15 януари

15 януари е 15-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 350 дни до края на годината (351 през високосна).

Събития

• 1582 г. — Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
• 1759 г. — Открит е Британският музей.
• 1878 г. — Освободен е гр. Пловдив
• 1892 г. — Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
• 1908 г. — Основан е италианският АС Бари.
• 1919 г. — Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
• 1919 г. — Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
• 1925 г. — В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.

Пентагонът

• 1951 г. — Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
• 1969 г. — СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.
• 1970 г. — Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
• 1970 г. — Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
• 1975 г. — Ангола получава своята независимост от Португалия.
• 1983 г. — Започва да функционира АЕЦ Кръшко.
• 1991 г. — Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за започването на Операция Пустинна буря.
• 1992 г. — Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
• 2001 г. — В Интернет стартира Уикипедия, виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
• 2006 г. — Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.

Родени

Михай Еминеску

Пийт Треуавас

• 1432 г. — Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)
• 1622 г. — Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)
• 1724 г. — Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)
• 1795 г. — Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)
• 1809 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист († 1865 г.)
• 1828 г. — Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)
• 1842 г. — Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)
• 1843 г. — Архимандрит Теофилакт, български духовник и политик
• 1850 г. — Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)
• 1850 г. — София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)
• 1866 г. — Натан Сьодерблум, шведски духовник — икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)
• 1868 г. — Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)
• 1871 г. — Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)
• 1875 г. — Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)
• 1883 г. — Власи Власковски, български политик († 1959 г.)
• 1884 г. — Георги Манев, български физик († 1965 г.)
• 1891 г. — Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)
• 1892 г. — Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)
• 1895 г. — Гео Милев, български поет († 1925 г.)
• 1897 г. — Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)
• 1902 г. — Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)
• 1906 г. — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)
• 1913 г. — Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)
• 1917 г. — Василий Петров, съветски маршал
• 1918 г. — Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)
• 1923 г. — Янко Керемидчиев, български историк
• 1929 г. — Мартин Лутър Кинг, афро-американски борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
• 1935 г. — Делчо Лулчев, български инженер
• 1935 г. — Робърт Силвърбърг, американски писател
• 1958 г. — Борис Тадич, президент на Сърбия
• 1959 г. — Пийт Треуавас, британски рокмузикант
• 1966 г. — Владислав Кацарски, български журналист
• 1968 г. — Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
• 1970 г. — Даниел Боримиров, български футболист
• 1970 г. — Росица Ангелова, българска поетеса
• 1975 г. — Мери Пиърс, френска тенисистка
• 1976 г. — Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане
• 1976 г. — Флорентин Петре, румънски футболист
• 1979 г. — Мартин Петров, български футболист
• 1981 г. — Бианка Гуачеро, италианска актриса

Починали

Карл Либкнехт

Роза Люксембург

• 69 г. — Галба, римски император (* 3 г.)
• 936 г. — Раул, крал на Франция (* ок. 890 г.)
• 1595 г. — Мурад III, султан на Османската империя (* 1546 г.)
• 1615 г. — Вирджиния Медичи, член на клана Медичи (* 1568 г.)
• 1901 г. — Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828 г.)
• 1912 г. — Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат (* 1839 г.)
• 1919 г. — Карл Либкнехт, германски политик — марксист (* 1871 г.)
• 1919 г. — Роза Люксембург, германски политик (* 1870 г.)
• 1926 г. — Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист (* 1859 г.)
• 1945 г. — Теодор Траянов, български поет (* 1882 г.)
• 1948 г. — Ралф Нелсън Елиът, американски икономист (* 1871 г.)
• 1983 г. — Майър Лански, американски мафиот (* 1902 г.)
• 1988 г. — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 (* 1904 г.)
• 1998 г. — Владимир Свинтила, български писател (* 1926 г.)
• 2000 г. — Желко Ражнатович, сръбски военен командир (* 1952 г.)
• 2006 г. — Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1926 г.)
• 2007 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик (* 1951 г.)
• 2007 г. — Джеймс Хилиър, канадски физик (* 1915 г.)

Празници

• Рожден ден на виртуалната енциклопедия Уикипедия (2001 г.)
• Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
• САЩ — Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
• Северна Корея — Ден на корейската азбука