Пиер-Жозеф Прудон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер-Жозеф Прудон
Френски философ - анархист
Пиер-Жозеф Прудон 
Роден: 15 януари 1809
Починал: 19 януари 1865

Пиер-Жозеф Прудон (на френски: Pierre-Joseph Proudhon) (15 януари 180919 януари 1865) е френски мутуалист философ и социалист. Той е първият, който се нарича анархист и се счита за един от най-влиятелните теоретици и деятели на анархизма. След събитията от 1848 той започва да се нарича федералист. [1]

Неговото най-известно твърдение е Собствеността е кражба!, заявено в първият му голям труд, „Какво е собствеността?“ (Qu'est-ce que la propriété? Recherche sur le principe du droit et du gouvernement), публикуван през 1840.

Публикуването на книгата привлича вниманието на френските власти. То също привлича вниманието на Карл Маркс, който започва кореспонденция с автора. Двамата си влияят един на друг: те се срещат в Париж, докато Маркс е заточен там. Приятелството им окончателно привършва, когато Маркс отговаря на Прудоновата „Системата на икономическите противоречия, или Философия на бедността“ с провокативно озаглавената „Нищетата на философията“.

Диспутът става една от причините за разделението между анархисти и марксисти в Първият Интернационал.

Философски и политикономически схващания[редактиране | edit source]

Прудон разчита на работническите колективи и синдикалната организация за постигане на социална революция по мирен път. Основни характеристики на революционното общество за него са свободата и справедливостта.[2] Неокончателно развити, в неговите идеи се забелязва известна противоречивост и диалектичност.[2] Но въпреки, своето утопично разглеждане на проблемите, с реалистичната си критика срещу промишлената централизация, държавната бюрокрация и партийният авторитет, Прудон е първият който предвижда най-големите проблеми на 20 век – появата на монополистичният капитализъм и превръщането идеята на Маркс от комунизъм и социализъм в държавен капитализъм стигащ до тоталитаризъм.[3]

Обществена дейност[редактиране | edit source]

Прудон е журналист, депутат в Учредителното събрание от 1848, „свободен масон[4]. Защитава „народните работилници“, осигуряващи работа за безработните, макар да критикува принципът на тяхното основаване. Опитва се да създаде „Банка на хората“, като алтернатива на правителствените институции, но начинанието се проваля.

Критика[редактиране | edit source]

Освен в противоречивост на схващанията, Прудон е обвиняван и в отявлен антисемитизъм.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Binkley, Robert C. Realism and Nationalism 1852-1871. Read Books. p. 118
  2. а б Борис Чендов, „Философията на Прудон“
  3. „История на теорията на анархизма в световен план“
  4. Henri du Bac. The Un-Marxian Socialist: A Study of Proudhon . New York: Sheed and Ward, 1848. p. 9.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за