той си постава за цел да покаже, че „теологията трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията“; есето е спорно, особено сред консервативните професори в университета в Берлин. Маркс решава да го представи на по-либералния университет в Йена, чийто факултет му присъжда докторската степен през април 1841 г. През март 1841 г. те започват планове за списание, озаглавено „Атеистични архиви“, но тези планове никога не стават реалност. През юли скандализира техния клас при посещение в Бон, като се напива, смее се в църквата и язди на магаре по улиците[7].

Академичната му кариера се проваля поради нарастващата опозиция на правителството към класическия либерализъм и младите хегелианци. Премества се в Кьолн през 1842 г. и става журналист, като изразява ранните си възгледи за социализма и интереса си към икономиката. Той разкритикува и двете десни европейски правителства, както и фигури в либерални и социалистически движения, които той смята, че са неефективни или контрапродуктивни. Вестникът привлича вниманието на цензурата на пруското правителство, което проверява всеки брой преди печат. Маркс се оплаква, че „нашия вестник трябва да бъде представен на полицията, за да го подуши, и ако носът на полицията помирише нещо нехристиянско или непруско, на вестника не е позволено да излезе“. След като публикува статия, критикуваща руската монархия, император Николай I иска вестникът да бъде забранен. Правителството на Прусия изпълнява молбата през 1843 г. Седем години след годежа си, на 19 юни 1843 г. Маркс се жени за Джени в протестантска църква.

Периодът 1843-1849[редактиране | edit source]

Фридрих Енгелс, 1840-те

Младото семейство се мести в Париж в края на октомври 1843 година, където Маркс се сприятелява с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс. С последния го свързва дружба и съвместна работа до края на живота му. Именно Енгелс е този, който обръща внимание на Маркс за положението на работническата класа.

В Париж Маркс встъпва в непосредствен контакт с работническите организации, френските и немските имигранти, запознава се с Пиер-Жозеф Прудон и руските имигранти Михаил Бакунин и Василий Боткин. Завързва широки запознанства с френските радикални кръгове и с представители на революционните кръгове на различни страни, живеещи в Париж.

В началото на февруари 1845 г. Маркс пристига в Брюксел (където идва и Енгелс)[9]. Двамата написват съвместната работа „Немската идеология“[10], в която правят критика на Хегел. През пролетта на 1847 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество, международната организация „Съюз на справедливите“[11] (по-късно преобразуван в „Съюз на комунистите“), организиран от немските имигранти. По поръчение на това общество те съставят програма на комунистическата организация, знаменитият „Манифест на комунистическата партия[12], публикуван на 21 февруари 1848 г. в Лондон.

След началото на февруарската революция от 1848 г. Маркс се връща в Париж, а след мартенската революция пристига в Кьолн, Германия. Там му се отдава възможността да издаде ежедневния вестник „Neue Rheinische Zeitung“. Първият брой излиза на 1 юни 1848 г. В редакционния комитет влизат: Карл Маркс — главен редактор, Хенрих Бюргерс, Ърнст Дронке, Фридрих Енгелс, Георг Веерт, Фердинанд Волф, Вилхелм Волф — редактори. Този вестник се счита за орган на Съюза на комунистите. Вестникът прекратява съществуването си след поражението на майското въстание през 1849 година в Саксония. На 19 май 1849 година излиза последният брой, отпечатан в червено мастило.

Лондон[редактиране | edit source]

Париж тогава е под властта на реакционерна контрареволюция и епидемия от холера и скоро Маркс е експулсиран от градските власти, които го считат за политическа заплаха. Със съпругата си Джени очакват четвърто дете, а не могат да се завърнат обратно в Германия или Белгия, затова през август 1849 търсят убежище в Лондон[13].

Маркс се мести в Лондон и остава в този град до края на живота си. Седалището на Комунистическата лига също се премества в Лондон. Въпреки това, през зимата на 1849-1850 г., в редиците на Комунистическата лига възниква раздор, когато фракцията на Комунистическата лига, водена от Август Уилич и Карл Шапър започва възбудено да агитира за незабавно въстание от страна на Комунистическата лига. Последните вярват, че след като Комунистическата лига започне въстанието, цялата работническа класа от цяла Европа ще въстане „спонтанно“ и ще се присъедини към въстанието, като по този начин ще се създаде повсеместна революция в цяла Европа. Карл Маркс и Фридрих Енгелс протестират, че такова непредвидено въстание от страна на Комунистическата лига е авантюра и би било самоубийствено за Комунистическата лига[14]. Такова едно въстание ще може лесно да бъде смачкано от страна на полицията и въоръжените сили на реакционните правителства в Европа. Маркс поддържа становището, че промените в обществото не са постигнати за една нощ благодарение на усилията и волята на шепа хора[15]. Вместо това, промените в обществото са предизвикани от научен анализ на икономическото състояние на обществото и преминаване към революция през различни етапи на социално развитие. В настоящия етап на развитие (около 1850 г.), след разгрома на въстанията в цяла Европа, Маркс смята, че Комунистическата лига трябва да насърчи работническата класа да се обединява с прогресивни елементи на изгряващата буржоазия с цел за да се защити от феодалната аристокрация и намери общи постановки по въпроси, включващи искания за правителствени реформи, например конституционна република със свободно избрани събрания и универсално избирателно право. С други думи, работническата класа трябва да се присъедини към буржоазните демократични сили за да доведе до успешен край буржоазната революция преди работническата класа да постави на дневния ред своите искания и да проведе своята революция.

След дълга борба, която заплашва да съсипе Комунистическата лига, гледната точка на Маркс надделява и в крайна сметка групата на Уилич/Шапър напуска Комунистическата лига. Лондон става новият щаб на Комунистическата лига. В същото време, Маркс също става силно ангажиран със социалистическата германската работническа просветна организация. Тя провежда заседанията си в централен Лондон, но също е опустошена от вътрешна борба между нейните членове, част от които са с Маркс и друга част, която следва Шапър/Уилич. Въпросите са същите, повдигнати в рамките на Комунистическата лига. Маркс обаче губи борбата в германската работническа просветна организация и на 17 септември 1850 г. подава оставка от дружеството.

Първият Интернационал[редактиране | edit source]

Маркс, 1867 година

През 1864 г. Маркс се включва в Международната асоциация на работниците (също позната като Първи Интернационал[7]) и е избран в Генералния съвет при създаването му през 1864 г. В тази организация Маркс участва в борбата срещу анархисткото крило, центрирано около Михаил Бакунин. Въпреки че Маркс печели тази борба, преместването на седалището на Генералния съвет от Лондон в Ню Йорк през 1872 г. (което Маркс подкрепя), води до замиране на Интернационала. Най-важното политическо събитие по време на съществуването на Интернационала е Парижката комуна от 1871 г., когато гражданите на Париж въстават срещу правителството и взимат властта в града в продължение на два месеца. В отговор на кървавото потушаване на бунта Маркс пише един от най-известните си брошури, „Гражданската война във Франция“, в защита на Комуната[16].

Предвид многократните провали и разочарования от революциите и движенията на работниците, Маркс иска да разбере капитализма и прекарва голяма част от времето си в читалнята на Британския музей, изучавайки делата на политическите икономисти и икономически данни. До 1857 г. той натрупва над 800 страници с бележки и кратки есета за капитала, поземления имот, наемния труд, държавата, и външната търговия и на световния пазар. Тези му работи се появяват в печата едва през 1941 г. под заглавие Grundrisse[17][18].

През 1859 г. Маркс публикува „Принос към критиката на политическата икономия“[19], първата си сериозна икономическа статия. Този труд е предназначен само за визуализация на неговия многотомен труд „Капиталът“, който той възнамерява да публикува с по-късна дата. В „Принос към критиката на политическата икономия“, Маркс приема трудовата теория за стойността, както е описана от Давид Рикардо, но като има предвид, че Рикардо разграничава потребителна стойност и стойност на стоките, но не е в състояние да определи реалната връзка между потребителна стойност и стойност. Мотивите на Маркс, изложени в книгата му ясно очертават истинската връзка между потребителна стойност и стойност[20]. Той също създава истинска научна теория на парите и обръщението на парите в капиталистическата икономика. „Принос към критиката на политическата икономия“ създава буря от възторг, когато се появява в обществото. Цялото издание на книгата се продава в много кратък период от време[21]. Успешните продажби стимулират и вдъхновяват Маркс в началото на 1860 г., да продължи работата си по три големи тома, които ще съставляват основното дело на неговия живот - „Капиталът“ и „Теориите за принадената стойност“, в които са обсъдени теоретиците на политическата икономия, особено Адам Смит и Давид Рикардо[22]. Теориите на принадената стойност често по-нататък се считат за четвъртия том на Капитала и представляват един от първите цялостни трактати за историята на икономическата мисъл. През 1867 г. първият том на Капитала е публикуван, в който е анализиран капиталистическия производствен процес. В него Маркс разработва трудовата теория на стойността, повлияна от Томас Ходскин. Маркс признава, че Ходскин върши възхитителна работа и го цитира като признание за труда. В този първи том на Капитала, Маркс очертава концепцията си за принадената стойност и експлоатацията, която според него в крайна сметка ще доведе до падане на печалбата и рухването на индустриалния капитализъм[23]. Проявеният интерес и търсене на изданието на руски език скоро води до отпечатването на 3000 екземпляра от книгата на руски език, което излиза на 27 март 1872 година. До есента на 1871 г. първото издание на немски език е разпродадено и второ издание е публикувано.

Последни години[редактиране | edit source]

Маркс през 1882 година

Втори и трети том на Капитала остават само ръкописи, над които Маркс продължава да работи до края на живота си. И двата тома са публикувани от Енгелс след смъртта му. На немски по-късно е публикувана съкратена версия, която е преведена и публикувана и на английски през 1951 г. в Лондон. Пълното, несъкратено издание на Теориите за принадената стойност е публикувано като четвъртия том на Капитала през 1963 г. и 1971 г. в Москва.

През последното десетилетие на живота му здравето му се влошава и той става неспособен да работи така усилено, както преди. Той все пак успява да коментира по същество съвременната политика, особено в Германия и Русия. В писмо до Вера Засулич[24] от 8 март 1881 г. Маркс споделя мнението си за възможността Русия да прескочи капиталистическия етап на развитие и да навлезе директно в комунизма въз основа на общата собственост върху земята, характерна с името селска общност или мир[25]. Маркс предава на Енгелс записки с някои от своите идеи, които по-късно са издадени от Фридрих Енгелс в неговата творба „За Произхода на семейството, частната собсвеност и държавата“.

След смъртта на съпругата си Джени през декември 1881 г. Карл Маркс получава катар и здравето му се влошава значително през последните 15 месеца от живота му. Освен катар, той боледува и от бронхит и плеврит, които заедно го убиват в Лондон на 14 март 1883 г. Той е на 64 години и почива като човек без гражданство. На погребението присъстват само десетина човека от неговите близки и приятели. На паметната плоча на гроба му са издълбани думите „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Деца[редактиране | edit source]

Каролина и Лаура Маркс, дъщерите на Карл Маркс

Маркс и фон Вестфален имат седем деца, но отчасти поради лошите условия на живот в които са принудени да живеят докато са в Лондон, само три оцеляват и достигат до зряла възраст.[26] Децата са: Джени Каролайн (по мъж Лонгет; 1844-83 г.); Джени Лаура (по мъж Лафарг; 1845 -1911 г.); Едгар (1847-1855 г.); Хенри Едуард Гай (Гидо; 1849-1850 г.); Джени Евелин Франсис (Франциска; 1851-52 г.); Джени Джулия Елеанор (1855 - 98 г.), и още едно, което почива преди да му бъде дадено име (юли 1857 г.). Има твърдения, че Маркс има син, Фреди, извънбрачно дете на икономката му, Хелене Демут[27], но няма достатъчно фактологичен материал, за да се потвърди със сигурност.

Маркс често използва псевдоними, особено при взимане под наем на къща или апартамент, явно за да затрудни властите да го проследят. Докато е в Париж, той използва псевдонима „Мосю Рамбоз“, докато в Лондон той подписва писмата си „А. Уилямс“. Приятелите му го наричат ​​„Мавър“, поради неговата тъмна кожа и черна къдрава коса, нещо, което те вярвали го прави да прилича на историческите маври от Северна Африка, докато той насърчава децата си да го наричат ​​„Старият Ник“ и „Чарли“[28]. Той дава прякори и псевдоними на приятелите си и семейството си, Фридрих Енгелс нарича „Генерала“, неговата икономка Хелене - „Ленхен“ или „Ним“, една от дъщерите си „Ки Ки, император на Китай“ и друга, Лора, „Какаду“.

Идеи[редактиране | edit source]

Частната собственост[редактиране | edit source]

Маркс твърди, че трябва да се премахне частната собственост върху средствата за производство за да се премахне експлоатацията на човек над човека. Това според него е първата стъпка към новия световен строй. Според Маркс държавното управление с неговите закони и служители ще отмрат с времето в хода на промените. В комунистическото общество няма да има престъпност, алкохолизъм, религия, експлоатация, глад или бедност.

Средствата ще са насочени към производството на неща, които да задоволяват потребностите на хората, а разпределението ще е според индивидуалните нужди. или „От всекиго според способностите, на всекиму според потребностите“, а не пазарна икономика както в капиталистическите общества, където всичко се купуват (ако нямаш пари, не можеш да притежаваш).

Маркс смята, че всяко човешко общество се състои от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство (всичко, което се включва в едно производство). Обществена надстройка е: прояви на културата, подредени от държавата, от образование към изкуство, религия, философия, право. Всички тези неща са в пряка връзка с икономическите организации на обществото.

Икономика и социум[редактиране | edit source]

Карл Маркс извежда на преден план социалната природа на икономиката, като не изследва самото производство (т.е. технологията), а отношенията между хората при производството, размяната и разпределението на обществения продукт, според обществения строй на производството. „Когато икономическата субструктура се променя, то това оказва влияние на социалната суперструктура.“ Това означава, че всяка икономическа система създава такива видове изкуство, философия и религия, които съответстват на господстващия икономически ред в даденото общество.

Той разглежда европейското общество като създадено от две основни класи: работниците, като пролетариат и собствениците на средствата за производство, които нарича още буржоазия. Отношението между тези две класи е непрекъсната борба и конфликт. Буржоазията властва и експлоатира работниците, които притежават само труда си. Те ги настройват един срещу друг, карат ги да се конкурират като по този начин ги принуждават да продават труда си на по-ниски цени.

Крайният резултат на този процес е, че въпреки, че работниците осъществяват икономическия процес в цялата култура, те нямат власт над нея и на практика са ѝ подвластни. Господството на едни над други Маркс определя като отчуждение, като по този начин развива понятието на Хегел за отчуждението. И за двамата това означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което е част от самия теб, както вътре, така и вън от теб. Отчуждената личност е раздвоена и разделена. Нейния живот губи своята органична цялост. От там идва и проблемът с отчуждения труд, който се явява като социален антипод. Частната собственост е резултат от този отчужден труд и предизвиква отрицателни последици върху обществения живот: господство на вещните отношения над субекта на труда. В социалната сфера трудовите отношения стават външни и противоестествени. Като цяло, отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение.

Коренът на капиталистическата система е частната собственост върху имуществото. Капиталът е богатство от всякакъв вид. Пролетариатът не притежава капитал. Капиталът идва от принадената стойност на труда на пролетариата. В този вид икономика работникът превръща своя труд в капитал, който обаче се присвоява от буржоазията.

Но всеки строй в историята има начало и край. Той съдържа зародиша на своето собствено загиване. Капитализмът умира заради собствените си противоречия, а пролетариатът извършва революционна смяна на обществения строй. Резултатът е нова система на устройство на обществото – едно комунистическо общество, където личността отново е свързана със себе си, когато частната собственост е премахната, а хората правят това, за което са най-добре устроени.

Предвижда се двуетапен процес, чиято първа част е диктатурата на пролетариата. Това е и формата на всички съществували досега комунистически общества. После следва крайната фаза - комунизъм. Тогава държавата ще отмре защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от друга. Всичко тече по системен начин, защото всички действат еднакво и равнопоставено, съобразявайки се един с друг.

Стойност и пари[редактиране | edit source]

  • Проста (случайна) форма на стойността
  • Пълна (разгърната) форма на стойността

 X_A = \{ {Z_1}_{B_1} \cup {Z_2}_{B_2} \cup...\cup {Z_n}_{B_m} \}, n = 1,...,j ; m = 1,...,i

Формулата за парите в обращение, която дава Маркс, е следната:

 Q_M = \frac{\sum_{i=1}^n p_i + \sum_{j=1}^n \pi_j - \sum_{k=1}^n \rho_k}{V_M}.

С p са означени цени на стоки, които са реализирани, с \pi платежите с настъпил срок, а с \rho взаимопогасяващите се платежи.

Сътрудничеството между Маркс и Енгелс[редактиране | edit source]

Гробът на Карл Маркс
Паметник на Маркс в Чехия

Трябва да се вземе предвид това, че когато се говори за Карл Маркс, то трябва да се вземе под внимание и Енгелс. Доста от идеите на двамата са на практика доразвивани от единия или от другия. Движението им в историята е успоредно.

Като млад, Маркс изучава философията на Хегел, но след това се обръща в друга посока и става “критик” на Хегеловата философия за държавата. Според него, Хегеловата диалектика е решаваща за това да се разберат икономическите сили действащи в обществото. Причината да промени посоката е, че Хегел приема, че първоначалната, “първичната реалност” е “идеална”. Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална. Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на истинските хора, народа опитващ се да оцелява, а не идеалите на поетите, артистите и интелектуалците.

Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи за нас самите или за политиката и търговията, могат да бъдат “реални или илюзорни” – истинни или погрешни, а възможността да се направи разлика между истинните и неистинните идеи за нас самите, предполага възможността за съществуването на една реалистка концепция за социалната наука. Непредвидените резултати са съдържанието на историята и ние не можем да обясним какво се случва в историята чрез позоваване на причините, които обясняват действията на индивидите. Това е възглед, който се споделя и от Хегел.

Според Маркс и Енгелс, философията независимо от нейната форма не може да даде отговор на въпроса дали съществуват причини, които не са сводими до индивидуалните мотиви. Това може да бъде направено единствено от науката. „Старият материализъм“ не може да даде отговори на въпроса, защото той не може да има жизнено способното понятие за обществото.

Маркс смята, че в капиталистическото общество се осъществяват процеси, които се управляват от закони, от реални тенденции, които съществуват благодарение на социалните отношения, характерни за капитализма. Процесуалните закони тук са същите, като характерните за други системи, но това не е достатъчно за теорията на Историческата промяна.

Една друга теория на Маркс гласи, че както при биологичната еволюция, ние можем да реконструираме това, което наистина се е случило. Щом имаме разбиране за действащите механизми и щом сме създали условия, в които те вероятно действат, то можем да обясним какво фактически е станало. Това е метод, напълно ретроспективен и емпиричен.

Историческият материализъм на Маркс и Енгелс не включва неизбежно в себе си материалистическа алтернатива на Хегеловата телеологична история (виж Хегел). Това не означава, че съществуват исторически закони – диалектически или някакви други. Тези твърдения и форми на изразяване показват, че и Маркс, и Енгелс не са освободени от възгледа, че човешкия прогрес е неизбежен, възглед който е сплотявал всички мислители на това време.

Маркс се интересува от проблемите на човешкото благополучие.

Държавното управление в индустриалните страни функционира така, защото средствата за производство са в ръцете на малко хора, които имат претенции да имат властта и да владеят капиталите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hart, Michael H.. The 100: A Ranking of the Most Influential Persons in History. Citadel, 2000. ISBN 0-89104-175-3.
  2. Marx the millennium's 'greatest thinker'. // BBC News World Online, 1 October 1999. Посетен на 23 November 2010.
  3. Mehring, Franz, Karl Marx: The Story of His Life (Routledge, 2003) pg. 75
  4. John Bellamy Foster. "Marx's Theory of Metabolic Rift: Classical Foundations for Environmental Sociology", American Journal of Sociology, Vol. 105, No. 2 (September 1999), pp. 366-405.
  5. Joseph Schumpeter Ten Great Economists: From Marx to Keynes. Volume 26 of Unwin University books. Edition 4, Taylor & Francis Group, 1952 ISBN 0415110785, 9780415110785
  6. Craig J. Calhoun. Classical sociological theory. Wiley-Blackwell, 2002. ISBN 978-0-631-21348-2. с. 23–24. Посетен на 5 March 2011.
  7. а б в г д Boris Nicolaievsky. Karl Marx – Man and Fighter. READ BOOKS, 15 March 2007. ISBN 978-1-4067-2703-6. с. 192–. Посетен на 9 March 2011.
  8. Sperber, Jonathan. Karl Marx: A Nineteenth-Century Life. W. W. Norton & Co, 2013. ISBN 978-0871404671.
  9. Heinrich Gemkow, et al., Frederick Engels: A Biography, p. 102.
  10. Karl Marx and Frederick Engels, "German Ideology" contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 5 (International Publishers: New York, 1976) pp.19-539.
  11. P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography (Progress Publishers, Moscow, 1973) p. 124.
  12. Karl Marx and Frederick Engels, "The Communist Manifesto" contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 6, pp. 477 through 519.
  13. The German Genius, Peter Watson, 2010
  14. P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.
  15. P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.
  16. Karl Marx, "The Civil War in France" contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 22 (International Publishers: New York, 1986) pp. 307 thru 359.
  17. Karl Marx, "Economic Manuscripts of 1857-1858" contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 28 (International Publishers: New York, 1986) pp. 5 thru 537.
  18. Karl Marx, "Economic Manuscripts of 1857-1858" contained in the Preparatory Materials section of the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29 (International Publishers: New York, 1987) pp. 421-507.
  19. Karl Marx, "A Contribution to the Critique of Political Economy" cotained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29, pp. 257 through 417.
  20. Karl Marx, "A Contribution to the Critique of Political Economy" contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29, pp. 269 through 302.
  21. P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 318.
  22. Биография на Карл Маркс
  23. Craig J. Calhoun (2002). Classical sociological theory. Wiley-Blackwell. p. 23. ISBN 978-0-631-21348-2.
  24. K. Marx, First draft of letter to Vera Zasulich [1881]. In Marx-Engels 'Collected Works', Volume 24, p. 346.
  25. Karl Marx and Frederick Engels, Collected Works Volume 46 (International Publishers: New York, 1992) p. 71.
  26. Peter Singer (2000). Marx a very short introduction. pp. 5. ISBN 0-19-285405-4
  27. Montefiore, Simon Sebag. The Means of Reproduction. // The New York Times. Посетен на 25 September 2011.
  28. Wheen 2001. p. 152.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Карл Маркс в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)